вторник 16 декември 2025 09:35
вторник, 16 декември 2025, 09:35
Импровизиран мемориал в памет на жертвите на плажа Бондай, 16 декември 2025 г.
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Размер на шрифта
Баща и син са били вдъхновени от "идеологията на "Ислямска държава", за да открият огън по тълпа на плажа Бондай в Сидни при една от най-смъртоносните стрелби в Австралия, съобщи днес премиерът Антъни Албанезе, цитиран от АФП.
Саджид Акрам и синът му Навийд атакуваха хора, събрали се на известния плаж за еврейския празник Ханука в неделя вечерта, при което загинаха 15 души. Десетки други са ранени.
Властите заявиха, че атаката е имала за цел да всее паника сред евреите в страната, но досега не бяха дали много детайли за по-дълбоките мотиви на нападателите.
Албанезе заяви, че двамата са били радикализирани от "идеология на омразата".
"Явно това е било мотивирано от идеологията на (терористичната организация – б.р.) "Ислямска държава", каза Албанезе пред националната тв Ей Би Си.
"С възхода на ИД преди над десетилетие, светът се бори с екстремизъм и с тази идеология на омразата", каза той в отделно интервю.
Полицията е открива кола, регистрирана на името на Навийд Акрам, паркирана край плажа, след стрелбата.
В нея открили импровизирани бомби и "два самоделни флага на ИД", съобщи Мол Ланиън, полицейски комисар на Нов Южен Уелс.
Властите са изправени пред въпроси дали са можели да предотвратят атаката.
Албанезе заяви, че Навийд Акрам, безработен зидар, както се съобщава, е привлякъл вниманието на австралийското разузнаване през 2019 г., но не бил сметнат за заплаха тогава.
Филипинските власти съобщиха пред АФП, че двамата са прекарали почти целия ноември в страната.
Имиграционните данни сочат, че Саджид е индийски гражданин, а синът му – австралийски.
Сред жертвите им са момиче на 10-годишна възраст и двама оцелели при Холокоста.
50-годишният Саджид е убит в престрелка с полицията, а 24-годишният му син Навийд е в кома в болница.
Убитите от тях са на възраст от 10 до 87 г., a тези огнестрелни рани и други наранявания са 42.
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
По публикацията работи: Георги Николов