Според отец Николай от храма "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали можем да почитаме светицата, като се вгледаме в себе си и се смирим

Света Петка е живяла живот, който удивил дори и ангелите

сряда, 14 октомври 2026, 12:38

Частицата от мощите на Света Петка

Частицата от мощите на Света Петка

СНИМКА: BNR

Размер на шрифта

На 14 октомври православната църква почита паметта на Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска. Тя е е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Трябва да правим разлика между нея и другите две светици, които са преподобна мъченица Параскева, именувана Римлянка. Тя носи същото име, но е живяла в друг период и се чества на 26 юли. Трябва да правим също разлика със света великомъченица Параскева, която се нарича Иконийска. Тя пък е живяла в Мала Азия и се чества също този месец, но на 28 октомври. Това обясни за Радио Кърджали отец Николай Величков от храма „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали.

Той уточни, че другите две са мъченици, докато Параскева – Петка Епиватска е преподобна, живяла е в уединение и усърдни молитви, презряла младостта и забавленията. „Тя е живяла такъв начин на живот, който удивил дори и ангелите, удивила и светиите и църквата и е наречена преподобна“, каза отец Николай.

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Тя е свързана и с българската история. След падането на Източната римска империя под властта на лините, мощите й са пренесени в Търново през 1238 г. по времето на цар Иван Асен Втори. Почитана е като покровителка на града и на цялото царство. След падането на България под османска власт през 1393, мощите са пренесени в Сърбия, след това в Цариград, а по-късно – през 1641 г., и в румънския град Яш, където се намират и до днес

Света Петка е „избрала да живее живот в единение с Христос, в молитва и общение с Бога. И вижте колко много народ от този период е минал през земята, но нейното име се помни, защото Бог почита живота на праведниците и го дава като подражание на нас, останалите живи“, каза отец Николай.

Според него начинът, по който можем да почитаме светицата и да й подражаваме, е като се вгледаме в себе си и се смирим.

По публикацията работи: Станислава Георгиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!