Арт зона

Интервю

Храм от Късната античност разкриха археолозите край Ивайловград

Археолозите откриха мраморен релеф с необичайна композиция. Данните сочат, че езическият храм е функционирал до средата на V век.

Интервю с Ивайло Кънев

вторник, 27 октомври 2026, 12:16

"Балък дере"

"Балък дере"

СНИМКА: НИМ

Размер на шрифта

Археологическите разкопки в местността „Балък дере“ край Ивайловград разкриха храмов комплекс, който дава нови данни за религиозния живот в Западна Тракия през Късната античност. Сред най-значимите находки от сезон 2026 е мраморен релеф с изображения на три нимфи и богинята майка Кибела. Археолозите допускат, че храмът е продължил да функционира и след утвърждаването на християнството като официална религия в Римската империя.

Тази година се навършват 20 години от началото на археологическите проучвания в местността. Ръководителят им Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, обясни, че разкриването на храма е резултат от работата през последните няколко сезона.

„Откритието през сезон 2026 е резултат от по-продължителни разкопки в рамките на около две години, когато започна постепенното разкриване на храма. До последно не знаехме, че тази сграда е храм. През 2023 и 2024 година фактически открихме олтара и участвахме в проект към Министерството на културата, което ни се довери и инвестира в нас, за да доразкрием тази структура. Оказа се, че това е много добре конструиран храм“, разказа Кънев.

По думите му още от началото на проучванията екипът е имал основания да смята, че селището не е обикновена крепост. Отговорът за предназначението на една от основните сгради дошъл в края на тазгодишния археологически сезон.

„Винаги сме се чудили какво се случва тук и на кого е било посветено това светилище. В последния ден, както често се случва в археологията, открихме мраморен релеф с дължина около метър, височина 60 сантиметра и дебелина около 15 сантиметра. Изработката е много качествена. На него са изобразени три нимфи и седналата до тях богиня Кибела – богинята майка на тракийските богове“, обясни археологът.

Релефът е важна следа към предназначението на храма. Според Кънев съчетаването на трите нимфи и Кибела в една композиция е необичайно и досега екипът не е срещал подобен пример.

„Има изследвани светилища на трите нимфи и това ни насочва към работна хипотеза. Дай Боже, ако продължим разкопките, тя да се превърне в теза. Може би сме попаднали на храм, свързан с култа към трите нимфи. Основание за това ни дава близостта до река Арда, която е буквално на около 100 метра, както и фактът, че целият храм е опасан от четирите страни с канал за вода. Тази вода е текла постоянно, а трите нимфи се свързват с извори и вода“, каза Кънев. 

Мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела

Мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела

СНИМКА: НИМ

Ивайло Кънев подчерта, че значението на откритието не се изчерпва с релефа. За първи път екипът разполага с възможност да изследва в детайли цялостната конструкция на храм от Късната античност и връзката му с останалата част от селището.

„Вече стигаме до извода, че животът в местността „Балък дере“ вероятно започва именно заради храма. Това е светилище и сградите, разположени в непосредствена близост до него, най-вероятно са свързани с обслужването му. Започваме да гледаме по-смело към хипотезата, че говорим за цял храмов комплекс“, посочи археологът.

Разкритата сграда е дълга около 15 метра, има трапецовиден план и се състои от три помещения. В най-голямото е разположен олтарът, във второто има жертвеник, оформен в естествената скала, а третото вероятно е използвано за съхранение на даровете.

„Жертвеникът също е много интересен, защото е направен от естествената скала, в която са извършвани жертвоприношенията. Третото помещение вероятно е мястото, където са се съхранявали даровете, получавани от храма. Интересен е и трапецовидният план. Когато първоначално открихме сградата с олтара, си мислехме, че строителите не са успели да направят прави линии. После се разбра, че всичко е свързано и трапецовидната форма вероятно има определено предназначение“, разказа Кънев.

Според него размерите на храма са значителни за периода, през който е функционирал, когато селищата в региона вече се развивали при различни политически и религиозни условия. 

Ивайло Кънев

Ивайло Кънев

СНИМКА: НИМ

Особен интерес представлява хронологията на светилището. Археолозите допускат, че то е продължило да функционира през IV и до средата на V век, въпреки налагането на християнството в Римската империя. Основание за това дават керамичните находки около олтара, монетите и стратиграфските наблюдения.

„Когато разкопахме около олтара, установихме, че керамиката, която намерихме, не е по-ранна от средата на IV век и няма по-късна от средата на V век. Това означава, че до средата на V век храмът е функционирал. Виждаме как са зазиждани входове, как са се местили и как са се крили. Това е много интересно и не се среща често“, обясни Кънев.

По думите му в района са открити и фрагменти от надписи, някои от които са били използвани повторно при оформянето на гробове през XI век. Важна следа е и мраморната композиция с трите нимфи и Кибела.

„Това, което е особено интересно, е, че за първи път виждаме в една композиция трите нимфи заедно с Кибела. Поотделно има изображения на Кибела, има и групи от три нимфи, но тази комбинация е различна. Релефът е с много качествена изработка. За съжаление, главите на нимфите са унищожени при вторичното наместване на плочата, но при Кибела са запазени столът и патерата – съдът, с който са извършвани жертвоприношенията“, посочи археологът.

Кънев свързва края на функционирането на светилището с опожаряване на комплекса в средата на V век. Според него археологическите данни насочват към насилствено прекратяване на дейността му, но изводите се основават на съвкупност от находки и проучвания.

„Храмът е бил толкова важен за хората, че те вероятно са продължили тайно да изповядват култа към трите нимфи, въпреки забраните. В средата на V век цялата крепост е била опожарена, буквално до основи. Основание за тези заключения ни дават керамиката, стратиграфията, монетите – тоест комплексният анализ на археологическите данни“, каза Кънев.

Въпросът дали „Балък дере“ е едно от последните езически светилища на траките в Западна Тракия остава отворен за допълнителни изследвания. Археолозите предстои да проучат и останалите части на селището, което заема приблизително два хектара и е разположено терасовидно.

За тази цел е планирано обследване с лидар и фотограметрия, които трябва да дадат по-пълна представа за разположението на сградите, терасите и основната улица, преминаваща през крепостта.

„От лидара очакваме да видим как се развиват нещата в цялото селище. Искаме да установим дали има подобни сериозни сгради и по останалите тераси, както и какво се намира в все още непроучената част на цитаделата. Надяваме се резултатите да ни покажат как е било организирано цялото пространство“, обясни Кънев.

Проучванията са финансирани по проект към Министерството на културата и са подкрепени от Община Ивайловград. Според археолога обаче наред с разкопките е необходимо да се осигурят средства и за консервация и реставрация на откритите структури.

„Ако се сложат 100 евро за разкопки, трябват 1000 за консервация и реставрация. Това е другият проблем. Ние каквото можем, правим – консервираме, запазваме, но нещата не зависят само от нас“, каза Кънев.

Той изрази надежда да продължи работата на обекта и да бъде представена част от най-значимите находки, открити през двадесетте години проучвания, сред които монетни съкровища и един от ранните надписи на кирилица.

В момента храмът е сезонно консервиран и не може да бъде разгледан на място. Посетителите могат да се запознаят с част от откритията чрез находките, снимките и чертежите, представени в музея в Ивайловград.

Чуйте повече в разговора в зуковия файл.

По публикацията работи: Илияна Типова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!