Арт зона

Интервю

Богдана Богданова: Ивайловград още крие неизследвани исторически богатства

Вила „Армира“, крепостите Лютица и Балък дере и тракийските некрополи разказват различни части от миналото на региона. На 14 февруари 2027 г. изложба в Ивайловград ще представи 20 години археологически проучвания на Балък дере

Интервю с Богдана Богданова

понеделник, 9 ноември 2026, 15:25

От ляво на дясно: Богдана Богданова с водещите Мартина Дякова и Илияна Типова

От ляво на дясно: Богдана Богданова с водещите Мартина Дякова и Илияна Типова

СНИМКА: Мехмед Реджеб

Размер на шрифта

Радио Кърджали е първата медия, която излъчи на живо сутрешния си блок от античната вила "Армира" край Ивайловград. Един от гостите в ефира беше археологът Богдана Богданова, дългогодишен директор на Историческия музей в Ивайловград и настоящ председател на Общинския съвет.

С нея разговаряхме за богатото археологическо наследство на Ивайловградския край, музейната експозиция, вила „Армира“, средновековните крепости и новите открития при проучванията на Балък дере.

„Историческият музей в Ивайловград е място, от което човек трябва да започне, когато дойде тук, ако иска да разбере колко всъщност са дълбоки историческите корени на самия край“, посочи Богданова.

Постоянната експозиция проследява историята на региона от древността до наши дни. Сред представените находки са материали от вила „Армира“, средновековната крепост Лютица, късноантичната и средновековна крепост Балък дере, както и предмети от тракийски некрополи. Музеят съхранява монети, архитектурни и скулптурни елементи, които свидетелстват за живота, културата и вярванията на населението през различните епохи.

Според Богданова обаче археологическото богатство на района все още не е напълно проучено и представено.

„Ивайловградският край е изключително богат, защото тук имаме много важна приемственост на живота през различните исторически епохи – тракийско наследство и римско присъствие, късноантични религиозни центрове и средновековни крепости. Смятам, че все още не сме разкрили напълно потенциала на региона“, каза тя.

Вила „Армира“ е част от по-голям исторически пейзаж

Вила „Армира“, открита през 1964 г., е една от емблемите на Ивайловград и на българското археологическо наследство. Богданова я определя като изключително богата римска аристократична резиденция, чиито мраморни облицовки, скулптурна украса и мозайки я нареждат сред забележителните паметници от римската епоха по българските земи.

„Тя не трябва да бъде възприемана самостоятелно. Тя е част от един огромен исторически пейзаж, в който влизат абсолютно всички крепости и тракийски некрополи, както и много други обекти“, подчерта археологът.

По думите ѝ именно връзката между отделните археологически паметници позволява да бъде разказана по-пълно историята на Ивайловградския край.

Балък дере – археологически обект с история от няколко епохи

Проучванията на Балък дере започват през 2004 г., когато доц. Бони Петрунова провежда спасителни разкопки. От 2007 г. редовните археологически проучвания продължават под ръководството на Ивайло Кънев от Националния исторически музей, а Богдана Богданова е заместник ръководител на разкопките.

Първоначалният интерес е насочен към средновековната крепост над река Арда. С всяка следваща година обаче разкопките разкриват останки от различни исторически периоди.

„Започваме с проучването на крепост, а постепенно пред нас се разкрива един цял исторически свят“, разказа Богданова.

Сред най-значимите открития тя посочи представителна сграда от VI век – принципария, свидетелствата за българско военно присъствие от времето на цар Симеон Велики и големия средновековен некропол.

През годините са открити и няколко особено ценни находки. Сред тях е рядко съкровище от шест билонови монети, свързани с началото на XII век и управлението на император Алексий I Комнин.

Друг важен артефакт е фрагмент от древногръцки надпис върху мраморна колона, посветен на божество. Особено значение има и оловна пластина – амулет, открит през 2022 г. След реставрацията върху нея е разчетен старобългарски кирилски надпис, отнасян към времето на цар Симеон Велики.

От средновековния некропол са проучени около 40 гроба. В тях са открити накити, бронзови и стъклени гривни, обеци, медальони и други предмети.

Сред последните открития е храмова архитектура с мраморен релеф на богинята Кибела и три нимфи. Особен интерес представлява водният канал, който обикаля сградата отвън.

„Това ни кара да разглеждаме възможността на мястото да е функционирал нимфеум – светилище, посветено на три нимфи“, обясни Богданова.

Тя уточни, че са необходими допълнителни изследвания, преди да се направят окончателни заключения. Според нея обектът поставя интересни въпроси за религиозния живот в период, когато християнството вече се утвърждава, а традиционните езически култове постепенно отстъпват.

„Възможно е тук да наблюдаваме един от последните етапи на съществуването на езически център в Тракия“, посочи археологът.

По думите ѝ все още не е изяснен пълният мащаб на Балък дере. Предстои да бъдат изследвани връзките между архитектурата, водното съоръжение и релефа, както и строителните етапи и причините за прекратяване на функционирането на комплекса.

Юбилейна изложба ще представи 20 години проучвания

Резултатите от две десетилетия археологическа работа ще бъдат представени в изложба на 14 февруари 2027 г. в Народно читалище „Пробуда“ в Ивайловград. Датата е избрана във връзка с празника на града.

Централно място в експозицията ще заемат находки от различните археологически сезони, сред които билоновите монети и мраморният релеф. Ще бъдат показани и артефакти, които досега не са били представяни пред публика.

„Главната цел е да покажем, че историята не е приключила с разкопките, че тя продължава да се разкрива. Да покажем екипите, които са работили 20 години, кой ни е помогнал и какво сме направили през тези години“, каза Богдана Богданова.

Сред експонатите отново ще бъде показан и фрагмент с надпис, който дълго време не е бил представян пред публика. 

Богдана Богданова по време на разкопките с мраморния релеф на богинята Кибела и три нимфи

Богдана Богданова по време на разкопките с мраморния релеф на богинята Кибела и три нимфи

СНИМКА: Бгдана Богданова

Лютица и тракийските некрополи допълват археологическата карта

Освен вила „Армира“ и Балък дере, в района има и други обекти със значителен исторически потенциал. Богданова открои средновековната крепост Лютица със запазените ѝ крепостни стени, Атеренския мост, тракийските некрополи и могилните комплекси.

Според нея развитието на културния туризъм изисква създаването на повече маршрути, които да свързват отделните забележителности.

„Най-важното е подкрепата. Реалната подкрепа, която трябва да има културното наследство от общината, в която се намира. Трябва да има подкрепа не само финансова, но и възможност да разговаряш свободно с хората, които работят за това наследство“, коментира Богданова.

Тя даде за пример туристически маршрути, които започват от вила „Армира“ и продължават към Балък дере, като представят различните исторически епохи и природното богатство на региона.

„Тук не е заложено само на рекламата. Заложено е човекът да те посрещне, да ти разкаже, да станете приятели. Това е цялата цел“, каза още Богдана Богданова в ефира на Радио Кърджали. 

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.


По публикацията работи: Илияна Типова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!