Три дами вплитат наука и приказка в детски книги

Приказка и наука в едно или как може децата да получат важна и достоверна информация, докато получават и ценни знания и съвети за приятелство, взаимопомощ и грижа. Това предлага творческият тандем Емилия Зафираки - писател, д-р Емилия Вачева - учен херпетолог към Националния природонаучен музей, и Яна Казакова - илюстратор. Трите дами са автори на успешната книга за Жабока Витан, който е представител на реален вид планинска жаба. Екипът има и втора книга за сухоземните костенурки, вид, включен в Червената книга на България.

Идеята да разказват научно-популярно, но и приказно се ражда от факта, че в българската детска литература няма достатъчно подобни книги, които хем да бъдат истории, хем да носят и добавена научна стойност. Така се появява „Жабокът Витан“.

„Тя е една действителна история за планинските жаби край Ботевград, които мигрират всяка година рано напролет, в края на зимата. Всъщност слизат от планината, извървяват около 7-8 километра, което е най-дългата миграция, регистрирана въобще в света на земноводно животно“, разказа за Радио Кърджали д-р Емилия Вачева. Жабите стигат до едно конкретно блато, което винаги, всяка година е едно и също. Там се размножават и след като малките пораснат, отново поемат всички заедно нагоре към планината. И така до следващата пролет.

Това е нещо, което се случва „под носа ни“ и то всяка година. Това явление е открито от известния български херпетолог Владимир Бежков преди повече от 50 години, проучил го е детайлно и го е описал за науката. Което пък вдъхновява Емилия Зафираки да опише историята. Всъщност ученият също е герой от приказната история на жабока Витан.

За достоверността и научните факти в приказката се грижи Емилия Вачева, а Яна Казакова пък веднага се съгласява да даде образ на главния герой.

„Аз обикновено, когато рисувам героя, характера, който трябва да пресъздам е реално описан от автора. Тоест аз се водя по това. Не мога да си създавам измислени характери. Ако така е описан от автора, трябва да предам това излъчване. А всъщност той е един самонадеян жабок, който е уверен в себе си и е сигурен, че може да се справи с каквото и да било“, разказа илюстраторката.

Доколкото екипът получава обратна връзка, децата харесват най-много в книгата премеждията, през които минават главните герои „и това, че те преминават в един момент от тази самонадеяност, която има всеки един млад индивид, който се опитва да се самоутвърди до това да постъпи правилно. Това е и едно от посланията, които се опитваме да предадем“, обясни Емилия Вачева.

 Втората книга на авторския тандем за сухоземните костенурки, които са защитен вид и са включени в Червената книга на България също носи послание. То е извлечено от факта, че хората не се страхуват от костенурките и когато ги видят се опитват да им помагат, да ги местят на място, което те смятат, че е подходящо.

„Това, което повече хора не осъзнават е, че едно животно, което живее повече от 100 години, то има много добра представа за света около себе си. Те познават всяко място, на което могат да се скрият, да си намерят храна във всеки сезон, дори в най-сухия, къде има вода, къде има други костенурки, те си общуват помежду си, познават се, има индивиди, които си се харесват и такива, които не се харесват - както при хората. И когато ние отделим една костенурка и вкараме в непозната за нея среда, ние й причиняваме много ненужен стрес. Всъщност, когато не знаем как да помагаме, ние можем да навредим много повече“, обясни Емилия Вачева.

Според Емилия и Яна, когато децата разчетат и осъзнаят посланията от книгите, те ги пренасят след това и в училище, и в средата около тях, и вкъщи.