Високите технологии в България отбелязват изключително успешна 2025 г.

Високите технологии в България изпратиха изключително успешна 2025 г. И през миналата година големите постижения у нас не бяха малко.          

Сред най-сериозните успехи са първият изцяло български научен спътник Balkan-1, който беше изстрелян през януари на борда на SpaceX Falcon 9. Спътникът e с AI-мощности за мониторинг на селското стопанство, горите, водните басейни и биоразнообразието, като сензорът му осигурява резолюция, при която един пиксел покрива 1,5 м² земна площ.          

Българска компания спечели поръчка от завода на Volkswagen в Познан за доставка на 90 kW електролизьор, който ще оптимизира изгарянето на газ в производствено оборудване и ще намали енергийните разходи и емисии.          

В Панагюрище беше открит един от най-модерните циклотронни комплекси на Балканите. С него ще могат да се произвеждат радиофармацевтици, които са златен стандарт в съвременната диагностика и лечение на онкологични и други тежки заболявания.          

Пред Радио София Кристиян Михайлов - един от създателите от PARAi (Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации) обясни, че през 2025 г. са продадени с 44% повече роботи, в сравнение с 2024 г.          

"Определено изпращаме много добра година. Вчера приключихме с едно запитване. Запитахме 17 компании за броя продадени и инсталирани роботи през 2025 г. От тях 16 компании са инсталирали 275 робота, а една е преминала изцяло в ARD режим. Това означава, че спрямо 2024 г. има 44% повече продадени роботи. През 2024 г. са 191 робота. Тук не включваме продадените и инсталирани роботи от други системни интегратори и други производители на роботи", обясни Михайлов.          

Сред най-сериозните успехи на България във високите технологии и науката през 2025 г. е и създаването от Института INSAIT и пускането за свободно ползване на фундаментален модел за роботика SPEAR-1. Това е първият европейски отворен модел, обучен върху реални 3D данни. Той предоставя на роботите усъвършенствано 3D пространствено разбиране и ползва до 20 пъти по-малко тренировъчни данни в сравнение с традиционните решения в роботиката.          

"Статистиката, която водим показва, че българската индустрия има нужда от автоматизация и тя се случва", каза Кристиян Михайлов.          

По думите му през миналата година изцяло системните интегратори са тези, които са доминирали на пазара. Азия е лидер в тази посока, добави създателят от PARAi.         

През миналата година у нас е създаден и робот, който прави връзка между домашния любимец, стопаните и ветеринарния лекар.          

"Това е робот с изкуствен интелект, който когато човек е на работа, буквално роботът се грижи за емоционалното и физическо състояние на домашния любимец. Събира данни и ги изпраща на ветеринаря. Изглежда като топка с дисплей, малко по-голяма от портокал. Този робот може да се движи вкъщи, следи животното. Компанията имаше заявено доста сериозно финансиране точно за този проект. Хубавото е, че финансирането не отива само за този проект, а отива генерално в компанията, която развива и други проекти", разкри Кристиян Михайлов.

Сред другите големи проекти през годината той открои българска компания, която откри гигафабрика за системи за съхранение на енергия BG EXERON X-BESS в индустриалния парк "Хемус" в Челопечене. Фабриката е станала първият проект от България, впиcaн ĸaтo cтpaтeгичecĸи пo oтнoшeниe нa чиcтитe тexнoлoгии в EC.          

През 2025 г. е открита и нова високотехнологична фабрика за медицински устройства в Пловдив, като това е най-голямата чешка инвестиция у нас досега за 100 млн. лв.          

Сред големите постижения за миналата година е и изборът на България като една от шестте държави в ЕС, където ще бъде изградена AI фабрика (част от инициативата EuroHPC). Инвестицията от 90 млн. евро ще надгради суперкомпютъра в София Тех Парк и ще даде на института INSAIT ресурса да обучава мащабни AI модели.          

"Ако искаме да бъдем лидер в Европа, трябва да създадем още няколко института като INSAIT и ще е много хубаво те да бъдат извън София. Ще е хубаво да имаме поне още 10 български проекта, които да бъдат подкрепени от Министерството на иновациите и растежа, които имат перспектива за световен пробив. Да заработи фонд за технологичен трансфер, който да инвестира в комерсиализация", каза Кристиян Михайлов по повод това какво липсва в момента в България.        

На 15 януари, в столичен клуб, от Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации в неформална обстановка ще споделят постиженията си за 2025 г. и ще разкрият какво предстои през 2026 г.          

Подробности можете да чуете в разговора на Лили Големинова с Кристиян Михайлов.

Кристиян Михайлов/ Снимка: Радио София