Автор:
Марина Великова
Два научни проекта насочват вниманието към адаптацията на човешкия организъм към екстремната среда на Ледения континент
Как престоят на Антарктика се отразяват върху здравето на човека?
събота 17 януари 2026 08:30
събота, 17 януари 2026, 08:30
Проф. д-р Албена Александрова
СНИМКА: Марина Великова
Размер на шрифта
Два научни проекта изследват как дългото пътуване и престоят в условията на Антарктика се отразяват върху здравето на човека. Фокусът на тези изследвания е насочен към адаптацията на организма към екстремна среда – ниски температури, силни ветрове и повишено ултравиолетово лъчение. Това са фактори, които поставят човешкото тяло под сериозно физиологично натоварване и изискват мобилизация на всички адаптивни механизми.
Целта на проектите е в реални условия да се проследи как тези въздействия се отразяват върху участниците в антарктическата експедиция и как организмът реагира във времето.
По проектите работят проф. д-р Албена Александрова и доц. д-р Карен Мануелян.
За да разберем какви промени настъпват в човешкия организъм под влияние на тази екстремна среда, разказва биохимикът и ръководител на Центъра за научна и приложна дейност в спорта към Национална спортна академия „Васил Левски“ – проф. д-р Албена Александрова. Тя изследва функционалното състояние на организма и нивата на оксидативен стрес по време на експедицията, като проследява физиологичните промени при участниците.
Още един научен проект, насочва вниманието към другo ключовo въздействия на полярната среда – повишеното ултравиолетово лъчение. Изследването е фокусирано върху микроморфологията на кожата и нейната способност да се адаптира към суровите климатични условия на Антарктика. Проектът на терен се реализира от дерматолога доц. д-р Карен Мануелян – лекар с международен клиничен опит и активна научна дейност.
В практиката си той съчетава работата с пациенти с изследователска и преподавателска дейност, като интересите му са насочени към влиянието на екстремната среда върху кожата като първа защитна бариера на човешкия организъм.
Заедно с изследванията на проф. д-р Албена Александрова тези два научни проекта насочват вниманието към адаптацията на човешкия организъм към екстремната среда на Ледения континент.
Те допълват представата за Антарктика като място, в което се търсят и отговори с практическо значение, свързани с човешкото здраве и функциониране в крайни условия.
Доц. Карен Мануелян завършва медицина през 2007 г. в МУ София, след което специализира Кожни и венерически болести в Александровска болница, където защитава дисертация на тема "Автоимунни булозни дерматози". След придобиване на специалност, в последните 10 години работи като клиничен дерматолог в системата на здравеопазване на Обединеното кралство. Част е от екипа на университетската клиника по кожни болести в Стара Загора и преподава на студенти по медицина в Бургас и Стара Загора. Стипендиант на Американската академия и Европейската академия по дерматология. Има повече от 60 публикации в научни журнали и 150 участия на местни, национални и международни дерматологични форуми, включително Световен конгрес по дерматология, Европейски конгреси и Азиатски дерматологични дни.
Проф. Албена Александрова завършва Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалност „Обща биология“. От 1988 г. работи в Институт по невробиология (преди Институт по физиология) на БАН в лаборатория „Свободно радикални процеси“. Разработва и защитава дисертационен труд в Коменски Университет – Братислава, Словакия. От 2013 г. работи в НСА „Васил Левски“ като професор по биохимия. Понастоящем е ръководител на Център за научна и приложна дейност към НСА. Центърът разполага с няколко лаборатории: Антропометрична, Функционална, Биохимична, Биомеханична и Психологична. Ръководството на НСА е постоянно ангажирано с осигуряване на най-модерна апаратура, позволяваща извършване на научни изследвания в съответствие със световните тенденции в областта на спортната наука, медицината и здравеопазването. Проф. Александрова има множество публикации във водещи международни научни списания. Нейните трудове са широко цитирани от български и чуждестранни учени. Била е гост преподавател в Шуменски университет „Константин Преславски“ и Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Ръководител и участник е в множество проекти, финансирани от Фонд Научни изследвания.
Още в интервюто на Марина Великова с проф. Албена Александрова и доц. Карен Мануелян в рубриката на БНР "Антарктическите хора".
доц. Карен Мануелян
СНИМКА: Марина Великова
За да разберем какви промени настъпват в човешкия организъм под влияние на тази екстремна среда, разказва биохимикът и ръководител на Центъра за научна и приложна дейност в спорта към Национална спортна академия „Васил Левски“ – проф. д-р Албена Александрова. Тя изследва функционалното състояние на организма и нивата на оксидативен стрес по време на експедицията, като проследява физиологичните промени при участниците.
Още един научен проект, насочва вниманието към другo ключовo въздействия на полярната среда – повишеното ултравиолетово лъчение. Изследването е фокусирано върху микроморфологията на кожата и нейната способност да се адаптира към суровите климатични условия на Антарктика. Проектът на терен се реализира от дерматолога доц. д-р Карен Мануелян – лекар с международен клиничен опит и активна научна дейност.
В практиката си той съчетава работата с пациенти с изследователска и преподавателска дейност, като интересите му са насочени към влиянието на екстремната среда върху кожата като първа защитна бариера на човешкия организъм.
Заедно с изследванията на проф. д-р Албена Александрова тези два научни проекта насочват вниманието към адаптацията на човешкия организъм към екстремната среда на Ледения континент.
Те допълват представата за Антарктика като място, в което се търсят и отговори с практическо значение, свързани с човешкото здраве и функциониране в крайни условия.
Доц. Карен Мануелян завършва медицина през 2007 г. в МУ София, след което специализира Кожни и венерически болести в Александровска болница, където защитава дисертация на тема "Автоимунни булозни дерматози". След придобиване на специалност, в последните 10 години работи като клиничен дерматолог в системата на здравеопазване на Обединеното кралство. Част е от екипа на университетската клиника по кожни болести в Стара Загора и преподава на студенти по медицина в Бургас и Стара Загора. Стипендиант на Американската академия и Европейската академия по дерматология. Има повече от 60 публикации в научни журнали и 150 участия на местни, национални и международни дерматологични форуми, включително Световен конгрес по дерматология, Европейски конгреси и Азиатски дерматологични дни.
Проф. Албена Александрова завършва Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалност „Обща биология“. От 1988 г. работи в Институт по невробиология (преди Институт по физиология) на БАН в лаборатория „Свободно радикални процеси“. Разработва и защитава дисертационен труд в Коменски Университет – Братислава, Словакия. От 2013 г. работи в НСА „Васил Левски“ като професор по биохимия. Понастоящем е ръководител на Център за научна и приложна дейност към НСА. Центърът разполага с няколко лаборатории: Антропометрична, Функционална, Биохимична, Биомеханична и Психологична. Ръководството на НСА е постоянно ангажирано с осигуряване на най-модерна апаратура, позволяваща извършване на научни изследвания в съответствие със световните тенденции в областта на спортната наука, медицината и здравеопазването. Проф. Александрова има множество публикации във водещи международни научни списания. Нейните трудове са широко цитирани от български и чуждестранни учени. Била е гост преподавател в Шуменски университет „Константин Преславски“ и Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Ръководител и участник е в множество проекти, финансирани от Фонд Научни изследвания.
Още в интервюто на Марина Великова с проф. Албена Александрова и доц. Карен Мануелян в рубриката на БНР "Антарктическите хора".
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!