Автор:
Екип на БНР
вторник 9 декември 2025 06:30
вторник, 9 декември 2025, 06:30
Ще остане ли наложеният платеж в миналото ни?
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
Коментари и десетки споделяния в социалните мрежи предизвикват от близо месец публикации в онлайн издания, посветени на бъдещето на наложения платеж.
По-точно въпросът е, дали идва краят на този метод за заплащане при доставка, при който чрез посредник (най-често куриер) се събират парите от клиента и предават на търговеца при получена от потребителя стока.
Озаглавените по различен начин материали цитират една и съща статия, поместена на Investor.bg, която при търсене в различни търсачки не може да бъде намерена към днешна дата.
От препубликуваното от сайтовете става ясно, че бъдещето на наложения платеж е неясно, тъй като той носи сериозни загуби на предлагащите стоки и услуги и дори "в много страни такава опция няма".
Включени са и мнения на “засегнати” страни по веригата, сред които работещи за голям онлайн магазин за спортни стоки, в куриерска фирма с денонощни автоматични пощенски станции и в банка, последният от които споделя и за нова услуга за безконтактно плащане, която разработва финансовата институция.
В част от онлайн статиите са цитирани и данни на Българска Е-комeрс асоциация (ВЕА) - сдружение с нестопанска цел, обединяващо фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и други, с което от екипа на “Проверка на факти” се свързахме за коментар по темата.
В позиция за БНР председателят на Българска Е-комерс асоциация Жанет Найденова определя като “подвеждаща" публикацията, че "наложеният платеж при доставка на поръчана стока в България ще бъде преустановен като практика”, както и дава следните уточнения:
“Българска Е-комерс асоциация (БЕА) извършва регулярни проучвания за начините на плащане и начините на доставка, включително върнати пратки с право на отказ в 14-дневен срок и невзети пратки, чиито резултати публикува в ежегодното издание "ПАСПОРТ на е-комерс индустрията в България“. Тазгодишното издание е осмо поред.
По отношение на върнатите пратки с право на отказ в 14-дневен срок при онлайн пазаруване, България изобщо не е сред европейските "шампиони" по върнати пратки, както се твърди в публикацията.
Данните за 2024 г. показват, че 7,1% от всички онлайн поръчки са върнати с право на отказ в 14-дневен срок, а през 2023 г. този процент е бил близо 8% (7,99%). Категорията с най-висок процент върнати поръчки с правото на отказ в 14 дневен срок е "Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 15% .
По данни от Statista в страните от Европейския съюз, средният процент върнати поръчки с право на отказ в 14-дневен срок е 20 на сто (сумарно за всички онлайн продуктови категории). Категорията с най-висок процент върнати поръчки с правото на отказ в 14 дневен срок отново е "Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 32.9%.
От страните в ЕС не България, а Германия е с най-висок процент на върнати поръчки с право на отказ в 14-дневен срок и то отново категория "Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 64.3%. Или процентите върнати поръчки с правото на отказ в 14-дневен срок в страните от Европейския съюз , сравнени с процентите в България са в пъти по-високи.
За информация в Съединените щати средният процент върнати поръчки е 30 процента (сумарно за всички онлайн продуктови категории) като категорията с най-висок процент върнати поръчки с правото на отказ в 14 дневен срок и тук е "Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 40%.
По отношение на начините на плащане за 2024 г., данните от проучването на БЕА за изминалата година са следните:
В своята позиция от Българската е-комерс асоциация, подписана от Жанет Найденова се изтъква и че "при начин на плащане "Наложен платеж“, който е 50,30% от всички видове плащания при онлайн търговията в България, няма как да е на път да остане в миналото!"
Онлайн търговците в България биха се радвали, ако всички плащания са дигитални, т.е. те биха елиминирали един огромен проблем, произтичащ от "наложения платеж", а именно невзетите пратки”
Тенденцията всяка година е към намаляване на процента наложен платеж, но с темповете, с които намалява, ще са нужни десетки години, за да остане в миналото”, завършва позицията си председателят на Българската е-комерс асоциация.
Освен от търговците, от екипа на “БНР - Проверка на факти” потърсихме и коментар от страна на потребителите.Свързахме се Габриела Руменова - основателя на онлайн платформата “Ние, потребителите”, в която може да бъдат открити коментари, информация, съвети и безвъзмездна помощ от граждани на граждани по широк спектър потребителски теми:
"В България все още наложеният платеж е инструмент, но и гаранция за потребителя, че ще получи стока изобщо, защото те не бива да пренебрегват и множеството фалшиви сайтове, които съществуват".
"За съжаление, недостатъчно е високата потребителска култура у гражданите да селектират тези сайтове и да могат да преценят дали контактуват с търговец или с някой, който иска да извърши измама в онлайн пространството".
“Освен това има и електронни търговци, които по занятие упражняват тази дейност, но са некоректни и забавят пратките, или изобщо не изпращат нищо, правят и грешни поръчки".
"Също така възникват различен тип проблеми, които не биха възникнали, ако съществуваше опцията "наложен платеж", така че си мисля, че ако търговците премахнат тази възможност за потребителите, ще страдат както потребителите, така и самите търговци, защото това е едно добро предимство все още за българския потребител".
"Допускам, че потребителите ще търсят търговци, които продължават да предлагат наложения платеж, защото дори някои търговци да решат да го отхвърлят от тяхната дейност, това не означава непременно, че той ще отпадне изцяло на пазара. Няма как това да се случи!"
"С повече информация, която да е и по-коректна за потребителите, защото много е важно на входа - там, където потребителят взима решение за покупката и си мисли, че това е правилното решение за него, той да си формира мнение, което е адекватно, за да не се стига до там да получи стока, която, ако говорим за облекла, не е с нужното качество или цветът не е точно този, който е представен, т.е. да се използват снимки, които не са ретуширани, да се добавят повече видеа, за да може потребителят да се информира по-добре за качествата и характеристиките на тези стоки.
"И още нещо важно: това, че ще отпадне наложеният платеж, не означава, че ще се отнеме едно дадено със закон право на потребителя да се откаже от онлайн покупката в 14-дневен срок", каза Руменова:
"Отделно от това, за да не се злоупотребява и от страна на потребителите, тъй като потребителското законодателство е създадено не да даде повече права на потребителя, а да изравни правата и задълженията на двете страни".
"То е предвидило, когато потребителят реши да се възползва от това свое право - да се откаже в 14-дневен срок от такава покупка, да поеме разходите по връщането на стоката. Това се случва, ако търговецът не е обявил предварително, че те ще са за негова сметка".
"14-дневният срок, който е даден със закон, започва да тече от момента на получаване на стоката. Всъщност този срок е даден, за да може да се изравнят възможностите за потребителя да се запознае истински с това, което представлява стоката, така както би направил в един физически магазин".
"Това не означава, че може да я ползва 14 дни, след това да я върне, а просто да види дали наистина е това, което си представя. Отделно, ако има някакъв дефект стоката, може да се позове на друго свое право – на рекламация".
"Да се върнем на 14-дневния срок - две седмици от доставката потребителят има право да информира търговеца, че иска да развали сделката. След това има нови 14 дни, в които да върне стоката или поне да изпрати доказателство, че я е върнал на търговеца и от този момент нататък за търговеца възниква задължение да възстанови всички направени плащания, включително и по доставката. Това е много важно да го подчертаем, защото почти не се случва в България".
"Имаме, да! Например, за недоставена стока в срок, но потребителят е платил предварително. Ето, тук е големият проблем, защото, ако е наложен платеж, потребителят получава, плаща, докато тук по-скоро сигналите са свързани с това, че потребителят е платил с карта, чака си пратката и първо не я получава, и второ не може да проследи нейния път и не знае дали някога ще бъде доставена".
"Но пък имаме и други сигнали, по-скоро запитвания напоследък - потребители, които са пазарували от чуждестранни търговци преди време, дори година, получават писма от тях и им казват, тъй като те не са си получили пратката. Или купили са нещо, обаче после са го видели същото или нещо друго - решили са да си го купят от друго място. Но то е изпратено, не е получено от куриерската служба, наложило се е да бъде върнато на търговеца и сега търговецът вече търси справедливост и правата си като изпраща писма, в които казва, че са дължими тези такси по доставката и връщането обратно; че ще има лихви в последствие; че ако не изпълни това свое задължение, срещи гражданинът ще се предприемат вече и по-сериозни действия, включително и съдебни". И ето тук е повод да си кажем, че и двете страни имат и права, и задължения!
"Според мен тези такси идват от договорните отношения между двамата търговци, защото ние все пак можем да допуснем, че електронните магазини изключват договори с куриерските служби при различни условия да доставят техните пратки и оттам нататък вече електронният магазин пък определя и своите условия".
"И тук важното е те да бъдат предварително обявени. Даже в закона се казва, че задължително, когато пазаруваме от електронен магазин, трябва да има един бутон, с който ние потвърждаваме поръчката и там в непосредствена близост до него ние да знаем точно колко ще платим. Това включва стойността на стоката и разходите, които ще бъдат начислени според начина, който сме избрали за плащане и доставка".
"Да, ако ние се възползваме от 14-дневния срок за отказ и отидем в магазина да го върнем, съответно ние не трябва да дължим никакви разходи за абсолютно нищо - нито за част от стойността на продукта, нито за доставката му. Но пък много зависи от правилата, които търговецът би наложил от гледна точка на това, че тук се явява един хибриден начин на пазаруване, защото това в никакъв случай не е класическият начин на електронна търговия".
"Не трябва да забравяме и това, че се върви към дигитализация на плащанията - това незименно ще се случи, но все още в България, първо, няма чак толкова висок степен на доверие в електронната търговия, не само заради измамниците, които съществуват в онлайн пространството, но и защото ние нямаме чак толкова дълги традиции, както в другите европейски държави, в които електронната търговия е възникнала много преди у нас и хората са много по-запознати с всички рискове, които съществуват и как да се предпазят от тях. Така че тук, ако хората не искат да въвеждат свои лични данни в някакви дигитални платформи и банкови данни, няма как да бъдат изключени от този пазар.
"Все повече се залага на безкасовите плащания, но моето мнение е, че тук, в България, трябва да минат още поне едно-две десетилетия, докато се стигне дотам, че да има не само по-високи защити, защото то такива има, но въпросът вече е ние, като потребители, как избираме да пазаруваме".
"Много хора все още купуват директно от социалните мрежи - нещо, което е абсолютно погрешно. Попадат и на физически лица, а не правят разлика, особено от такива маркетплейси, където има и търговци, и физически лица. Не знаят, че ако купят нещо от физическо лице, нямат тези права, които имат по закон, когато пазаруват от истински търговец".
"Не знаят как да потърсят правата си и те не са виновни за това, но трябва много, много да се говори, още много казуси да се разискват в дълбочина, за да могат хората да разберат откъде идват заплахите и как да ги заобикалят".
"Точно така, но пък има и нещо друго! Попадала съм на групи в социалните мрежи - точно такива групи, в които са физически лица си продават един на друг нещо и там също има публикувани дори снимки, отделно е колко е законно това, но на потребители, които са били некоректни. Някой продава нещо и го е пратил, обаче пък човекът отсреща не е отишъл да го получи и сега за този човек следват загуби и по изпращането, и по връщането, знаете, ако не си го вземе навреме и изобщо много сложно става".
"По съдебен ред биха могли да си търсят правата!"
"Не мисля, че има пряка връзка между въвеждането на еврото и този начин на плащане, но все пак трябва да се внимава, защото всички говорим за необосновано повишаване на цените и аз си мисля, че при услугите най-лесно това би могло да се случи".
"Стоката има някаква себестойност, може да има проследимост как се повишават цените, докато при услугите - там се влагат материали, влага се труд. Всеки човек може да има различно виждане какво да калкулира в крайната цена".
" Моето предупреждение е хората, които предоставят услуги, е да не се опитват да злоупотребяват и да спекулират, защото хората винаги ще намерят алтернативни начини да си вземат това, което им е необходимо, както и вие казахте, няма да ползват куриерите, ще отидат директно във физическия обект”, каза Габриела Руменова от “Ние, потребителите” в интервю за Зорница Близнашка от програма “Хоризонт”, което ще може да чуете в ефира ни тази седмица.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Онлайн статиите, посветени на гибелта на наложения платеж в България, са ПОДВЕЖДАЩИ за потребителите най-вече заради поставените им МАНИПУЛАТИВНИ заглавия.
Цитираната в публикациите информация може да бъде отчетена и като НЕВЯРНА, тъй като не може да бъде открит нейният първоизточник, както и като силно преувеличена вероятно с цел подбуждане на интереса на аудиторията към конкретните статии.
Забелязват се и неточности в цитираните данни, както и опит за реклама на дадени услуги. И макар част от разсъжденията на коментиращите да са ВЕРНИ по същество, то тяхната правдоподобност също остава под въпрос.
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg.
По публикацията работи: Зорница Близнашка