Автор:
Божидар Чолаков
Интервю
Доц. Иво Инджов: Ниската активност е жълт картон към политическата класа
Интервю с доц. Иво Инджов
понеделник 2 ноември 2026 12:41
понеделник, 2 ноември 2026, 12:41
Иво Инджов
СНИМКА: Стефан Кунчев
Размер на шрифта
Победата на Илияна Йотова и кандидат-президентската ѝ двойка е категорична, но резултатите от балотажа показват и предупредителни сигнали към управляващите. Либерално-демократичната опозиция остава разпокъсана, а политическото отчуждение сред избирателите се задълбочава.
Ниската избирателна активност на президентския балотаж е най-тревожният сигнал от проведените избори. Тя представлява „жълт картон на избирателите към политическата класа въобще“. Това коментира политическият анализатор доц. Иво Инджов в интервю, в което направи оценка на резултатите от втория тур на президентските избори и очерта възможните политически процеси през следващите месеци.
По думите му това е най-ниската избирателна активност на балотаж в историята на президентските избори в България. Въпреки че участието на избирателите на втория тур е по-високо спрямо първия, общата тенденция показва продължаващо отчуждение на гражданите от политиката.
Според доц. Инджов, сравнително високата активност на парламентарните избори преди половин година не е непременно знак за устойчиво политическо доверие. Анализаторът смята, че голяма част от гражданите гласуват не толкова в подкрепа на конкретна партия, кауза или лидер, колкото срещу определени политически сили.
Вторият основен извод от президентския балотаж е категоричната победа на двойката Йотова – Вълчев над двойката Гюров – Кандев.
Според доц. Инджов резултатът опровергава очакванията на част от анализаторите, които след първия тур смятаха, че Андрей Гюров значително е скъсил дистанцията спрямо Илияна Йотова.
„Изглеждаше сякаш Гюров настига Йотова, сякаш ѝ диша във врата, но се оказа, че не е така“, коментира той.
Анализаторът отбеляза, че прогнозите на социологическите агенции преди първия тур в крайна сметка са се потвърдили на балотажа. Според него част от избирателите на „Прогресивна България“ не са участвали в гласуването на първия тур, а кандидат-президентската двойка на Йотова е получила допълнителна подкрепа и от националистическия и националпопулисткия спектър.
Въпреки категоричната победа обаче резултатът на Йотова носи и предупредителен сигнал към управляващите.
„Резултатът на Йотова е доста по-слаб, отколкото това, което постигна „Прогресивна България“ и БСП на парламентарните избори“, подчерта доц. Инджов.
По думите му разликата е близо една трета и представлява факт, върху който политическите сили, подкрепили президентската кандидатура, трябва да се замислят.
Резултатът на Андрей Гюров на балотажа е значително по-висок от този на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ на парламентарните избори. Според доц. Иво Инджов това обаче не означава автоматично консолидация на либерално-демократичния спектър.
Подкрепата за Гюров е дошла и от избиратели на ГЕРБ и ДПС, както и от граждани, които не са гласували на първия тур.
„В никакъв случай тук не може според мен да се говори за консолидация на либерално-демократичния спектър. Там нещата остават в насипно състояние“, заяви анализаторът.
Според него, ако не се стигне до обединение около нова дясноцентристка формация, електоралните успехи на опозицията ще останат моментни и няма да се превърнат в устойчива политическа алтернатива.
„Ако не се върви към обединение към една нова дясноцентристка единна формация, тези опозиционни изблици и моментни електорални взривове ще си останат, но няма да бъдат алтернатива на очертаващото се продължително управление“, предупреди доц. Инджов.
По отношение на предизборния дебат между двамата кандидати анализаторът смята, че той не е оказал решаващо влияние върху резултатите от балотажа. Макар някои коментатори да твърдят, че дебатът е мобилизирал допълнителна подкрепа за Илияна Йотова, доц. Инджов е по-скоро скептичен към подобна оценка.
„Дали е била по-убедителна? Не мога да преценя, но беше по-настъпателна“, отбеляза той.
Според него дебатът вероятно е мотивирал известен брой избиратели в двете посоки, но не може да бъде определен като събитие, което е обърнало изборната тенденция.
„Не бих го определил като голямо предизборно събитие, което е обърнало тенденцията в изборите“, категоричен бе анализаторът.
Доц. Инджов коментира и въпроса защо двамата кандидати не са потърсили открито подкрепата на ДПС и етническия вот в страната.
Според него това е политически риск, тъй като подобна подкрепа може да се превърне в нож с две остриета.
По думите му „Прогресивна България“ трудно би могла да поиска директно подкрепа от ДПС след действията на знакови кметове на партията около първия тур. От друга страна, лицата зад кандидатурата на Гюров – Кандев също са се въздържали от подобен призив, за да не създадат впечатление за възможно политическо обединение между ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС.
Анализаторът обърна внимание и на влиянието на понятието „сглобка“, използвано в политическата реторика след първия тур.
Според него този образ е могъл да мобилизира част от избирателите на „Прогресивна България“, които са се противопоставили на възможността за подобно политическо взаимодействие.
„Образът на сглобката отблъсква доста избиратели от либерално-демократичния спектър и съответно мобилизира техни противници“, коментира доц. Иво Инджов.
След президентските избори анализаторът прогнозира относително успокоение на политическата обстановка през следващите месеци. Според него наличието на парламентарно мнозинство, партийно управление и президент, излъчен от управляващите, намалява вероятността от драматични политически сътресения в краткосрочен план.
„След като имаш едно партийно управление, мнозинство в парламента и президент, който ти си излъчил, аз не очаквам през следващите месеци да има някакви особено драматични процеси“, заяви доц. Иво Инджов.
Въпреки това той подчерта, че опозицията трябва да продължи да поставя ключовите въпроси пред обществото. Сред основните предизвикателства са предстоящото обсъждане на бюджета, външната политика и геополитическата ориентация на България.
Анализаторът предупреди за възможно засилване на евроскептичните и проруски послания от страна на управляващите, както и за следване на линия, близка до политиката на Доналд Тръмп.
Според него това създава възможности както за либерално-демократичната опозиция, така и за националистическите формации, в лицето на „Възраждане“, да атакуват управляващите от различни политически позиции.
Изводът от президентския балотаж е, че категоричната изборна победа не означава автоматично политическо доверие. Ниската активност, разликите между парламентарния и президентския вот и липсата на устойчиво обединение в опозицията показват, че българският политически процес остава белязан от отчуждение, фрагментация и несигурност относно бъдещите политически съюзи.
По публикацията работи: Божидар Чолаков
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!