Имахме 72 часа за първата интеграция на бизнес модел, който да се продаде

И отскачаме високо тоя път. Много високо, защото при нас са Денислав, Никола и Майкъл. Тримата са част от екипа на студенти от Физическия факултет на Софийския университет, които спечелиха миналата година първо място в 10-ия международен „Касини“ хакатон.

- Майкъл Цанев да ни каже за какво, какъв е този „Касини“ хакатон.

- Честита Нова година още един път. „Касини“ хакатон е главната инициатива на Европейския съюз да създаде нови иновативни идеи, свързано със Sentinel сателитите.

- Sentinel сателитите са ясни и ти можеш да помогнеш тука.

- А Sentinel сателитите са нещо много интересно и аз като любител еколог ги използвам. Това са едни сателити на Европейския съюз, които обикалят, най-грубо казано, Земята достатъчно често. И пращат данни за Европа. Безплатни данни. 

- Но срещу регистрация, нали Майкъл?

- Да, за да се знае все пак кой гледа. Сателитните данни за Европа, но те са безплатни срещу регистрация и са достъпни за всеки гражданин, включително и за обикновените експерти по климата.

- Само че само че Майкъл, Никола и Денислав знаят как да го използват. Всъщност какво направихте вие в този хакатон?

- Ние реално взехме една група от тези сателити, интегрирахме данните и нашата цел беше да изведем нова информация от самата снимка, което ти е сателити може да ни даде. И с тая интеграция на всичките картини, които получаваме, може да изведем нова информация, съответно къде е най-опасната част на планината, свързана с опасността на лавините.

- Накратко, лавините.

- Да, откриваме къде са лавините в планината.

- Аз имам един въпрос, Майкъл, или към който реши да ни  и. Защото знам, че сателитите обикалят и те не се дадат постоянно на едно място?

- Да.

- А на колко време обикалят над България и на колко време може да имаме прогноза за натрупване на сняг и лед?

- Един сателит, особено по тоя клас, може да орбитира Земята един път на 90 минути. В България, защото Земята все пак се върти, ние виждаме едно и също част на нашата земя един път на шест дни. Това значи, всяка седмица ние може да имаме някакъв ъпдейт, каква е прогнозата….

- Тоест, това е една достатъчно ясна прогноза, която може да бъде използвана от всички?

- Точно така. Ден по ден абсолютно може да се проверява. Сега, ако искаш една и съща планина да се види точно каква е ситуацията или положението, един път на шест дни конкретната, конкретното време.

- Никола е програмистът във вашата група или един от програмистите?- 

- Аз съм един от програмистите.

- Сега, какво трябваше да направите тия данни?

- Първо, трябваше да намерим начин да ги извлечем, защото все пак е голямо количество данни и то от няколко сателита, от няколко вида сензори. Трябва да се извлекат, да се съберат на едно място, така че да можем математическият модел после лесно да си ги събира и да смятаме каквото му е нужно.

- Денислав е метеорологът. То всъщност данните на тебе ти трябват?

- Точно така. Самата … самата идея е, че комбинираме различни от сателитите различни данни. Най-вече използваме данни за терена, от дигитален модел за терена. И с тях, комбинирайки ги с данните от от Сентинелите, където е паднал нов сняг и данните за температурата, правим модел, който оценява риска дали ще има лавина или … дали има опасност от лавина или не.

- Добри, това е нова прилика на киберсигурността. Това, което ние правим в киберсигурността е - следим броя на рисковите събития, които се случват в една точка и ако рискът стане много голям и честотата е много висока, то се очаква да падне киберлавина, което може би прилича и до това, което вие правите. Малко трябва да опресним модела…. Общо-взето, това е, това е идеята.

- Добре, обаче Ясене, тези момчета са зарили конкуренцията под шест фута сняг. Защо, Майкъл?

- Първо, че отборът сме, ако смея да кажа, че сме доста мощни с това, което правим.

- Само да кажа, че вие сте само трима, от колко души?

- Шестима, тоест половината отбор е в студиото ни сега.

- И със знания, умения. 

- Знание, умение, компетентност, би казал и организация. Ние, когато формирахме този отбор и идеята, реално имахме към 72 часа да се организираме, да строим първата итерация на този модел и да създадем и бизнес модел, как може да се продаде това нещо. Така че, когато имаш такива high velocity обекти, които трябва да се създадат, много е важна организацията и това ни беше нашата сила. Всеки си знаеше какво трябваше да направи, в какъв контекст, докъде трябва да се стигне и каква е следващата задача.

- Ясен е бизнес съвет от Майкъл. Имахте ли скиор и сноубордист в екипа?

- Това съм аз. Аз съм планинар. Да, защото някой трябва да е мотиваторът, за да може една идея да стане да стане реалистична. Бизнес идеята е ясна. Първоначално предоставяте свободен достъп с реклама отстрани, а след това, като започне да спасявате хора, монетизирате и давате лавинни детектори и лопати под наем. Аз имах удоволствието да експериментирам със „Сентинел“ сателитите. Интересуваше ме една гора в Родопите, как се сече. Взех данните за разрешенията от Агенциите по горите, маркирах си полигоните и след това се абонирах да получавам известие при преминаване на сателитите и ползвах аджентив AI, с който минаваше и си правиш кликове, за да се добере до полигона и да го свали. И след това Open AI ми казваше дали има промяна в гъстотата на гората. Така че, като си нямаш програмист, обаче имаш голям мерак, ползваш нещо такова. Но истината е, че не бих се доверил на моя модел, за да ме предупреди за … за лавини, защото е просто сглобен в гаража.

- Да, аз съм любопитен от времето, в което успяхте да създадете този модел. Направиха ли някакви запитвания някой хора, примерно Планинската спасителна служба, БЧК? Поинтересуваха ли се от това?

- Имаме разговор с Планинската спасителна служба. Те я обявяват интерес към нашите идеи и нашия модел продукт. И отгоре от това други планински компании.

- Застрахователни, вероятно компании също?

- Това е също потенциал. Потенциалът е огромен. Общо … общо взето, ако може да… в момент как предсказваме къде са лавините. Има два варианта. Едините са американците. Те по класически американски начин взимат една гаубица от Втората световна война и „атакуват“ планината. Каквото ще падне, пада и си знаеш, че….

- Е паднало.

- Е паднало. Европейците, ние имаме друг подход. Ние взимаме един екип и почваме да катерим по ръба на планината. Как се изкачва - отиваме нагоре и почваме, отбелязваме една колона сняг. След това слагаме някаква тежест, примерно скиор или някакви определени тежести и виждаме как ще реагира тоя сняг на определена тежест. Ако отреагира лошо, тогава целият хълм, цялата част на планината е лавиноопасна. Тогава чакаме то само да си падне или помагаме и. Тука няма да чакаме, а направо ще знаем.

- Къде ще падне. Аз искам да прехвърля разговора към Денислав. Ти си метеоролог в групата. Кажи ми, моля ти се, как новите технологии промениха начина, по който се предсказва каквото и да било. Очевидно може да предскажем, че трябва някъде да падне и лавина.

 - Новите технологии, особено отдалечените наблюдения много помагат на метеорологията. Помагат много нови данни. Сгъстяват мрежата от данни. Това ни помага да подобрим значително прогнозата. Използват се отдалечени наблюдения с радари. GNSS, например, се използва в България. Има силна група, която използва GNSS- Глобална навигационна система. И се използват закъсненията от сателитите, за да се оцени колоната от водна пара в атмосферата. Което ни помага да правим свръх-краткосрочна прогноза за времето. Така че новите технологии, сателитите помагат изключително много, за да подобрим прогнозата и особено последните години дългосрочните прогнози се подобриха точно заради това нещо.

- Ясно е, че има повече данни, има повече компютърна мощ, моделите стават по-точни. Доколко дена напред да вярваме на прогнозата?

- Със сигурност три дена напред прогнозата е много точна. Като точността пада. До 10-ия ден, точността е, зависи от за кой метеорологичен елемент говорим, но точността вече е над 50%. Така че бих казал, за седмица напред може да се вярва на прогнозата ориентировъчно. А но за три дена може да се вярва на повечето числени модели, добре се представят.

- Много данни трябва да обработвате, софтуерите по-бързо ли стават?

- По-скоро машините стават по-бързи. Машините са с, нали, Cloud вече нещата в облака. Всеки може да вдигне много добра машина за каквото и да е.

- Понеже това е предаване за бъдещето, как го виждаш това нещо? Цялото обработката на данните. Ти работиш в друга сфера, проверка на факти.

- Това за малко се занимавах, да, в началото, като започнах. Иначе се водя инженер на данни, нали, Data инженер съм. А и с данни се занимавам като цяло, нали, обработка. Може би е, става все по-лесно за някой, който тепърва навлиза в сферата, заради всякакви нови софтуери, които излизат. И особено сега с навлизането на Generative AI-а. Има много тулове, които ти помагат много бързо да строиш някакви неща, без да разбираш много, но в това произтичат и проблеми оттам вече, че когато не го разбираш достатъчно, се получават неща, които….

- Много бързо се протипизира това, което един продукт трябва да излезе на пазара, той трябва да мине през истински програмисти. Това е много ценно за предприемачите като мен и Майкъл, с такъв дух. Бързо можем да визуализираме какво искаме да се случи и след това да помолим програмистите и експертите, които влизат в дълбочина, да го направят да работи стабилно. Чудя се, има ли неетично употреба на изкуствен интелект в това, което правите- сателитни наблюдения и метеорология?

 - Аха! Майкъл.

 - Ами, сателитите винаги бяха свързани с наблюдения. И въпросът е какво точно можеш да наблюдаваш. Ако можеш да наблюдаваш от космоса 10 см обект, това значи вече може да следиш хората. Това ми звучи като разузнаване. Или да видиш комшията ти.

- Така че потенциалът е силен за това нещо. Сега, ние нашите данни, защото са публични, ние имаме резолюция 10 метра. За 10 метра не може да видиш кола или рейс. Кораб може да следиш. Хора нямаш шанс. Сгради, естествено, може да ги видиш. Така че въпросът на резолюцията на снимката, което с което работите. Ако имате пари…, всичко е възможно.

- Понеже Майкъл ти каза, че това е бизнес модел. Това означава как публичните данни ще ги монетизираш, тоест ще използваш.

- Това е стартъп. Да, да, това е целта на цялата „Касини“ хакатон. Реално те вземат пари, 14-15 милиарда от европейската…. От Европейския съюз. Това се слага в ЕКА, след това ЕКА си прави нейните проекти в космоса, в ISS, Sentinel. Да обясни що трябва да се бута в космоса, трябва да има също икономически. Това състезание, което ние спечелихме, е манифестацията на как ще обясняваме икономически. Това значи, те искат реално бизнес решение точно от тия данни. Да са да покажат, ето има има прогрес в космоса, дай да го развием.  

- Това е практическа наука. Реално идеята е онази висока наука, която вие учите и развивате с цялото безкрайно увлечение към физиката, в един момент да може да бъде пренесено на нещо, което да може да влезе в джоба или на телефона на всеки един от нас, да може да го ползваме на дневна база. И това може би да остане тази наука в Европа, защото Майкъл е канадецът тука. Той може да направи едно сравнение как се подхожда в Съединените щати- най-близкият съсед на Канада.

- Да. Америка и Канада. Те са интересни животни, ако мога така да се изразя. Те нямат срам да … да сгрешат, по-скоро имат някаква идея и бутат искрено и стремително към тази идея и въпросът е не ако, а кога ще я постигнат.

Там парите са бързи пари и затова виждаме такива успехи, особено в космоса, в момента, както гледаме с Blue Origin и SpaceX и прочие. Така че тази инициатива, която в момента имаме с Европейския космически съюз, е супер. Това трябва да се продължава и особено в България. Ние сме член в космическия свят и трябва да продължаваме в това нещо.

- А България? България трябва ли да продължава? Няма космическа стратегия все още.

- Според мен абсолютно е нужно България да има космическа стратегия. Ако гледаме историческо, да почнем като военните сили. Първо една държава имаше армия, след това си развива флот. Към Втората световна война вече си развиват военно-въздушна сила. И накрая на войната почнаха технологиите да се развиват към космоса, свързано с военно-въздушната сила. И вече имат и космически сили. Така че всяка една от мощните държави си го развива това нещо с, имаш начин да следиш какво се случва на Земята на глобално ниво през цялото време. Друг контекст. Един изтребител струва нещо между 30 милиона и 100 милиона. Да имаме същия капацитет, тоя изтребител да следи какво се случва на Земята, може да го ползваме сателит, който струва няколко милиона. На мащаб между две и пет. Така че ние като човечество получаваме много повече информация и през тази информация може да се реагира.

- Майкъл казваш, трябва да знаем какво да правим с тези данни. Трябва да си ги имаме, защото ние трябва да си ги създаваме. И трябва ние да си ги обработваме. Затова ли и вие тримата останахте в България да правите тия работи?

- Да ми кажете за по-скоро за споделеното бъдеще. Това, което прави Европа и поглеждайки в бъдещето, тя не може да се изправи всяка една държава в Европа, защото Щатите или Китай. Заради това много ми се иска да ми кажете за България в Европа. И има ли шанс Европа с умни хора да бъде конкурентна на Щатите и Китай.

- А метеоролозите, как са китайските метеоролози?

 - О, там имат, там имат, наистина много програми, там се инвестира адски много и в различни … различни аспекти в модификация на времето. Но по-скоро, нали, когато комунистическата партия каже искаме там да вали повече и там да няма градушки, го правят.

 - Ясене, Майкъл, използвам много интересно сравнение военно сравнение. Защо?

 - Космосът винаги е, колкото е цивилно, толкова е военно. 

 - То по-скоро цивилното. Или по-скоро военно ще става, така като гледаш?

 - Според как ползваш инструмента. То е започнало с военно, ама ако гледаме Европейската космическа агенция тя експлицитно е цивилна. Дори и сега, ако гледаме, виждаме, че тя отваря си очите към военния потенциал или dual use технологията.

 - Момчета, аз наистина искам да разбера защо в България, а не някъде другаде.

- Защото сме българи. Тука си имаме потенциал, имаме изключително мощни мозъци. Българската цел- трябва да влезем първо като пълен член в

 - Европейската космическа агенция.

 - Точно така. Ние работим като наблюдател към тази агенция. Имаме достъп, но ако сме пълен член към това нещо, вече може да изработваме не само от данни, както ние правим. Може и цели сателити, което в момента се прави в България. Или може да сме част от развитието на ракети, да проектираме и да правим и ракети. „Ариан 6“ реално не е направен от французите, а е от агрегация на…..

 - Консорциум…

 - Консорциум, някак си на различни европейски държави. Така че, ако ние станем пълен член, ще може да имаме и този капацитет.

 -  И знанията на Денислав, Никола, пък и твоите, Майкъл, ще могат да бъдат и продаваеми в чужбина, нали така? Или…

 - Идеята какво да се прави, каквото и да се прави в България е, че ако нещо го няма в дадена държава, знания, ресурси, просто се сядате и го правите. От кажи-речи, от нулата. Просто, защото всички тия технологии в България са правени сателити преди това.

 - А ти защо в България не разбрах?

 - Аз защо в България? Защото в момента съм в България. Просто защото ако няма млади хора в България, няма да има бъдеще в България.

Никола: Ами, не съм усещал изобщо нужда да заминавам за където и да е. Намерил съм си ниша за развитие в България и съм доволен от живота си тука и се надявам си го продължа тука. Всичко, което искам да развивам, мога да го развивам тука. А не ми трябва, нали друга държава.

 - Ясен е, ти защо в България не? Шегувам се…. Аз съм сигурен, че има нужда и да подкрепяте хора млади като тях, защото твоят бизнес също е част от системата, която прави това нещо.

 - Истината е, че трябва да пазим България добро място и всяка Нова година си пожелаваме хубави неща, така че си пожелавам още по-добро място за бизнес и добра.

 - Добре, хайде тогава в такъв случай - ти каза пожелание. Този разговор да го завършим така с едно пожелание от Майкъл, Никола и Денислав за новата година.

 - Аз пожелавам всеки, който има някаква идея, нещо да бута, действително искрено, почвай, има шансове. Не си представяй, че е невъзможно. Интересни неща се случват всеки ден.

Денислав: За мен желанието е да преоткривам себе си повече и повече и да успявам да се надскоча в тази в следващата година.

Никола: Моето е да продължавам все така, както съм тръгнал. Един ден да стигна оттам, където искам да бъда.

- Аз ви пожелавам да стигнете, където сте тръгнали, да направите това, което искате. Ясене, ние ще продължим нашия разговор с друг събеседник след една песен време, а предаването за бъдещето продължава.

Целият разговор чуйте в звуковия файл.