ChatGPT, врачките и психотерапията - в кое вярва повече българинът?

В рубриката на БНР "Вдъхновяващи" гости са Етиен Янев, експерт по дигитален маркетинг и обучаваш по ИИ и д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика.

Етиен Янев е експерт по дигитален маркетинг, личен брандинг и AI за бизнес. С над 12 години опит в технологичния сектор, Етиен помага на лидери, екипи и предприемачи да реализират потенциала си в дигиталната епоха. Преподавател в SoftUni Digital, SoftUni AI и Нов Български Университет. Автор на книгата "Компас за дигитален маркетинг".

Как изкуственият интелект променя бизнеса и ежедневието ни? Възможности и рискове пред бъдещето

Изкуственият интелект все по-силно навлиза в живота ни. От помощници при избора на рецепти до съветници за лични и професионални решения, ИИ стъпва уверено в различни аспекти на нашето ежедневие, разказа за БНР Етиен Янев, експерт по дигитален маркетинг.

"Изкуственият интелект вече е част от нашето ежедневие - от търсене на рецепти, през помощ в избора на дестинация за пътуване, до лични събеседници и съветници," каза Янев. "Всеки ден използваме ИИ без да осъзнаваме. Възможността да се консултираме с инструменти като ChatGPT се е утвърдила в домовете и офисите на хората."

Изкуственият интелект в бизнеса: Какви решения търсят компаниите?

Янев подчерта, че ИИ не само че е навлязъл в ежедневието на обикновените хора, но и все повече компании търсят решения за интегриране на технологии за оптимизация и ефективност. Според него, много организации, особено в технологичния сектор, вече внедряват ИИ решения в своите офисни среди.

"Има компании, които искат да изградят изкуствен интелект в своята екосистема, да внедрят цялостни AI системи, които да помогнат за автоматизация на процеси, за обработка на информация и създаване на съдържание," каза още експертът.

По думите му, в момента компаниите търсят ИИ инструменти, които да не натоварват бюджета и да не пречат на организационната структура. "Често се оказва, че един или два инструмента могат да решат всички проблеми на бизнеса."

Страхът от загуба на работни места

Множество хора изразяват опасения, че ИИ може да доведе до загуба на работни места, особено в области като маркетинг, счетоводство и превод. "Все още няма големи промени в България, но вече има случаи на хора, които са освободени поради внедряването на ИИ," обясни Янев. "В маркетинга, например, ИИ вече може да създава съдържание и да оптимизира процеси, което води до намаляване на необходимостта от човешки труд."

ИИ в личния живот: Терапия или рискове?

Съществува и нова тенденция, при която хората започват да използват ИИ за лична терапия или за решаване на емоционални проблеми. "Чат GPT, например, често се използва за психотерапевтични разговори. Хората започват да се чувстват по-малко самотни, разговаряйки с ИИ, който предлага съвети и подкрепа," отбеляза Янев.

"Не е неочаквано, че ИИ се използва за тези цели, защото живеем в ерата на самотата, а хората често търсят помощ и утеха. Но е важно да не се предоверяваме на ИИ, особено когато става въпрос за чувствителни лични въпроси."

Българският контекст - въпрос на баланс

Въпреки нарастващия интерес към изкуствения интелект, България все още е страна, в която хората продължават да вярват в традиционни практики като хороскопи и екстрасенси. "Българите не са изключение в това отношение. Въпреки че технологиите напредват, хората все още търсят утеха в астрологията и мистичните практики," сподели Янев.

Това може да се обясни с нуждата от "спасителна сламка" – хората търсят някой, който да им предостави сигурност и да ги насочи в правилната посока. Според експерта, и ИИ може да изпълнява тази роля, но трябва да се използва разумно.

Перспективи за бъдещето: Балансът между технология и човечност

Янев подчерта, че въпреки многото възможности, които ИИ предоставя, важно е да се запази човешкият елемент. "Технологиите, включително ИИ, ще продължат да променят живота ни, но те не могат да заменят истинските човешки взаимоотношения. Въпросът е как ще ги използваме, за да обогатим живота си, а не да се изолираме още повече."

Той също така дава важен съвет за безопасност, когато се използва ИИ: "Винаги внимавайте с личните си данни. Има начин да се анонимизирате и да използвате технологиите по безопасен начин."

Изкуственият интелект е не само инструмент, който променя бизнеса и начините на работа, но и част от нашето личностно развитие и социални взаимоотношения. Как ще използваме тези технологии в бъдеще, ще зависи от нас – хората. Въпросът е дали ще се научим да балансираме между полезността на ИИ и важността на човешките емоции и взаимодействия.

"Хората използват изкуствения интелект по същия начин, по който използват врачки и баячки", каза в рубриката на БНР "Вдъхновяващи" клиничният психолог д-р Велислава Донкина.

Според нея българите използват изкуствения интелект често като заместител на родител, партньор или лечител и това често е резултат от дълбока криза и неспособност да се понесат силни емоции или несигурност.

Д-р Донкина очерта тревожна, но важна картина: българите продължаваме да вярваме повече на врачки и гадатели, отколкото на експерти. При това в последните години към този модел на магическо мислене се прибавя и нов "помощник" - изкуственият интелект.

Магическото мислене - от детството към зрялата възраст

По думите на д-р Донкина магическото мислене е характерно за най-ранните години: детето вярва, че ако си затвори очите, страшното ще изчезне. Проблемът започва, когато тази нагласа остане и в зряла възраст.

"Когато възрастен човек мисли магически, това означава две неща - или че не е зрял, или че е в много тежка криза. Точно в такива моменти хората търсят външна сила, която "да ги пази", било тя врачка, амулет или алгоритъм."

Изкуственият интелект като липсващ родител

В последните месеци психолозите наблюдават нов феномен - ИИ се използва не само за информация, а за емоционална опора.

"Често изкуственият интелект се употребява като един липсващ родител - някой, който да удържи чувствата ни, поясни още д-р Донкина.
Тя допълни, че хората му задават въпроси от типа: "Ще се излекувам ли?", "Какво да правя с тези симптоми?", "Другите оздравяват ли?"- въпроси, които принадлежат в кабинета на терапевт или лекар.

Недоверието между пациент и лекар

По думите на д-р Донкина много хора използват изкуствения интелект като "първо мнение", а не като допълнение към лекарска консултация. "Пациентите се подготвят предварително и после сравняват лекарската преценка с това, което ИИ им е казал.
Но не питат лекаря, просто заключават, че не им е обърнато внимание."

Според нея това е част от по-широка културна криза - на недоверие, незрялост и липса на сигурен авторитет.

Младите и устройствата: зов за контакт

На въпрос дали днешните млади са "забити в телефоните", психотерапевтът подчерта, че зад този образ стои не мързел, а нужда.

"Децата показват със своите поведенчески и психологически трудности, че имат огромна нужда от добронамерени възрастни, с които да говорят."

Дигиталната среда не е проблем сама по себе си, а по-скоро липсва родителското присъствие, което да научи детето как да използва технологиите зряло, смята специалистът.

Защо вярваме на врачки?

Социално-политическата нестабилност, серията избори, международните конфликти и последиците от пандемията според д-р Донкина са подкопали усещането за перспектива.

"Раните, които обществото носи, не изчезват сами. Когато няма стабилен държавник, както добрият родител в семейството - хората търсят защита в магичното."

Тя подчерта, че културата на доверие се възпитава: когато от малък родителят те води при лекар или психолог, а не при гледачка, детето израства с усещането, че реалната помощ идва от специалист.

Влизането в еврозоната: още един символ на тревога

Според д-р Донкина преминаването към еврото ще бъде по-стресиращо за възрастните и хората с по-ниски доходи.

"Цените се вдигат и никоя сила не може да убеди хората, че това не е заради еврото."

Младите ще се адаптират по-бързо, но при по-уязвимите групи еврото става символ на трудностите, а не на икономическата стабилност, допълни тя.

Потребност от държавници с визия

Имаме ясна нуждата от лидери, които мислят не за личното облагодетелстване, а за общата перспектива. Нямаме достатъчно държавници, които да бъдат добри родители на обществото. А ние много имаме нужда от това."

Още слушайте в интервютата на Гергана Хрисчева с Етиен Янев и д-р Велислава Донкина в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".