Слаб растеж на разходите за НИРД в България през 2024 г. спрямо средния в ЕС

През 2024 г. ЕС е похарчил приблизително 403,1 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), което показва увеличение от 3,6% спрямо 2023 г. (389,2 милиарда евро). Разходите за НИРД са се увеличили с цели 62,2% от 248,6 милиарда евро през 2014 г., което показва стабилен ръст през последното десетилетие, показват данни на официалната европейска статистика Евростат.

Интензитетът на НИРД, определен като процентни разходи за НИРД спрямо БВП, е останал стабилен на 2,24%, подобно на предишни години и спрямо 2,26% през 2023 г. Между 2014 г. и 2024 г. интензитетът на НИРД в ЕС се е увеличил с 0,1 процентен пункт.

През 2024 г. шест държави от ЕС регистрираха интензитет на НИРД, равен или по-висок от 3%, което е целта, определена от Европейския съвет. Най-висок интензитет на НИРД е регистриран в Швеция (3,6%), Белгия (3,4%), Австрия (3,3%) и Финландия (3,2%), следвани от Германия (3,1%) и Дания (3,0%).

За разлика от това, седем държави от ЕС отчитат през 2024 г. интензитет на научноизследователска и развойна дейност под или равен на 1%: Румъния и Малта (с по 0,5%), Кипър (0,7%), България (0,77% след 0,79% от БВП през 2023 г.), Латвия (0,9%) и Словакия и Люксембург (1,0%).

В сумарно изражение, разходите за НИРД в нашата страна през 2024 г. са в размер на 804,857 млн. евро - над разходите през 2023 г. за 750,328 млн. евро и повече от три пъти спрямо 266,736 млн. евро през 2013 г.

Между 2014 г. и 2024 г. интензитетът на НИРД се е увеличил в 19 държави от ЕС, като най-голямо увеличение е регистрирано в Белгия (с 1 процентен пункта), Гърция (с 0,7 п.п.) и Естония и Хърватия (с по 0,6 п.п.).

Бизнес секторът продължава да отчита най-големия дял от разходите за НИРД през 2024 г., като той представлява 66,5% от разходите за НИРД в ЕС, които възлизат на общо 268,1 милиарда евро, показват още данните на Евростат.

След него се нареждат секторът на висшето образование (с 86,1 милиарда евро; 21,4% от НИРД разходите), държавният сектор (43,5 милиарда евро; 10,8%) и частният сектор с нестопанска цел (5,4 милиарда евро; 1,3%).