Икономисти предпочитат Ернандес де Кос или Клаас Нот за следващ шеф на ЕЦБ

Бившият управител на централната банка на Испания - Пабло Ернандес де Кос и неговият нидерландски колега Клаас Нот са предпочитаните от европейските икономисти кандидати за следващ президент на Европейската централна банка, сочи анкета на "Файненшъл таймс".

Най-високата позиция във франкфуртската институция ще се освободи през ноември 2027 г., когато изтича осемгодишният мандат на Кристин Лагард, който не може да бъде подновен. Но няколко претенденти вече започват да се позиционират за ролята на фона на голямо разместване на висшите ръководни позиции в ЕЦБ през следващите две години, отбелязва финансовото издание.

Както президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, така и членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел открито изразиха интерес да наследят на поста Лагард, която е най-добре платеният служител в Европейския служител с прогнозна годишна заплата от 726 000 евро.

Най-влиятелният централен банкер в Европа се назначава от Европейския съвет и позицията исторически е била обект на задкулисни пазарлъци между държавите членки в последния момент.

От 70-те икономисти, участвали в анкетата на "Файненшъл таймс", 26% биха избрали Ернандес де Кос за наследник на Лагард.

Клаас Нот, чийто втори седемгодишен мандат като управител на централната банка на Нидерландия приключи през юни, беше подкрепен от 24% от анкетираните икономисти от частния сектор, университети и мозъчни тръстове.

Според Кристиан Копф, ръководител в германската компания за управление на активи Union Investment, назначаването на "кариерен технократ" като Ернандес де Кос би изпратило "силен сигнал, че Европа няма да се поколебае и че еврото ще остане твърда валута" във времена, в които независимостта на централните банки е подложена на натиск в редица страни, включително в САЩ.

Франческо Пападия, икономист в мозъчния тръст "Брюгел", пък описа Клаас Нот като политик с "здрав, ориентиран към стабилност подход към паричната политика", както и с "гъвкавостта, необходима за адаптиране към променящите се обстоятелства".

Според анкетата на "Файненшъл таймс", двамата известни германски претенденти – Шнабел и Нагел, получават подкрепата съответно на 14 и 7% от анкетираните икономисти. Някои икономисти посочиха, че не са избрали Шнабел, тъй като смятат, че законодателството на ЕС би ѝ забранило да заема друга роля в Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

Четирима икономисти пък избраха други възможни кандидати, като един от тях е управителят на френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало.

Други 23% от анкетираните казаха, че нямат предпочитания на този етап.

Някои от анкетираните икономисти имаха противоречиви мнения относно идеалната националност на следващия президент на ЕЦБ. Според Йеспер Рангвид, професор в Copenhagen Business School, може би е време за германец да поеме важния пост след 29 години от създаването на ЕЦБ. Най-голямата икономика в еврозоната никога не е заемала ръководния пост в ЕЦБ.

Спирос Андреопулос, основател на консултантската компания Thin Ice Macroeconomics, твърди, че германски шеф на ЕЦБ би бил от "символично значение" за страна, в която евроскептичната крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" се подкрепя от нарастващ брой избиратели. Германско ръководство на ЕЦБ би могло "да помогне за противодействие на опасенията", че единната валута е "просто проект за ограбване на Германия", посочи Андреопулос.

Други обаче смятат, че германски управител на ЕЦБ във време, когато Европейската комисия също се управлява от германка - Урсула фон дер Лайен - не е реалистичен сценарий.

Някои предполагат, че с оглед на почти две години до края на мандата на Лагард, за поста могат да имат шанс лица от финансовия свят, които все още не са били споменати. В миналото водещите кандидати за поста не винаги са били успешни и компромисните кандидати са се появявали по-късно в този процеса.

Високото и нарастващо ниво на европейски държавен дълг ще създаде голямо предизвикателство за следващия лидер на ЕЦБ, предупредиха много от икономистите. Леа Дофас, главен икономист в консултантската компания TAC Economics, заяви, че следващият президент на ЕЦБ ще трябва "да действа в режим, при който ключовото предизвикателство е доверието пред лицето на подобни проблеми".

Прекомерните държавни дългове биха ограничили възможностите на централната банка за повишаване на лихвените проценти, тъй като това може да направи държавния дълг твърде скъп за обслужване, предупредиха някои от анкетираните икономисти.

Хосе Мануел Гонсалес-Парамо, бивш член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, заяви, че следващият президент на централната банка ще трябва да работи усилено, за да "стои настрана от политически натиск", тъй като ще се сблъска с призиви да "се заеме с повече задачи" от просто контролиране на инфлацията и защита на финансовата стабилност.