Автор:
Божидар Чолаков
Интервю
Стоян Варналиев възражда още две позабравени песни от Беломорска Тракия
събота 14 ноември 2026 17:55
събота, 14 ноември 2026, 17:55
Стоян Варналиев
СНИМКА: Facebook - Stoyan Varnaliev
Размер на шрифта
Тракийският народен певец Стоян Варналиев представя две нови песни от Беломорска Тракия, съхранили спомена за българските традиции и обичаи в село Кушланли, днес Ксилагани, в област Родопи, Северна Гърция. Песните са озаглавени „Град се гради“ и „Стоян си жито отвява“. Любопитната история около тяхното издирване, текстове и символика разказа самият изпълнител в предаването „Полет над Родопите“.
Първата песен – „Град се гради“, е от село Кушланли. Варналиев я научава от преселници от селото, които са се установили в неговото родно село Генерал Инзово, Ямболско. Тази година успява да осъществи записа и да представи песента пред местната публика.
„Когато казах, че ще изпея песен от Беломорска Тракия, хората много се развълнуваха. Най-малкото очакваха, че ще възродя една стара песен. При по-възрастните, които я знаят, видях сълзи в очите. Една жена дори се опита да играе слядно хоро. Сподели ми през сълзи, че съм я върнал много години назад“, разказа Стоян Варналиев.
Изпълнителят открива песента в сборника на известния български етнограф Васил Стоин. В него е записан и вариант от село Каракурджали, също в района на Гюмюрджина (днес Кровули).
„Това е една много красива беломорска песен. Ако човек се заслуша внимателно, ще разбере, че в нея се разказва за вграждането на момата“, обясни певецът. Той допълни, че в изпълнението си е запазил характерни за този край стари думи и изрази.
Втората песен – „Стоян си жито отвява“, също е от неговото родно село. Изпълнителят признава, че не е срещал друг вариант с толкова интересен и рядък текст. В него се пее за Стоян, който отвява житото с чемширена лопата. Именно този детайл разкрива интересен пласт от традиционните народни вярвания.
„В нашата народна култура и вяра чемширът е дървото на вечността. В случая чемшировата лопата предпазва плодородието от лоши очи, от уроки и от недоброжелателни сили. На този предмет се приписва особена защитна сила“, разказа певецът.
Той обърна внимание и на богатата символика в текста на песента. В него сестрата на Стоян плаче, а когато той я пита защо, тя разказва, че вечерта отишла на студения бистър кладенец, където се събирали момците, но никой не ѝ обърнал внимание. Причината се крие в това, че момата носела чужди, булеви бели бакъри, а не своите. Според Варналиев именно този детайл е важен за разбирането на посланието и символиката на песента.
„Това са красиви текстове, които крият своята символика и философска идея. Ние наистина много неща не знаем. Когато посягаме към такъв бисер на народното творчество, трябва да го четем внимателно и да се опитваме да го разгадаем. Всяка песен има своите кодове, които се крият както в текста, така и в мелодията“, подчерта изпълнителят.
Според него отговорността на хората, които се занимават с фолклор, е не само да издирват и изпълняват старите песни, но и да разясняват тяхното съдържание, за да достигне посланието им до съвременния слушател. Стоян Варналиев изрази благодарност и към музикантите, с които работи – Живко Желев, Петър Петров, Стефан Калев и оркестър „Бисер и приятели“ от Добрич.
„Когато работиш с екип, с който споделяте еднакво отношение към тази музика, нещата стават много хубави. Песните придобиват своя истински смисъл. Длъжни сме да ги представяме по този начин – да търсим по-дълбоките пластове и да показваме красотата им“, каза още той.
Двете нови песни са поредна стъпка в съхраняване и популяризиране на българското фолклорно наследство от земи, които днес са извън пределите на България. Песните са жив мост между поколенията и напомнят, че дори когато хората се преселват, те носят със себе си езика, паметта и музиката на родния край.
По публикацията работи: Божидар Чолаков
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!