Предавания

Интервю

Семейните ферми набират сила в Златоградско, местните породи остават приоритет

петък, 16 октомври 2026, 16:19

д-р Розалин Хаджиев, официален ветеринарен лекар на общ. Златоград

д-р Розалин Хаджиев, официален ветеринарен лекар на общ. Златоград

СНИМКА: Мехмед Реджеб, БНР-Кърджали

Размер на шрифта

Намаляват личните стопани в региона, но се увеличава интересът към семейните ферми и месодайното животновъдство. Официалният ветеринарен лекар на община Златоград д-р Розалин Хаджиев коментира епизоотичната обстановка, опазването на местните породи и мерките срещу безстопанствените кучета.

Разпространението на шарката по овцете и козите в областите Кърджали и Хасково поставя на изпитание животновъдите и ветеринарните служби. В Кърджалийско са умъртвени по хуманен начин близо 800 животни, а в Хасковско – около 2000 овце и кози. На този фон въпросите за превенцията, биосигурността и опазването на стадата стават все по-актуални и за Родопите.

Към момента в община Златоград няма установени случаи на шарка по овцете и козите. По думите на д-р Хаджиев се извършва регулярна профилактика и лабораторен надзор за опасни заразни заболявания.

„Обстановката в момента е спокойна. Всяка пролет вземаме кръвни проби от овце и кози за надзор на заболяванията шарка и шап. Всички тези проби са отрицателни. Изпращат се в Националния диагностичен институт в София“, обясни ветеринарният лекар.

Той подчерта, че спазването на мерките за биосигурност е от съществено значение за предотвратяване на проникването и разпространението на зарази. Като добър пример посочи местна животновъдна ферма, в която има ограда и дезинфекционна площадка, а достъпът на външни лица е ограничен.

Особено внимание се отделя и на контрола върху нерегламентирания превоз на животни през границата с Гърция. По думите на д-р Хаджиев при съвместни действия с Гранична полиция и органите на МВР са установявани случаи на незаконно транспортиране на животни с нерегламентирани превозни средства.

„Много е важно да се отбележи, че тук се спазва биосигурността. Контролира се и незаконното транспортиране на животни“, посочи той, като припомни за случай, при който са били заловени пет овце, впоследствие умъртвени по хуманен начин.

Граничното положение на Златоград поставя допълнителни изисквания към ветеринарния контрол, особено предвид случаите на шарка по овцете и козите в съседни райони на Гърция.

Според д-р Хаджиев в миналото особено внимание е било необходимо в района на село Кушла, където се е осъществявал контрол за недопускане на контакт между български и гръцки животни. Днес броят на животните в този пограничен район е намалял, но продължават да се полагат усилия за спазване на ветеринарните изисквания.

В района се отглежда родопско късорого говедо – местна порода, приспособена към природните условия и планинските пасища. По данни на ветеринарния лекар в землището на Кушла има около 100 животни от тази порода. Трима стопани отглеждат стада с над 20 животни, а други поддържат по-малки групи.

Запазването на местните породи е важно както за съхраняването на генетичното разнообразие, така и за поддържането на традиционния животновъден поминък в Родопите.

„Тези животни са приспособени към природните дадености и усвояват много добре пасищата“, отбеляза д-р Хаджиев.

Той посочи, че през последните години се отпускат субсидии за автохтонни породи, което създава допълнителни възможности за стопаните. В общината има и малки ферми с българско родопско говедо кръстоска с джерсей, както и стопанства, които работят за подобряване на продуктивността чрез селекция и кръстосване с месодайни породи.

Застаряването на населението и промените в селския начин на живот се отразяват пряко върху животновъдството в Златоградско. Според д-р Хаджиев през последните години се наблюдава значително намаляване на личните стопани, които традиционно са отглеждали по няколко крави, овце и други домашни животни. В същото време се отчита известно увеличение на семейните ферми, ориентирани към производството на мляко или месо.

„През последните години се наблюдава силно намаление на личните стопани, но има известно увеличение на семейните ферми“, обясни ветеринарният лекар.

В част от стопанствата се прилага изкуствено осеменяване със селекционен материал от месодайни породи като Лимузин, Ангус, Симентал и Белгийско синьо говедо. Целта е да се подобрят продуктивните качества на животните и ефективността на производството.

Д-р Хаджиев открои опита на местни специалисти, които работят в областта на изкуственото осеменяване и селекцията. По думите му кръстосването с подбрани породи дава добри резултати, включително по отношение на усвояването на фуражите и продуктивността на животните. 

Ветеринарното обслужване в общината обхваща не само Златоград, но и стопани от съседни райони, включително община Кирково. Животновъдите могат да избират регистриран ветеринарен лекар, с когото да сключат договор. Д-р Хаджиев напомни, че в рамките на профилактичните програми се извършват изследвания за туберкулоза и бруцелоза, както и идентификация на животните.

„Всяко животно трябва да бъде идентифицирано. Говедата и овцете се маркират с ушни марки, а домашните кучета трябва да имат микрочипове“, подчерта той.

Спазването на тези изисквания е важно за проследяването на животните, контрола върху движението им и навременната реакция при възникване на заболяване.

В разговора беше засегната и темата за безстопанствените кучета. Според д-р Хаджиев в продължение на повече от десет години община Златоград работи по проблема, включително чрез сътрудничество с организацията „Четири лапи“, чиито екипи са извършвали кампании за кастрация. През последните години общината има договор с ветеринарен лекар за извършване на такива процедури.

Той отбеляза, че в самия град безстопанствените кучета са сравнително малко, но проблем съществува в района на кирковското село Пресека, където се събират животни, изоставени от пътуващи хора.

„Много често пътуващи туристи изоставят домашните си любимци. Това обикновено се случва в района на село Пресека“, посочи ветеринарният лекар.

По думите му местни жители проявяват съпричастност и осигуряват храна и вода на животните. Макар тази практика да е по-хуманна от пълното изоставяне, тя не представлява трайно решение на проблема. Според д-р Хаджиев е необходимо съседните общини да работят съвместно за създаване на подходящи приюти и за по-ефективно ограничаване на изоставянето на животни.

Посланието на ветеринарния лекар е ясно: постоянният контрол, добрата биосигурност и сътрудничеството между институциите и стопаните са решаващи за опазването на животните и съхраняването на традиционния поминък в Родопите.

По публикацията работи: Божидар Чолаков

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!