Автор:
Гинка Динчева
сряда 28 октомври 2026 13:13
сряда, 28 октомври 2026, 13:13
СНИМКА: Радио Кърджали
Размер на шрифта
Плетенето на една кука, което започва като занаят за изработване на рибарски мрежи, днес може да бъде не само творческо занимание, но и начин за повторно използване на текстилните отпадъци. Това показа доцент д-р Светла Панайотова, която по време на есенния фермерски базар в Кърджали проведе работилница за деца, посветена на плетенето и въображението.
Панайотова е икономист и преподавател с над 30-годишен стаж в Стопанския факултет на Техническия университет в Габрово и над 140 научни публикации. Извън академичната си дейност тя посвещава голяма част от свободното си време на плетенето, като създава кукли, приказни герои и декоративни предмети от остатъчни прежди и текстилни влакна.
Досега е организирала четири самостоятелни и една съавторска изложба. В творбите си съчетава традиционните техники с идеите на кръговата икономика и отговорното използване на ресурсите.
„Не използвам изцяло нови прежди. Експериментирам с прежди, които са останали на приятели, които не се занимават с такива творчески дейности“, разказва доцент Панайотова.
В Кърджали тя запозна пет момичета с плетенето на една кука. За някои от тях това бе първа среща с техниката, а работилницата продължи повече от два часа. Според Панайотова подобни занимания развиват фината моторика, концентрацията и въображението на децата и им дават възможност сами да създават предмети, вместо само да избират готови изделия от магазините.
През последните три години тя организира и творчески артрезиденции в село Горна Липница, откъдето е родом баща ѝ. В тях децата работят по различни теми, а тази година са изработвали плетени мандали. В края на заниманията подреждат изложба, която представя резултатите от труда им пред роднини и приятели.
Според преподавателката, в съвременния дигитален свят е важно да се съхраняват уменията за работа с ръце и да се насърчава живото общуване.
„Не съм против изкуствения интелект, но той, както всяко нещо, има предимства и недостатъци“, казва Панайотова. По думите ѝ прекомерното използване на мобилни устройства може да се отрази на навиците на младите хора да общуват и да четат книги.
Тя вярва, че традиционните занаяти ще намерят отново място в живота на хората, защото създаването на нещо със собствени ръце носи удовлетворение, което трудно може да бъде заменено.
А посланието на нейните работилници е просто: от остатъчните материали може да се роди нещо красиво, а с малко търпение и въображение децата могат да открият нов начин да изразяват себе си и да се грижат за природата.
Цялото интервю с доцент д-р Светла Панайотова чуйте в прикачения звуков файл.
По публикацията работи: Гинка Динчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!