Китай завърши 2025 г. с рекорден търговски излишък от $1,2 трлн.

Китай отчете рекорден търговски излишък от близо 1,2 трилиона долара през 2025 г., воден от бума на износа към пазари извън САЩ след постоянния тарифен натиск от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, предаде Ройтерс.

Натискът на политиците китайските фирми да диверсифицират дейността си отвъд водещия потребителски пазар в света, като пренасочат фокуса си към Югоизточна Азия, Африка и Латинска Америка, смекчи удара върху втората по сила световна икономиката от американските мита и засилващите се търговски, технологични и геополитически търкания, откакто Тръмп се завърна в Белия дом миналата година.

Търговският излишък на Китай достигна рекордните 1,189 трлн. долара през миналата година, като износът нарасна с 5,5%, докато вносът остана без промяна спрямо 2024 г.

Само в рамките на декември 2025 г. позитивният търговски баланс достигна 114,1 млрд. долара, отбелязвайки седмия месец в рамките на миналата година, в който излишъкът надхвърли 100 млрд. долара. Китайският износ през декември нарасна с 6,6% на годишна база до рекордните 357,8 млрд. долара, надвишавайки очакванията за повишение с 3,0% и отбелязвайки най-солиден растеж от септември 2025 г.

По същото време вносът в Китай се повиши с 5,7% спрямо година по-рано до близо 4-годишен връх от 243,64 млрд. долара, надвишавайки съществено пазарните очаквания за много по-скромно нарастване с 0,9% и отбелязвайки най-солидно повишение от шест месеца насам.

Китайският търговски излишък със САЩ спадна през декември до 23,265 млрд. долара от 23,74 млрд. долара месец по-рано. Износът за САЩ се е сринал с 20% в доларово изражение през 2025 г., докато вносът от водещата световна икономика е намалял с 14,6%. Китайските заводи успяха да навлязат на други пазари, като износът за Африка скочи през миналата година с 25,8%, а този за блока на ASEAN от страни от Югоизточна Азия се увеличи с 13,4%. Доставките за ЕС пък нараснаха с 8,4%.

Износът на редкоземни елементи от Китай през 2025 г. скочи до най-високото си ниво от поне 2014 г., въпреки че Пекин започна да ограничава от април доставките на няколко средни до тежки елемента - ход, който анализаторите видяха като опит да демонстрира влиянието си върху Вашингтон, докато преговарящите се бореха за покупките на соя, потенциална сделка за самолети "Боинг" и съдбата на американските операции на TikTok.

С настъпването на 2026 г. предизвикателствата пред Пекин обаче са многобройни, включително париране на опасенията на нарастващ брой държави относно търговските практики и свръхкапацитета на Китай, както и прекомерната им зависимост от ключови китайски продукти, отбелязва Ройтерс.

Един от най-важните въпроси, пред които са изправени управляващите в Пекин, е колко дълго китайската икономика в размер на 19 трилиона долара ще продължи да противодейства на спада на пазара на имоти и бавното вътрешно търсене, като доставя все по-евтини стоки до други пазари.

Икономистите очакват Китай да продължи да печели световен пазарен дял тази година, подпомогнат от китайски фирми, създаващи производствени центрове в чужбина, които осигуряват достъп с по-ниски тарифи до Съединените щати и Европейския съюз, както и от силното търсене на чипове с по-нисък клас и друга електроника.

Пекин обаче показа признаци, че осъзнава, че трябва да ограничи индустриалния си износ, ако иска да поддържа успеха си, и да се справи с проблема с имиджа си, който причинява прекомерният износ.

Миналата седмица Китай премахна подобните на субсидии отстъпки за експортни данъци за своята соларната индустрия, което беше дългогодишен проблем с държавите от ЕС.

Предизвикателството на американския президент към Китай също не отшумява бързо, отбелязват анализатори, въпреки че Върховният съд на САЩ може да се произнесе срещу увеличенията на тарифите на Тръмп по-късно в сряда, отбелязва Ройтерс.

Снощи Тръмп заяви, че смята, че Китай може да отвори пазарите си за американски стоки, след като ден по-рано заплаши да наложи 25% мито на страни, които търгуват с Иран, рискувайки да "отвори отново стари рани" с Пекин, най-големият търговски партньор на Техеран.