Интервю
Димитър Димитров отглежда 12 сорта био смокини край река Армира
петък 6 ноември 2026 15:51
петък, 6 ноември 2026, 15:51
СНИМКА: Мехмед Реджеб
Размер на шрифта
Планинският климат край Ивайловград осигурява ранна реколта, а част от плодовете производителят превръща в ароматна смокинова ракия
Дванайсет сорта смокини отглежда Димитър Димитров, познат в района и като Ондруша, в биологичната си градина край река Армира, на около 500 метра от едноименната вила. Благоприятният климат в Ивайловградския край позволява плодовете да узряват по-рано, а продукцията привлича интереса на купувачи от различни части на страната.
Димитър Димитров се занимава със смокинопроизводство от 2012 година. Наследява изоставени насаждения, обрасли с шипки и капини. Почиства терена, възстановява градината и постепенно се посвещава на отглеждането на смокини.
„Тук е топло, рано зреят. Идват от морето, от София си взимат, харесват ги“, разказва производителят.
Градината се поддържа с минимална намеса. Днес грижите са основно свързани с подрязването на клоните, премахването на сухите части и събирането на реколтата. В първите шест години след възстановяването на насажденията Димитров използвал оборска тор, за да подсили младите растения. По думите му оттогава не прилага допълнително торене.
В градината има 12 сорта смокини – бели, кафяви, лилави и жълти. Някои са подходящи за сладка и други видове преработка, а други се консумират предимно пресни. Сред най-предпочитаните от клиентите са белите, лилавите и червените сортове.
Различните разновидности имат и различна трайност. По-едрите крушовидни смокини например са по-нетрайни и трябва да бъдат реализирани бързо след брането.
Въпреки доброто качество на продукцията, намирането на пазар става все по-трудно. Преди години търговци сами посещавали градината и се конкурирали за реколтата. Днес купувачите са по-малко, а отдалечеността на Ивайловград от големите пазари допълнително затруднява реализацията. Димитров често транспортира плодовете до борсата в Първенец.
През тази година е прибрал около 600 килограма смокини. Част от реколтата, която не успява да продаде, използва за приготвянето на домашна ракия. По думите му тя е особено ароматна, но производството ѝ е по-трудоемко от това на традиционната гроздова ракия.
„Смокиновата ракия загаря в казаните и трябва много да се внимава. Затова правя малко, предимно за мен, за приятели и познати“, разказва Димитров.
За него смокинопроизводството е не само поминък, но и начин да съхрани една традиция, свързана с природните дадености на Ивайловградския край. Макар пазарът вече да не е толкова активен, той продължава да поддържа градината и да предлага плодовете си на хора, които ценят местната продукция.
Чуйте разговора в звуковия файл.
По публикацията работи: Н.Догу
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!