Импровизирана сергия, труд и родопско достойнство – историите от пазара в Джебел

вторник, 13 октомври 2026, 15:32

Импровизирана сергия, труд и родопско достойнство – историите от пазара в Джебел

СНИМКА: Мехмед Реджеб

Размер на шрифта

Пазарният понеделник в Джебел събира на едно място сезонните плодове и зеленчуци, меда и домашната продукция. Сред оживените сергии има и хора, за които търговията е начин да допълнят доходите си от пенсия, продължавайки да разчитат на собствения си труд.

Сред тях е Али от село Лебед. Той не идва всяка седмица на пазара, но когато има възможност, предлага домати от собствената си градина, както и  набрани от него шипки и дренки. Екологично чисто, казва е всичко, защото там където е брано коли не минават. Стоката му е подредена, и малко, но зад нея стоят собственият труд и желанието, а може би потребността, да изкара допълнителни средства. Али е пенсионер и признава, че пенсията не му е достатъчна.

 

На друга малка сергия, сред връзките магданоз и копър, чесъна, картофите и липовия цвят и приготвени от нея самата подправки за трахана, е 71-годишната Джемиле от квартал "Изгрев". Всеки понеделник, когато времето позволява, тя тръгва пеша към пазара, като бута количка с продукцията от собствената си градина. Автобус няма, затова пътят до сергиите и обратно е част от усилието ѝ да припечели нещо към пенсията. 

Джемиле има 40 години трудов стаж. Днес отглежда зеленчуци в малката си градина, но високата цена на водата не ѝ позволява да ги полива редовно. Казва, че по-големите картофи продава, а дребните си ги оставя за себе си. През зимата, когато няма какво да продава на пазара, се захваща с плетене на терлички.

Историите на Али и Джемиле са част от ежедневието на пазарния ден в Джебел – истории за хора, които продължават да работят и след пенсионирането си. За тях малката сергия не е просто място за продажба, а възможност да допълнят доходите си и да запазят независимостта и достойнството си.

В Джебел пазарният понеделник свършва. Сергиите са приберани.  Пазарът утихва.

Но Али и Джемиле ще се върнат отново, ако времето е хубаво, със своите картофи, чесън, копър, шипки, дренки и липов цвят. Защото имат още какво да продадат. Имат още какво да дадат – от своята градина, от труда си и от един живот, в който човек се научава да изкарва прехраната си с двете си ръце.

Тръгвам си от пазара в Джебел с мисъл за честните, трудолюбивите, отрудени  хора от родопските села. С мисъл за корените ни и земята ни - българската...

По публикацията работи: Гинка Динчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!