Автор:
Галина Стефанова
Интервю
Майка: България е мащеха за хората с увреждания
вторник 17 ноември 2026 12:35
вторник, 17 ноември 2026, 12:35
Емилия Георгиева
СНИМКА: Радио Кърджали
Размер на шрифта
„Ние сме затворници в собствените си къщи. Искаме и ние да работим, да бъдем личности, да имаме собствен живот“. Така Емилия Георгиева от Кърджали описва ежедневието на семействата, които отглеждат деца с тежки увреждания и разчитат на системата за лична помощ.
Повод за разговора с нея в ефира на Радио Кърджали бяха предложените промени в Закона за личната помощ, предизвикали остра реакция сред родители на деца с увреждания и лични асистенти. След протестите и общественото недоволство стана ясно, че спорните текстове ще бъдат оттеглени в настоящия им вид. За Емилия Георгиева обаче това не означава сигурност. По думите ѝ семействата живеят в постоянно очакване на поредните промени, без да знаят какво ще се случи с подкрепата, от която зависи животът им.
20-годишният ѝ син не може да се обслужва сам и има нужда от непрекъснати грижи. Майка му е личен асистент на осемчасов работен ден, а през останалото време работи допълнително на четири часа, за да осигури необходимото за детето си. Възнаграждението ѝ като асистент е около 600 евро, но само за памперси месечно отделя между 100 и 150 евро. Към това се добавят разходите за лекарства, дрехи, медицински грижи и социализация.
„24/7 сме заедно“, казва Емилия. Тя споделя, че през 20-те години от живота на сина ѝ само тя го е хранила и познава в детайли потребностите му. Затова идеята грижата да бъде поверена на външен човек я тревожи. Според нея за дете, което не може да говори и да обясни какво му се случва, подобна промяна крие рискове.
Майката е категорична, че родителите имат нужда не само от финансова подкрепа, но и от повече специализирани социални и медицински услуги. В Кърджали има дневни центрове, от работата на единия от които тя е много доволна, но според нея са необходими още центрове с подготвени специалисти, които да могат да реагират при здравословни кризи. Липсват и достатъчно услуги за психологическа подкрепа на родителите, особено в по-малките населени места и селата.
Като друг пример за трудностите, с които се сблъскват хората с увреждания, Емилия посочва достъпната градска среда. Въпреки че синът ѝ е трудно подвижен и тежи 50 килограма, молбата ѝ за регламентирано паркомясто близо до дома им е била отказана от общината. За нея това е показателно за отношението към хората с увреждания и за липсата на разбиране към ежедневните им потребности.
„Всеки гледа себе си, всеки си гледа в неговата паничка. На мен може да не ми се случи, но утре не се знае – може и на тебе да се случи“, казва Георгиева.
Според нея законите, които засягат хората с увреждания, трябва да се изработват с участието на самите тях и на техните семейства, а не без предварителен разговор с пряко засегнатите. Необходима е координация между институциите, защото потребностите на тези семейства не се ограничават само до социалната политика – те засягат здравеопазването, транспорта, образованието и възможностите за социализация.
„България е мащеха за хората с увреждания и за пенсионерите“, обобщава Емилия Георгиева.
А към родителите, които тепърва поемат по трудния път на отглеждането на дете с увреждане, тя отправя послание за приемане, любов и търпение. „Това не е наказание. Това не е присъда. Това е диагноза, която трябва да се приеме“, казва майката. И призовава децата да не бъдат затваряни вкъщи от страх или срам, а да бъдат социализирани и приемани от обществото.
По публикацията работи: Галина Стефанова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!