Проф. Кръстева: Протестите във Франция обединяват различни групи и искания

Масовите протести във Франция обединяват различни групи с различни искания, а погромите са дело на малцинство от участниците. Миграцията не е водещата причина за недоволството, макар темата да присъства в политическите интерпретации на събитията. Това коментира в ефира на Радио Кърджали проф. Анна Кръстева, политолог и преподавател в департамент „Политически науки“ на Нов български университет.

Според нея трябва да се прави ясно разграничение между масовите мирни демонстрации и групите, които участват в разрушителни действия. По думите ѝ в протестите се включват ученици и студенти, представители на движението на „жълтите жилетки“, както и служители от различни сфери на публичния сектор.

„Очевидно е и фактически е така, че не това огромно множество създава тези проблеми“, посочи проф. Кръстева. Тя определи участниците в погромите като малцинство, което извършва нападения срещу магазини и обществени сгради.

Политологът открои и трета група – хора, които не участват пряко в разрушенията, но се възползват от тях. Според нея действията на маскираните участници, които използват различни тактики за нападение и оттегляне, затрудняват работата на полицията.

Сред причините за протестите проф. Кръстева посочи недоволството от условията в образованието, нарастващите цени на горивата и по-широките социални и политически очаквания. По думите ѝ френските власти са подценили първоначалния мащаб на ученическите протести, които впоследствие са привлекли и други групи.

Липсата на ясно изразени лидери допълнително затруднява диалога между протестиращите и властите, смята политологът. При подобни движения не е лесно да се определи кой може да представлява участниците и да води преговори от тяхно име.

„Днес е много лесно да изкараш страшно много хора на улицата благодарение на социалните мрежи“, коментира проф. Кръстева. Според нея дигиталните платформи имат съществена роля за мобилизацията не само във Франция, но и в други европейски държави.

По отношение на миграцията тя подчерта, че темата има значителна политическа тежест, но не е водеща за сегашните протести. Част от участниците в размириците може да са от второ поколение мигранти, родени във Франция, които се чувстват недостатъчно интегрирани. Това обаче не означава, че разрушителните действия могат да бъдат обяснени с миграционния произход на участниците.

„Няма доказан факт, че тези, които чупят, тези, които рушат, в огромната си част са мигранти“, заяви проф. Анна Кръстева. Според нея исканията на протестиращите са насочени предимно срещу властта и са свързани с по-добро образование и по-достоен живот. Затова обясняването на кризата единствено чрез миграционната политика опростява сложните обществени процеси.

Кръстева обърна внимание и на финансовите затруднения на Франция. По думите ѝ сериозният бюджетен дефицит ограничава възможностите на правителството да отговори на всички обществени очаквания. Същевременно разрушенията допълнително увеличават цената на кризата.

Политологът открои и противоречието между исканията на част от младите хора за по-добри условия в училищата и случаите на разрушени или опожарени образователни сгради. Според нея ситуацията показва колко трудно е да се намери решение, когато се преплитат социално недоволство, политическо недоверие, финансови ограничения и радикални действия. 

Чуйте интервюто в звуковия файл.