"Закъснели срещи" на Петър Ступел – деликатния автор на евъргрийни

"Той има невероятен усет – винаги ще измисли някоя тема, някоя песен, която става "емблема" на филма и хората го разпознават по нея" – казва за композитора Петър Ступел режисьорът Неделчо Чернев, известен като "бащата на българския телевизионен сериал". За детската ни песен този композитор е нещо като Иван Вазов – смята прочутият поет, драматург и писател Стефан Цанев: "сигурно всички деца, които научават първото свое стихотворение "Аз съм българче" и запяват първата си песничка "Зайченцето бяло", мислят, че те са написани от един и същ автор. Такива песни може да създаде само много добър човек. А той е невероятно добър човек…".

Петър Ступел (1923 – 1997) е бил добър човек и талантлив творец. Авторът на детските хитове "Зайченцето бяло" и "Лека нощ, деца" (известна и като "Аз съм Сънчо") е роден в София в семейство на професионални музиканти – преселници от Литва. Революцията и Първата световна война разпиляват потомците на еврейската фамилия по света, но независимо от това къде живеят, почти всички са музиканти. В българската столица Петър Ступел получава средно образование във френски лицей. Първата му преподавателка по пиано е известната Мара Балсамова. Едва 13-годишен изнася първия си концерт. Учи хармония при Асен Карастоянов. През 1947 г. завършва Музикалната академия със специалност пиано в класа на проф. Андрей Стоянов. Като студент талантът му на композитор е забелязан от Панчо Владигеров. Две години по-късно Ступел заминава за Будапеща, където специализира композиция и камерна музика в Музикалната академия "Ференц Лист" при световноизвестните творци Лео Вайнер и Пал Кадоша.

Кариерата си в България започва като музикален редактор в Детската редакция на БНР. Бил е композитор в Ансамбъла за песни и танци на Българската армия, музикален редактор в звукозаписната компания "Балкантон" и главен редактор в БНТ. Автор на повече от 100 детски песни, детска опера, балети, оперети, мюзикъли, театрална и филмова музика, приносът на Ступел за българската поп музика е изключителен. Негови шлагери по стихове на млади поети датират още от 40-те години на ХХ век, но лиричните му песни, създадени в следващите десетилетия, остават образци на родното изкуство.

През 1980 г. Петър Ступел става директор на Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Под негово ръководство Седмиците се превръщат в реномиран европейски музикален фестивал. Благодарение на него в София гостуват оркестри като Берлинската и Виенската филхармония, оперни и балетни трупи от Италия, Франция, Великобритания, Швеция, диригенти от световна величина като Клаудио Абадо и прославени солисти от ранга на Хосе Карерас, Мирела Френи, Хенрик Шеринг, Леонид Коган, Святослав Рихтер, Алексис Вайсенберг, прочути европейски камерни състави. В продължение на почти две десетилетия Петър Ступел вгражда собствения си авторитет и енергия в най-представителния ни музикален фестивал. Продължава да вярва и да го поддържа, дори когато мнозина напълно го отписват. И когато Ступел и фестивалът престават да бъдат едно цяло, настъпва краят. На 30 ноември 1997 г., месеци след като се разделя с най-обичаната си рожба – "Софийски музикални седмици", композиторът умира... Приятели и колеги отбелязват, че колкото енергичен и огнен е бил в осъществяването на фестивалните си идеи, толкова мек, скромен и лиричен е бил като творец. Може би затова голяма част от произведенията му имат щастливата съдба на евъргрийни.

И днес много българи с удоволствие си спомнят негови песни като "Замълчи, замълчи" по стихове на Веселин Ханчев от филма "Любимец №13" или "Веселина" с текст на Радой Ралин, изпълнена от култовата рок група "Щурците".

Петър Ступел е автор на първите български киномюзикъли – "Старинната монета" от 1965-та и "Баща ми бояджията" от 1974 г. с участието на звездите Коста Цонев и Невена Коканова. От средата на 50-те до началото на 90-те години на ХХ век той създава партитурите на много любими филми като "Две победи", "Любимец 13", "Бъди щастлива, Ани", "Специалист по всичко", "Два диоптъра далекогледство", "Петимата от Моби Дик", "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Бащи и синове". Музиката за хитовите телевизионни сериали "На всеки километър" и "Капитан Петко войвода", писана съвместно с Атанас Бояджиев, превръща двамата автори в знаменитости.

За Петър Ступел големият български театрален и филмов режисьор и педагог Гриша Островски споделя: "Не знам дали той е дал нещо на мен или аз на него, но ние така си "паснахме" като композитор и режисьор, че когато трябва да работя с друг, аз неволно го сравнявам с Петьо и си казвам – ех, колко лесно може да направи Петьо това! Той може в един миг да промени настроението на сцената, да ви пренесе с няколко такта, написани "а ла..." във Франция или Унгария, в XVII век или във времето на рока. Това е невероятната сръчност, равна на таланта му!"

През 1969 г. песента на Петър Ступел и Петър Караангов "Закъснели срещи" от филма на Островски "Мъже в командировка", излязъл на екраните предишната – 1968-ма, печели първа награда за българска песен на престижния международен фестивал "Златният Орфей". Изпяват я младите звезди на родната музикална сцена Мария Нейкова и Михаил Белчев. За саундтрака на филма обаче песента е записана от Мария Нейкова заедно с легендарния днес поп и рок изпълнител Георги Минчев.