Автор:
Радка Петкова Атанасова
Новина
Будителят Александър Милушев съхранява автентични рецепти в рима
Втората му книга е "наръчник на оцеляване на българския мъж"
четвъртък 19 ноември 2026 18:20
четвъртък, 19 ноември 2026, 18:20
СНИМКА: личен архив
Размер на шрифта
Будителят, дългогодишен читалищен деятел и хореограф от Хасково Александър Милушев издава кулинарни книги в стихове. В забавните строфи той успява да преплете обичани и традиционни рецепти с римувани думи, като не се притеснява да каже, че те са писани на раздумка с приятел и на люта ракия. Досега плод на тези разговори са станали книгите "Между тиган и рима, нахранени да има“ (2023) и „Какво да сготвиш, когато вкъщи не ти е жената“ (2024), която според читалищния деятел е наръчник по оцеляване за мъжа. Третата се казва "Кулинария в стих" и скоро излезе от печат.
„Готвенето е изкуство. С бяла манта и боне, прави той какво ли не. Там на печката - запръжка, че професията е мъжка“, се казва в една от книгите. С колоритния хасковски герой ви срещнахме преди време, по повод традицията българинът да коли прасенце на Коледа. След това - за деня на будителя, защото хасковлията е носител на много високи отличия в регионален и национален план сред които „Златен век“ от Министерство на културата, а за 70-годишния му юбилей и на „Почетен знак на Президента на Република България“. Александър Милушев е привърженик на автентичната българска кухня и се стреми с рецептите си да я съхрани и предаде на младите. Ядосва се, че вече не се гледат старите породи домашни животни за месо, а навремето колячите са яли най-хубавото от него, и никога не са се напивали.
Храната и кулинарията не са първата му любов, защото се е научил да готви доста по-късно, като сега усъвършенства френската кухня. За неговите готварски книги с хумористично намигване, както и как да си направим пазарджишки калмари и тракийска кавърма, нека чуем сега: " съвсем случайно стана, аз с моя приятел господин Ахтаров, който беше директор много години на зоопарка в Хасково и винаги се шегуваше, че има една свободна клетка за един културен деятел, да дадем малко култура в зоопарка...Вечерно време, като седнахме да си пием ракията, си пишехме по няколко думички, аз на него, той - на мен, аз на него в рима, той на мен с пожелание. И по едно време вика: "Ти знаеш, че аз имам събрани тука двайстина твои неща, дай да седнем да ги обиколим да напишеш още две-три и да направим опит да издадем книжка. И тъй се роди първата книжка, която се казва "Кулинария-сензация". Интересното на това нещо е, че аз съм, може би, от малкото България, който се опитва да пресъздаде рецептите в рима".
Така Милушев се "заразява" по готвенето:
"... всеки снимаше какво ще вечеря, какво е приготвил, защото той ме зарази фактически, защото той е много по-добър кулинар от мене. Той можеше да готви, аз тогава вече пристъпвах към първите си опити плахи. Защото дотогава освен да пържа яйца, друго не можех. Но, оказа се, че неговите уроци ме запалиха и както винаги знаете, че понякога учениците подминават учителите".
А ето и какво е научил първо да приготвя:
"Първото, което той ме провокира, беше пача чорба. Тука по нашия край се прави от главата на прасетоq с ушите и крачетата вътре и е характерна точно за сега, зимния сезон. И с после след това се подправя и с люта чушка задължително".
Така, рецепта по рецепта, книгите стават три:
"Втората съм я нарекъл "наръчник на оцеляването на българския мъж", а тя е: "Какво да сготвиш, когато вкъщи не ти е жената." и третата, която предстои да бъде презентирана другата седмица е "Кулинария в стих". Според мен вече съм постигнал някои от нивата. Опитвам се да вкарам малко от френската кухня, от другите, защото изкарах и един-два урока при мастър шеф.
По думите му, френската кухня е добра и оригинална. Винаги "се започва и свършва с масло", което обаче трябва да се ограничава на определена възраст.
На раздумка с приятел
СНИМКА: БНР
Запитах го, дали след френската кухня, не следва и италианската: "..... да, аз съм влюбен в Италия, децата ме водиха 4-5 пъти вече. Най-уникалното нещо, което съм ял в центъра на РИМ, това бяха телешки опашки и агнешко шкембе, които при нас, за съжаление, вече се губят от ресторантите. Имам предвид много характерни български ястия ги няма, влизаше единствен адана кебап... Аз ако искам, ще ида в Одрин да ям адана кебап. ...има много неща каварми, капами, които са характерни точно за нашите тука балкански ширини, които могат да се направят. Аз например не съм видял скоро никъде да има кашкавал пане, а ние сме държава производител на кашкавал". Според него също старите български породи домашни животни, вече не се предлагат: "Породите се смениха, сега гледат такива породи, които са месодайни, а нашите месни породи ги изместиха настрани.... навремето чужденците идваха в България да ядат българско производство, български домати, български краставици, български агънца, български прасенца, български теленца. Но и явно те понамаляха".
По думите му, най-ориентирани кое е най-хубавото месо, са касапите.
Милушев си пада най-вече по тракийската кухня. Иначе се опитва да "хване" от всички етнографски области, защото като хореограф познава бита на българина. "Дядо ми е истински тракиец, от Гюмюрджина, роден е там, и после са дошли тука в България и са останали. Така че кухнята ми е много добре позната, после ненапразно дядо ми беше началник на Халите в Хасково и аз израстнах между касапите. Така че имам научени много тънкости от тях, те имат специална кухня. Навремето касапите ядяха след 3 часа, следобяд. Оставаха един дежурен и беше както в къщи, със салатката, с ракийката. Аз не съм видял един пиян, правиха дълги, напоителни моабети, но пиян сред тях нямаше. Ядяха най-хубавото, и най-добре приготвеното!"
За 70-годишния си юбилей Александър Милушев е отличен с „Почетен знак на Президента на Република България“.
СНИМКА: личен архив
ТРАКИЙСКА КАПАМА
Гледам вчера на пазара,
Георги кисело зеле докара.
Значи – станало е вече,
вика ми – Ела човече !
Гости идват от далече,
работата се запече.
Че са много придирчиви,
на маса са до сутрин издържливи.
Де сме ходили със тях,
признавам си , не е грях.
Специалитети все сме яли,
добре всеки се представи.
В неделя идва моят ред,
аз да правя мохабет.
Значи , може да не спиш,
трябва да ме отсрамиш!
Нещо рядко направи,
зная ,че го можеш ти!
Идвай в къщи, във мазето,
дето съм прибрал мезето.
Фризери съм заредил,
зарзават съм подредил.
Всичко ти е на разположение,
искам само компетентно мнение.
Манджичка тракийска да предложиш,
в нея всичко искам, аз да сложиш.
На много гостенски съм бил,
и там съм ял и там съм пил.
Искам да ги впечатля,
на масата щом всичко наредя.
Като се върнат, да ни славят,
храната наша с кеф да благославят……
Запретвам се и ето на,
ще правя им ТРАКИЙСКА КАПАМА
Ще трябват ми кисели две зелки,
кат на пазара хасковските лелки.
Месото по полвин кило,
телешко, свинско, пилешко ми трябва то
И още прясна наденица,
бахурче, съджук и къвавица.
За малко в бързината да подмина,
триста грама хубава сланина
Една чаена чаша ориз,
стрък – два праз и дафинов лист
Червен и чер пипер, кимион,
на яденето дават хубав тон
Едва –две сухи чушки люти
/ ще стане люто, някой се нацупи /
Не люто, само ще напарва,
апетит към яденето ще докарва.
Глава чесън на скилидки цели,
/ ако иска някой може да ги бели /
Водна чаша вино чарвено в срок
и още толкоз зелев сок / разсол/
Рецептата не е фиксирана,
но пък от много хора аплодирана.
Така я правя, туй е мое право,
затуй сега започвам отначало.
И виждаш сам ,на дъно на съда,
нареждам цели зелеви листа.
И върху тях сланина на парчета,
направена на тънки резянета.
Ред зеле, свинското месо,
ред зеле ,пилешко и то,
ред зеле, телешкото ще положа,
и ароматните подправи ще му сложа.
Ориз поръсвам, ей тъй на око,
повтарям всичко докато,
привърша леко с матеряла
и се приготвя за финала.
Та ред зеле и различни наденици,
и суждук и кървавици
Лист от зелка слагам за капак
с вино и зелев сок, довършвам със мерак.
Капака слагам и в фурна студена,
манджичка за гости премена.
Двеста градуса и чакаш да зари,
след час на сто и двайсет премини
там някъде около пет, шест часа,
и може групата ви да довтаса……
И чувам- Ах, каква е вкусотия !
Спокоен, виното си ще изпия…
По публикацията работи: Радка Петкова Атанасова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!