Д-р Хитрова: Недоносените бебета имат шанс, когато системата работи като екип

Развитието на неонатологията в България - тема, която ще разгледаме в три поредни епизода на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

В първия епизод фокусът е насочен към: 

✔️ Развитие на неонаталната грижа в България

✔️ СБАЛАГ "Майчин дом" - лидер по брой на родени бебета у нас и Център за високорискови и патологични бременности

Гост по темата е:

✔️ Д-р Станислава Хитрова - началник на Интензивното отделение към Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом"

"Нивото на неонаталната грижа в България е добро и се доближава до европейските и международните стандарти, но съществуват сериозни регионални дисбаланси. Високоспециализираните отделения от трето ниво на компетентност са концентрирани основно в София и в няколко големи областни града.

Най-тежките и сложни случаи са съсредоточени в университетските болници. Там има и най-много специалисти, млади лекари и специализанти", каза за подкаста на БНР "В центъра на системата"  д-р Станислава Хитрова.

"В същото време в редица области на страната – включително Габрово, Велико Търново, Разград, Шумен и Видин – има остър недостиг на неонатолози, акушерки и медицински сестри. Това води до временни или частични закривания на родилни и неонатални отделения.

Кадровата криза – най-голямото предизвикателство

Неонатологията е сравнително млада и високоспециализирана медицинска област. В България работят около 150–200 неонатолози, като те са неравномерно разпределени.

"Хората са по-важни от апаратурата в неонаталната помощ. Без добре подготвени и мотивирани специалисти дори най-модерната техника е недостатъчна", подчерта д-р Хитрова, цитирайки и позиция на Асоциацията по неонатология.

Недостигът на акушерки и медицински сестри е проблем не само в малките населени места, но и в столицата. Според специалистите това изисква целенасочена здравна политика и дългосрочно планиране.

Какво означават нивата на компетентност?

В България неонаталната грижа е организирана в три нива на компетентност. Третото ниво е най-високото и включва интензивно лечение на най-рисковите новородени – бебета с тегло под 1500 грама, с тежки вродени аномалии или сериозни усложнения след раждането.

"Когато се роди високорисково или силно недоносено бебе в по-ниско ниво на компетентност, то трябва своевременно да бъде насочено към по-високо специализирано звено", обясни д-р Хитрова.

"Майчин дом" - център за най-тежките случаи

УСБАЛАГ "Майчин дом" е най-голямата акушеро-гинекологична болница в страната и ежегодно приема най-много високорискови бременности.

"При нас се раждат най-недоносените и най-рисковите бебета – под 1500, а често и под 1000 грама. Това са деца, които се нуждаят от месеци интензивни грижи", каза д-р Хитрова.

Процентът на недоносените деца в болницата достига около 17%, при средно около 11% за страната – разлика, която се дължи на концентрацията на патологични бременности от цяла България.

"Недоносеното бебе може да няма увреждания, но само по-себе си то трябва да направи "големи крачки", за да догони своите връстници, да порасне, да бъде здраво. В този аспект грижите са доста големи и те продължават и след изписването. Продължават и до края на първата годинка, в следващите години, за да се постигне едно добро детско развитие каза още неонатологът. 

Късното майчинство и асистираната репродукция

Все по-късната възраст на раждане, хроничните заболявания при майките и бременностите чрез асистирана репродукция също оказват влияние върху здравето на новородените.

"Това е съчетание от фактори, които повишават риска от преждевременно раждане и вътреутробно изоставане в растежа“, обясни още специалистът.

Съвременна диагностика и продължаващо обучение

Неонатологията е една от най-бързо развиващите се медицински специалности. В България се прилагат съвременни методи за диагностика и лечение, включително ултразвуково проследяване на белите дробове, мозъка и коремните органи.

"Ултразвуковата диагностика ни позволява динамично и безвредно проследяване на бебетата от раждането до изписването“, подчерта д-р Хитрова.

В "Майчин дом" се организират регулярни обучителни курсове за лекари, акушерки и медицински сестри от цялата страна.

Неонаталният скрининг – нужда от разширяване

В момента в България всички новородени се изследват за три заболявания – вроден хипотиреоидизъм, фенилкетонурия и вродена надбъбречна хиперплазия.

"Моделът работи – диагностицираме рано и започваме лечение навреме. Но в Европа скринингът обхваща много повече заболявания. България трябва да разшири този обхват", категорична е д-р Хитрова.

Работа по стандарти и екипен подход

Съществуват ясни национални стандарти и протоколи за грижа за недоносените деца, изготвени на базата на европейски практики.

"Работата по протоколи осигурява унифициран и подреден подход, който е полезен както за лекарите, така и за децата", каза началникът на интензивното отделение.

Поглед към бъдещето: Национална детска болница

Според д-р Хитрова България има нужда от Национална детска болница с пълен спектър от педиатрични специалности.

"Диагностиката при децата често е предизвикателство. Не можем да ограничим една такава болница само до редки заболявания – тя трябва да обхваща целия диапазон на детската патология", смята тя.

Още по темата очаквайте в следващия епизод. 

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify, YouTube