Андреа Чович: Повечето хора в Хърватия не са негативно настроени към еврото

Как Хърватия извървя пътя от авторитарния режим до пълноправното членство в Европейския съюз, Шенген и еврозоната?

Европейската идея в Хърватия покълна под разрушенията на войната през 90-те години, спомня си в интервю за БНР Андреа Чович, заместник-ръководител на представителството на Европейската комисия в страната и ръководител на медийния отдел.

"Когато започна войната срещу Украйна с неоправданата атака на Русия на 24 февруари 2022 г., спомням си датата много добре,  всички в Хърватия се събудихме с образите, които си мислехме, че сме оставили зад гърба си през 90-те. Помните, че от 1991 до 1995 г., докато Хърватия изграждаше своята независимост и се превръщаше в независима държава от бивша Югославия, едновременно с това водехме война за изграждане на нацията.

Разбира се, беше трагично събитие. Бях дете по това време, но животът ни беше изпълнен с образи от войната, с разрушавани сгради, с масови убийства на хора. Беше много, много трудно време за страната. Именно затова хърватите изпитваме много лична съпричастност към украинския народ."

Още в годините на войната Хърватия избра европейския път, но той не е лесен. Имаше ли моменти, в които хората се обръщаха назад с носталгия по стария режим?

"От началото на 2000-те години до членството ни в Европейския съюз през 2013 г. имаше някои гласове, много маргинални гласове, които поставяха под въпрос европейския ни път. Те никога не  бяха наистина парламентарни или доминиращи, но разпространяваха митове за ЕС, както ги наричахме по онова време. Сега ги дефинираме като "дезинформация".  В същината си тези митове удряха специфични национални традиции.

Знаете ли, има една много характерна част от нашата култура тук, в континентална Хърватия, е една национална гозба "сир и врхне". Възрастни дами, които често наричаме "кумица", го продават на пазара. Това е извара, която е смесена със сирене по много специфичен начин. Може да се намаже на филийка хляб. Митът беше, че заради Европейския съюз вече няма човек да може да отиде при кумица на пазара и да си купи от това любимо наше ядене.

Всъщност, митовете бяха на много битово и личностно ниво, но затова бяха толкова лесно развенчани. В случая тази дезинформация беше създадена заради фитосанитарните изисквания към продажбата на каквито и да е храни в Европейския съюз. Реално тези изисквания са в полза и на гражданите, и на бизнеса. Разбира се, дори милата възрастна дама трябва да бъде регистрирана. Въпрос на прозрачност е. Но нашата любима гозба не изчезна, нито пък малките производители бяха засегнати негативно. Напротив, пазарът стана по-голям. Станахме част от същата система за продажба на нашите продукти извън Хърватия по много по-лесен начин."

Често обаче хората свикват и пренебрегват положителните страни на членството в Европейския съюз, но са склонни да вярват на какви ли не митове за него.

"Митовете бяха развенчани, а и институционалната подкрепа винаги е била налице. В Хърватия има много силна симпатия към Европейския съюз. И преди, и след реалното ни членство в страната имаше много инвестиции, подкрепени от кохезионната политика. Почти 13 години сме част от съюза и от две в еврозоната, хората виждат ефектите дори от фондовете на ЕС.

На практика няма нито едно място в страната, което да не е било подобрено от общите европейски пари. Да, те идват от Брюксел, от общия бюджет, но парите са предназначени за развитие на всяка една страна – членка, да има догонване за по-слабо развитите държави, каквито сме в тази част на Европа. Тук процентът на хората, които подкрепят членството в Европейския съюз, е много висок, защото всички усещаме подобрение в живота си."

Хърватия въведе еврото през 2023 година, която беше много турбулентна. Навсякъде в Европа имаше висока инфлация. Евроскептиците приписаха ли я на въвеждането на единната валута или имаше ясна осъзнатост, че замяната на куната с еврото не е основната причина за покачването на цените?

"Имаше някои опасения относно покачващите се цени след въвеждането на еврото. Първоначално, когато пуснахме еврото в обращение като национална валута от 1 януари, имаше някои изолирани случаи, на отделни търговци на дребно, които всъщност закръгляха цените неправилно и в своя полза. Това наистина леко повдигна цените.

Правителството многократно призоваваше търговците на дребно да не постъпват така и да прекратят тези нелоялни практики. Имаше дори кодекс за поведение, който, разбира се, беше доброволен, но беше налице. Правителството дори наложи някои глоби на тези, които го нарушаваха накрая. Може би дори сега може да чуете някои гласове, които казват: "Да, цените са по-високи, да, инфлацията е висока." Някак си това се обвърза с еврото, но повечето хора не са негативно настроени към него. Те осъзнават, че това е част от глобална инфлационна тенденция, която у нас просто съвпадна с въвеждането на еврото."