Учителската професия е много повече от преподаване

„Учителската професия е много повече от преподаване“ -  така Роса Николова, учител по български език и литература в СУ „Йордан Йовков“ в Кърджали, определи своята работа по повод Международния ден на учителя - 5 октомври. Вече 36 години тя е в класната стая и приема учителството не просто като работа, а като отговорност към децата и тяхното израстване.

Николова започва като нередовен учител и още тогава разбира, че е намерила своето място.

„Толкова много ми хареса и реших, че това е нещо, с което искам да се занимавам“, разказа тя.

Работата с ученици в прогимназиалния етап е предизвикателство. Това е възраст, в която младите хора все по-силно отстояват себе си, но същевременно имат нужда от подкрепа. Днешните деца са свикнали да получават информация бързо и от различни източници, което променя и отношението им към учебния процес.

Според Роса Николова ключът към връзката с тях е да бъдат чути.

„Едно от най-силните неща, които днешните ученици търсят, е да имат повече време в часовете да изразяват лично мнение. Те желаят да бъдат чувани“, каза тя.

Литературата често дава именно тази възможност. В разговорите за литературните герои учениците започват да говорят и за собствените си страхове, притеснения и проблеми.

„Понякога в определени герои ние всъщност говорим за себе си“, разказа учителката.

За Николова доверието се печели с човешко отношение. Тя не се притеснява да признава грешките си и да показва на учениците, че и учителят има своите слабости.

„Много е важно учителят да покаже на учениците, че и той е човек, че и той може да влезе в техните обувки, да разбере проблемите, които вълнуват младите хора днес“, каза тя.

Авторитетът, според нея, не се налага, а се изгражда.

„Да накараш детето да се чувства специално е много важно – както за учителя, така и за респекта, който той получава и от тях, и от родителите“, посочи Николова.

Съвременното образование тя вижда като процес, в който участват учителят, ученикът и родителят. Затова задачата на учителя е много по-голяма от това да предаде знания.

„Той трябва да бъде възрастният, който помага на детето постепенно да става самостоятелен човек, преди всичко добър и мислещ“, каза Роса Николова.

След 36 години в професията умората е неизбежна. Но има моменти, които ѝ показват, че усилията си заслужават – когато види, че е успяла да мотивира дете, да му помогне да повярва в себе си или просто да го накара да се почувства разбрано.

Най-голямото признание идва години по-късно, когато среща свои бивши ученици. Някои от тях вече са родители, а децата им стават нейни ученици.

„Това, че се отнасят към мен с уважение, че не ме подминават, ми дава удовлетворение и в такива моменти забравям умората“, разказа тя.

За Роса Николова успехът на един учител не се измерва само с оценките. Важното е какъв човек ще стане ученикът след години.

„Голяма част от тях, макар и не толкова добри в училище, след това са станали добри хора“, казва тя.

А към бъдещите учители посланието ѝ е кратко и ясно:

„Децата трябва да усетят, че той ги уважава и ги обича.“

Чуйте звуковия файл.