Композиторът Георги Генков – един от последните "хвърчащи хора"

"Музиката на моя приятел… Все се чудя как да я нарека и между прилагателните "странна, нежна, деликатна", които ми идват на ум – неочаквано, зная – се появява определението "умна"…" – думи на великолепния български поет Валери Петров за творчеството на Георги Генков (1929 – 2010). Реномирани специалисти твърдят, че Генков е най-талантливият "преводач" на стиховете на Валери Петров на музикално-сценичен език. Доказателство са неговите четири мюзикъла и една опера, създадени по любимите приказки на поета: "Копче за сън", "Меко казано", "Морско синьо", "В лунната стая" и "Бяла приказка", отдавна признати за класически образци на българския музикален театър. Композиторът си отиде точно на Коледа – 25 декември 2010. Дни по-късно на страниците на вестник "Култура" in memoriam беше наречен "светла личност и пословично скромен човек".

Творец с открояваща се, особено фина и изискана естетика, през втората половина на ХХ век Генков създава представителни модели в родната театрална и филмова музика. Характерният му авторски стил – ярък, асоциативен, лаконичен, с невероятен усет за драматургия, оставя специфичен, определян като "Уайлдов" отпечатък върху повече от 100 театрални постановки, над 200 филма (сред които хитове като "Търновската царица", "Дами канят", "Бяла магия", "Опасен чар", "Аз, Графинята", "Време разделно"), няколко симфонични сюити, десетки детски и популярни песни.

В началото на книгата "Опит за портрет", издадена три години след смъртта му, съпругата на композитора – изявената режисьорка проф. Бистра Атанасова се пита: "Как да обхвана тази необхватна и необичайна личност? През целия си живот не бях срещала отблизо такова явление – подобно - да, но такова - никога. Необикновено надарен, слят с музиката, която обича и която пише. Възторжено говорещ преди всичко за другите – било то гении в областта на изкуството или колеги, приятели, само не и за себе си… Беше изключително ерудиран музикант… нещо като музикална енциклопедия – както сам казва в едно интервю: "За мене музиката е като Менделеевата таблица – ако чуя нещо, което не познавам, веднага му намирам мястото в нея".

Разговор с музиколога Румяна Каракостова, публикуван през 2004 г., Георги Генков завършва с думите: "продължавам да мисля, че музиката е един свят, някъде по-високо от нас... ". Приживе той не просто се стреми към други светове – по-високо от нашия, той буквално пребивава там. Едно от най-ярките доказателства е съвършена вокална миниатюра, прозвучала за първи път във филма "Адиос, мучачос". Тази трогателна драма на режисьора Янко Янков по сценарий на Валери Петров и Васил Цонев излиза на екраните през 1978 г. и днес никой не я помни. Но точно от нейния саундтрак е част несравнимата като текст и музика "Песен за хвърчащите хора". За онези, които не идват от Космоса, родени са сред нас, но понякога литват - над кал и пепел, над битови проблеми и материални придобивки, над незначителни житейски радости и грижи. Те - "хвърчащите", при вида на които ние, другите, тайно въздишаме и усещаме странна болка от смътния спомен, че може би и ние сме били "от техния род".

Георги Генков си отиде точно на Коледа – 25 декември. Казват, че на големи религиозни празници отлитат най-светлите и праведни души, онези, които хвърчат още приживе. Като авторите на чудната песен – Валери Петров и Георги Генков и изпълнителя ѝ – незабравимия актьор Асен Кисимов.