Мухарем Алиосман вдъхва нов живот на хилядолетни родопски приказки

Двадесет и седем народни приказки, събирани от възрастни хора в Източните Родопи, оживяват на страниците на новата книга на краеведа Мухарем Алиосман. Изданието „Приказки от Източните Родопи. Сказания от село Звиница“ е резултат от дългогодишната му работа по съхраняването на местното фолклорно наследство и стремежа му да запази за бъдещите поколения знанията и спомените на хората, които постепенно си отиват, разказа за Радио Кърджали авторът.

Работата по книгата започва през 2013–2014 година, когато Алиосман провежда теренно проучване сред възрастните жители на село Звиница. Освен сведения за традициите, обичаите и вярванията на местните хора той записва и приказки, съхранени в устната памет на общността. През следващите години продължава да търси разказвачи и да записва историите, които успява да открие.

„Възрастните хора си отиват от този свят. А заедно с тях си отиват и техните спомени, и тяхното знание“, сподели Мухарем Алиосман. По думите му част от хората, от които е записвал приказки, вече не са между живите, но техните разкази са запазени благодарение на направените записки.

Личен спомен също го връща към света на народното творчество. Негова баба му е разказвала много приказки, част от които той забравя с годините. Работата по събирането на фолклорните текстове обаче му помага да възстанови някои от тях.

В книгата са включени 27 приказки от събраните от автора близо 30 разказа. Три от тях остават извън изданието, тъй като според Алиосман не са подходящи за съвременната публика в първоначалния си вид.

Запазените истории са автентични и носят белезите на времето, в което са възникнали. Някои са сурови и на моменти брутални за днешните представи, но отразяват свят, в който хората са възприемали приказката и като начин да подготвят децата за опасностите в живота.

Алиосман не смята, че подобни разкази трябва да бъдат заличавани или прекроявани според съвременните разбирания. Според него те трябва да се съхраняват в автентичния си вид, като на децата се обяснява, че става дума за художествен разказ, който не бива да се приема буквално.

Любопитно откритие за автора е, че част от приказките, разказвани сред турската общност в Източните Родопи, се срещат и в традициите на други балкански и европейски народи, както и в Близкия изток.

Такъв е случаят с приказката за Алиджик и Фатмеджик, която Алиосман си спомня от разказите на баба си. След години на търсене той успява да възстанови историята благодарение на разказ на възрастна жена от района.

Авторът открива сходства между нея и приказката „Братчето елен“, позната от българския фолклор и от сборниците на Братя Грим. Сюжетът има варианти и в различни области на днешна Турция. В една от версиите момче, избягало в гората, ожаднява, пие вода от еленска следа и се превръща в елен.

За Алиосман тези прилики показват, че народните приказки не принадлежат единствено на една общност. Те са част от общо културно наследство, в което народите споделят сюжети, образи и представи за света.

В приказките от книгата се разказва за превратностите в човешкия живот, за бедността и богатството, за изпитанията, които героите трябва да преодолеят, и за възможността след трудностите отново да намерят щастието си. Други истории са посветени на несподелената любов, а някои съдържат мотиви, свързани със суфиското духовно познание.

Според Алиосман тези истории съхраняват ценности, които заслужават да бъдат припомняни и днес – вярност, търпение, постоянство и способност да се преодолява трудното.

Самият той трудно посочва само една любима приказка.По думите му тези разкази са предназначени не само за децата, но и за възрастните. Те пазят паметта за отминали времена и напомнят за човешки преживявания, които остават разбираеми независимо от епохата.

Книгата е с обем 144 страници и съдържа цветни илюстрации към всяка приказка. Изданието е реализирано със средства и усилия на самия автор, а тиражът е ограничен заради високите разходи за отпечатване.

За оформянето на илюстрациите Алиосман използва изкуствен интелект като помощен инструмент, след което преработва получените изображения. Той прилага дигиталните технологии и в работата по текстовете, като ги използва за обработването и представянето на събраното фолклорно наследство.

Така старите истории достигат до читателите чрез съвременни средства, без да се губи основната цел на проекта – да бъдат съхранени и предадени нататък.

Първите представяния на „Приказки от Източните Родопи. Сказания от село Звиница“ се планират в София, Пловдив и Варна. Авторът има намерение да представи изданието и в общините на Източните Родопи, откъдето произхождат разказите.

Към момента на разговора в ефира на Радио Кърджали конкретна дата за представяне в Кърджали все още не е определена. Алиосман възнамерява да обяви предстоящите срещи чрез медиите и социалните мрежи.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.