Автор:
Станислава Георгиева
Новина
Първата по рода си туристическа градска обиколка разказа за паметниците на личностите, градили Кърджали и оставили следа в историята на града
"Памет за Кърджали" събра десетки на разходка из миналото
четвъртък 29 октомври 2026 18:55
четвъртък, 29 октомври 2026, 18:55
Първата спирка - паметникът на ген. Васил Делов
СНИМКА: Станислава Георгиева, Радио Кърджали
Размер на шрифта
Десетки кърджалийци дойдоха на първата по рода си градска туристическа разходка „Памет за Кърджали“, която показа и разказа за паметниците и личностите, оставили следа в миналото на града и региона. Нейни инициатори са семейството екскурзоводи Веселина и Георги Кючукови, а пътешествието, което те предложиха на хората се превърна в разказ не само за памет, но и за достойнство и човещина.
Разказът започна от паметника на ген. Васил Делов – освободителя на Кърджали от османска власт през 1912 г. Битка за Кърджали по време на Балканската война, няма, боевете са край Пчеларово и Стремци, а в града войските на тогава полковник Делов влизат без проблеми на 21 октомври в 16 часа, припомни Георги Кючуков в беседата си. И предпочете да разкаже за един друг полковник, който не става генерал, но влиза в историята с боевете на родопската Шипка по същото онова време – полк. Владимир Серафимов – освободителят на Родопите.
„С 5000 души армия той пристига на връх Средногорец и се установява на това място. Българското разузнаване получава информация, че срещу му идва доста по-многоброен противник – около 20 000 души и му издава заповед да се оттегли към Роженските поляни, за да може да подкрепи останалите там български войски, а да не застава в този неравен бой срещу многократно превъзхождащата го османска армия. Там обаче полковник Серафимов изрича думите: „Аз няма да изоставя тези, които вчера ме посрещаха като победител.“ Остава на място и в рамките на следващите дни се възползва от климатичните условия - мъгла, и предприема тактика, която е рискова. Вместо в отбрана, преминава в настъпления. В мъглата противникът няма как да знае колко войска има срещу себе си. Турската армия изпада в паника и Родопите са освободени“, разказа Георги Кючуков.
Следващата спирка на туристическата обиколка е паметникът на самобитната, талантлива и обичана певица Кадрие Лятифова. Той се намира пред театъра, а Веселина Кючукова разказа:
„Тя е част от турския театър, който е създаден в Хасково, а после се мести в Кърджали, в Момчилград. Когато тя идвала със своята трупа да пее, хората са казвали „театърът на Кадрие“…“
Разказът продължава с музика – тази на пеещия часовник и споменът, че първата мелодия прозвучава през 1978 г. в 6 часа сутринта в чест на 100 години от освобождението на България от османско иго. Туристическата обиколка спира и от другата страна на сградата на областната дирекция на МВР, където е мозаечното пано Майка България на големия художник Георги Трифонов, живял и творил в Кърджали седем години.
„Самото пано му отнема три години – от 1981 до 1983, да го монтира, като то е направено по повод 1300 години България. Това е името на паното. Паното е разделено на 3 големи части. В средата е създаването на България с лъвчето, с нашите воини с мечовете, с които са извоювали тази земя, с които са защитавали тази земя. Вляво са нашите книжовници и възрожденци, тези, които защитават паметта, тези, които защитават знанието за това кои сме… Дясната част – там е историческия период, в който е създадено паното, няма как да се избегне и този елемент. Това също е част от нашата история. Важното е да я разбираме правилно. Важното е да я знаем правилно, а да не допускаме тя да се подменя, защото тези личности също са вярвали в идеята, наречена България“, разказа Веселина Кючукова.
Само на метри от другата страна на улицата е паметникът на един човек, за когото целият свят говори и който е оставил името си като първия околосветски мореплавател, обиколил с яхтата си Кор кароли земното кълбо за рекордно кратко време – капитан Георги Георгиев.
„Едно момче, което се ражда на място, където няма море, но цял живот е влюбен в морето… На 20 декември 1976 година от пристанището в Хавана кап. Георги Георгиев на своята яхта „Кор Кароли“ поема, за да обиколи света… Роден в Кърджали, отишъл си твърде рано от този свят, ненавършил 50 години. Днес паметта му е жива“, разказа Георги Кючуков.
В пространството между художествената галерия, библиотеката и бившия Дом на книгата има три статуи, които са следваща спирка в разходката Памет за Кърджали. Веселина Кючукова:
„Тук искам да спомена покойната вече Теофана Текелиева. Когато тя издаде своята книга със спомени за града - там прочетох за първи път историята на тези три статуи. Това са три музи – Нема, Мелета и Аеда – Памет, Размисъл и Песен. Тук ще ви разкажа за три дами, на които дължим да помним. Всъщност това е една градска легенда, че трите скулптури са свързани с тези три дами - Станка Димитрова, чието име е дадено на Картинната галерия. Кера Милушева, свързана с Дома на книгата и с разпространението на книгите до всяко откъснато тогава малко селце. И третата е Кирилка Димитрова, дългогодишен директор на библиотеката „Никола Йонков Вапцаров.“
Няма как тази история да не завърши с две личности, които тракийци и кърджалийци ще носят винаги в сърцата си – капитан Петко войвода и войводата Димитър Маджаров – закрилници и борци за свобода, за равноправие, за българщина, за живот. Техните паметници ги дели само една улица, наречена „Тракия“ – онази Тракия, част от България, за която те живяха и умряха.
„От три години провеждаме и този маршрут „По стъпките на капитан Петко войвода“, който включва Мароня, столицата на капитан Петко. Спим в Есими, днешното име на Доган Хисар. Връщаме се в село Пелевун, за да помним и да припомняме паметта на капитан Петко войвода, който се ражда на 7 декември 1844 година. Няма никакви намерения да става хайдути. Случката е през 1861 година, когато заптиетата убиват брат му и братовчед му Вълчо и това е съдбовно, за да може капитан Петко да вземе решение да стане хайдутин. Първоначално четата му е само от 7 човека. До 1866 година, когато лично Гарибалди го кани да вземе участие в Критското въстание, където за първи път го нарича капитан заради подвизите, които капитан Петко извършва…“
Войводата Димитър Маджаров оставя името си сърцата на тракийци. През 1912 г. той, заедно с войводата Димитър Славов съпровожда до България 12 хиляди бежанци, които са прокудени от българските села в Северна Гърция.
„Някои от тях губят живота си през 1913 г. Арда тече кървава при Маджарово. Но повечето от тях са спасени, благодарение на подвига на Димитър Маджаров и на Руси Славов. Последните си години от живота Димитър Маджаров изкарва в Кърджали и затова Кърджали не трябва да го забравя.“
Десетки бяха кърджалийци, които дойдоха на тази разходка из паметта на Кърджали и си припомниха личностите, оставили следа в миналото на града. Част от техните мнения:
„Всички паметници са ми любими, но определено научавам нещо ново.“
„Много е емоционално, страхотно се чувствам, защото това е уникална идея.“
„Интелигентни млади хора със силно чувство за родолюбие и с голяма любов към Кърджали.“
„Трябва да се обърне внимание и на паметниците в училищата.“
И така началото на туристическата градска разходка памет за Кърджали беше поставено, а пожеланието на всички, които дойдоха на нея, бяха да бъде с дълъг живот и много любознателни хора, които милеят за града си.
По публикацията работи: Станислава Георгиева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!