Агробизнесът е динамичен сектор, в който все по-важни стават новите технологии

За тенденциите в развитието на агросектора на европейско и национално равнище, както и за международните тенденции и как Китай подкрепя агросектора на фона на възможностите и предизвикателствата за България, разказва в БНР-Радио София проф. Теодора Георгиева - директор на магистърската програма "Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса" в Стопанския факултет на Софийски университет.

Софийският университет става част от Европейския дигитален иновационен хъб за селско стопанство в България. 
"Предстои ни още една сложна година, включително в областта на агробизнеса. Вече станахме свидетели на сериозни геополитически заявки в тази посока и за съжаление агросекторът е повлиян и потърпевш от тези процеси, защото няма как да бъдат забравени последствията от Covid - пандемията, скъсаните международни логистични връзки заради войната в Украйна.

Всичко това може и да няма връзка с агросектора, но много сериозно повлия на производството и разпространението на земеделската продукция", коментира тя и допълни, че има тенденции, за които е сигурно, че ще продължат да действат и едно такова предизвикателство остават климатичните промени.    
    
Тя обясни, че връзката на земеделието с климатичните промени е двояка, защото селското стопанство е причинител на недобро въздействие върху околната среда заради използването на азотни торове, отглеждането на преживни животни и др., а от другата страна заради засушавания и наводнения много животни и растения стават неподготвени за тази променена среда, като на фона на това се появяват и нови вредители и сред растенията и сред животните.

В нов доклад на ЕК за тенденциите в развитието на земеделието, се говори и за промяна на хранителните навици на хората - увеличение в потреблението на протеини, което пък е съпътствано с намаляване на потреблението на месо. Това вече е уловено от статистическите данни. На фона на това Европа губи позиции в производството и износа на свинско и телешко месо, за сметка на пилешкото месо. Освен това вече има производство на протеини от растителен произход, както и от насекоми. В страната ни има и иновативни фирми (като познатата "Насекомо"), които работят в тази посока.

"Колкото повече задълбавам, толкова повече се убеждавам, че селското стопанство е една галактика, един различен свят, не само защото различни сектори и поддейности са включени вътре - редица видове растения и животни, пчеларство, гъбарство, лозарство. Всеки от тях има собствена екосистема, но и секторът е тясно свързан по веригата за добавена стойност и с други сектори като високи технологии и космически технологии. Използване на сателитни изображения, използване на наносателити (има дори българска компания, която работи в тази област и има свой такъв сателит в космоса). Една от насоките за използване на тези наносателити е приложението им в селското стопанство", обяснява още проф. Георгиева.

Ново изследване на Съвместния иновационен център на ЕК, показва как се дигитализира агросекторът и съвсем нормално се вижда, че по-подготвени са големите компании, защото имат повече средства, персонал и масово производство, където да тестват високите технологии. Работата на ЕК обаче е да подпомогне малките и средни фирми като очакването тук е да бъдат подкрепени млади предприемачи в развитието на тази дейност - за обновяване на машинен парк, тенденция за използване на ВЕИ, закупуване на технологични решения за дигитализация на процеси с цел влияние върху качеството на земеделската продукция и по-голяма ефективност за бизнеса.

Проф. Теодора Георгиева е имала възможност и да посети Китай, откъдето да почерпи опит за начина, по който там се справят с проблемите в земеделието. Азиатската страна има над 6000-годишен опит в селското стопанство. Там земеделците се ползват с уважение до ден днешен. Посещението на проф. Георгиева в азиатската страна е свързано с розопроизводството, като българските и китайските компании са обменили опит в производството на рози и розово масло.

По думите на проф. Георгиева дори в сектор като селското стопанство се налага обучението през целия живот заради въвеждането на новите технологии. Това създава много интересна среда, защото студентите са със средна възраст от 35 години и всеки работи в определена агро област. "Агробизнесът е динамичен сектор, в който все по-важни стават новите технологии", допълва проф. Георгиева.
  
Още за иновациите в селското стопанство чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.