Меркосур – сделката на два века

През 1999 година, когато започнаха преговорите за търговско споразумение между Европейския съюз и южноамериканския блок Меркосур, светът изглеждаше по съвсем различен начин. В Белия дом беше Бил Клинтън, еврото беше само идея на хартия, а светът вярваше в края на историята и безкрайната глобализация.Днес, 25 години по-късно, в Парагвай, двете страни най-накрая ще сложат подписите си под едно от най-мащабните търговски споразумения в историята. Но това се тълкува не като триумф на идеализма, а по-скоро на суровия прагматизъм. В епохата на Доналд Тръмп, надигащия се протекционизъм и борбата за ресурси в световен мащаб, Европа избра да не бъде изолирана. Надделя ли разумът над националпопулизма и щит ли е тази сделка за Брюксел срещу търговските войни?

Пътят към подписите минава през блокади. От Атлоун в Ирландия до депата за гориво край Бордо, хиляди фермери излязоха по пътищата в различни страни в Европа, за да протестират срещу търговското споразумение с Меркосур, което определят като „предателство“. Гневът и страхът им са насочени най-вече към очакваните от тях евтини тонове земеделска продукция и месо, които да залеят европейския пазар и според тях не отговарят на високите екологични стандарти на Евросъюза. Ето какво казаха фермери от Франция, Полша и Ирландия:

„В основата си проблемът с Меркосур е, че сключваме договори със страни, които не спазват същите правила. В Европа стандартите за нас са изключително строги, а сега ще внасяме продукция, която не отговаря на тях. Това е нелоялна конкуренция – тези продукти ще идват на много по-ниски цени, но без да покриват санитарните изисквания, които са задължителниза нас.“

„Ако това споразумение бъде подписано в настоящия му вид, това ще означава – казано направо – ликвидиране на полското земеделие. В прекия смисъл на думата и то за много кратко време.“

„Правителствата налагат куп правила, които с нищо не помагат на ирландските села. И не става въпрос само за земеделие, а за малките градове,за младите хора. Те вече не искат да се занимават с фермерство – предпочитат по-лесна и чиста работа. Ако нещата се объркат тук, същото ще се случи в цяла Европа.“

„Продавате нашето земеделие, за да продавате германски коли“, пишеше на плакатите на недоволните френски фермери. Брюксел отговори с безпрецедентен пакет от 45 милиарда евро помощи за аграрния сектор, за да смекчи удара. Урсула фон дер Лайен:

„Обръщам се към нашите фермери: чухме ви, разбрахме опасенията ви и предприемаме мерки. Това споразумение включва солидни защитни механизми, които да гарантират вашия поминък. От икономическа гледна точка това е печеливша сделка и за двете страни. Европа е вторият по големина търговски и инвестиционен партньор на Меркосур, така че ние знаем как да работим съвместно. Водещи за нас са справедливостта и взаимното уважение. Споразумението между ЕС и Меркосур ще донесе съществени ползи за потребителите и бизнеса и на двете страни."

Въпреки че предизвиква емоциите на фермерите, сделката е движена най-вече от геополитически интереси. Първият ми въпрос към Яна Дрейер е защо след четвърт век отлагане, Европа реши точно сега, че повече няма време за губене?

„Поредица от причини – както търговски, така и геостратегически – превръщат настоящия момент в ситуация „сега или никога“ за сключването на споразумението между ЕС и Меркосур. ЕС раздели договора и обособи търговската част, за да позволи нейното временно прилагане. Така икономическият компонент влиза в сила без да чака тромавата политическа ратификация. Този ход показва колко е притиснат Брюксел от фрагментацията на глобалната търговия.Износителите и индустриите на ЕС губят пазарен дял в Съединените щати и Китай, които в продължение на десетилетия бяха двата им най-важни експортни пазара. Причината е, че от страна на Китай се наблюдава засилен протекционизъм, а от страна на САЩ станахме свидетели на рязък скок на митата. Наблюдаваме голяма нестабилност на световните пазари, тъй като значителна част от китайския износ се пренасочва към други дестинации. Ето защо ЕС иска да заеме пазарен дял и на други нововъзникващи пазари, където продължава да се сблъсква с много високи разходи под формата на високи мита – например в страните от Южна Америка (Меркосур), но също и в Азия, в държави като Индия. Никой друг досега не е сключвал споразумение за свободна търговия с този доста голям пазар от 700 милиона души. В страни като Бразилия и Аржентина има сравнително стабилна средна класа, също и в Уругвай, макар той да е малък пазар. Така че там съществува възможност, от която много износители са готови да се възползват. Разбира се, най-вече автомобилната индустрия на ЕС, но не само тя – много износители на земеделски стоки, вино, спиртни напитки и млечни продукти – имат силен интерес да стъпят на този пазар. В общи линии изглежда, че моментът е сега, иначе по някакъв начин споразумението никога няма да бъде финализирано.“

Напоследък се говори за споразумението с Меркосур като че това е сделка „крави срещу коли“. Но предвид това, че европейската индустрия губи позиции от Пекин и Вашингтон, достъпът до пазар от стотици милиони души се представя като въпрос на оцеляване. Попитах Яна Дрейер как този пакт помага на европейския бизнес да запази мащаба си.

„Митата за европейската индустрия ще бъдат премахнати в страни като Бразилия в много сектори – от текстила и фармацията до машиностроенето. Всички видове машинно оборудване, които са изключително важни за европейската индустрия, ще бъдат либерализирани за определен период, на етапи. Но след 10 до 15 години всички тези мита върху индустриалния износ на ЕС ще бъдат премахнати. Същото важи и за всичко, свързано с преработените храни, сирената, бисквитите, захарните изделия, всички тези видове продукти също ще се възползват от елиминиране на митата за този пазар. ЕС има много предимства по отношение на конкурентоспособността, така че в индустриалния сектор печалбите ще бъдат големи. Ползи ще има и за доставчиците на услуги на пазарите за обществени поръчки и инфраструктурни инвестиции, конкретно в Бразилия, Аржентина и Уругвай. Има известни ползи и в областта на морските услуги. Това споразумение носи и нещо, което може да изглежда абстрактно, но е много важно: то потвърждава и подсилва някои от правилата на Световната търговска организация (СТО), по-конкретно тези за равнопоставеност. В споразумението се интегрират иправила по отношение на електронната търговия. Това създава известна степен на сигурност и придвижва напред правила, които са замислени като многостранни, но за момента ще се прилагат поне на регионално ниво. Другото предимство е стабилността и предвидимостта, тъй като е предвиден съдебен механизъм за уреждане на спорове. Той ще позволи на страните да избягват налагането на едностранни мита и конфликти, решавайки всяко несъгласие относно търговията чрез съдебна система, основана на правила, която не нарушава останалата част от търговския обмен.“

Политическата цена обаче е висока, най-вечевъв Франция. Президентът Макрон се опитва да балансира между лобито на индустриалците и селските райони, които най-вероятно ще решат изборите догодина. Могат ли финансовите компенсации да противодействат напопулизма?

„Някои държави имат политически проблем, свързан основно с натиска на много силни малцинствени интереси. Вероятно е налице и лошо управление на част от вътрешната селскостопанска политика, което поражда колебание в тези сектори относно допускането на по-голяма конкуренция. Но в основата си решението на този проблем трябва да бъде намерено вътре в самия ЕС.“

Подписите по-късно днес в Асунсион ще са факт, но битката не е приключила. Сделката трябва да мине през Европейския парламент, където коалициите стават все по-непредсказуеми. Има ли риск усилия, продължили 25 години, да отидат на вятъра в последния момент?

„В тази ратификация има две стъпки. Временното търговско споразумение трябва да бъде ратифицирано с обикновено мнозинство в Европейския парламент и с квалифицирано мнозинство в Съвета. Изглежда, че споразумението ще бъде прието, но гласуването ще бъде много оспорвано както в Съвета, така и в Европарламента. Можем да очакваме още много политически ходове и отстъпки. Ще отнеме време, но може да се очаква ратификацията поне на търговската част да се случи още в рамките на тази година, ако политическият процес се управлява правилно и по-конкретно, ако политическата ситуация във Франция (най-голямата държава, която се противопоставя) остане стабилна. Френското правителство е много крехко и ако то се разпадне и се стигне до избори, постигането на съгласие за Меркосур може да стане много сложно. Все още не сме в тази хипотеза, но това е най-големият риск пред споразумението. Наред с това имаме и всеобхватно споразумение за сътрудничество, което също трябва да бъде ратифицирано. То се нуждае от одобрението на всички национални правителства, а в някои случаи и на регионални (като това на Валония). Това обаче е свързано по-скоро с политическото сътрудничество, отколкото с търговските въпроси. В интерес на ЕС е да придвижи и това политическо сътрудничество, тъй като то обхваща много области, свързани със сигурността и околната среда – теми, по които в настоящата международна среда държави с еднакво мислене от Европа и Южна Америка трябва да си сътрудничат.“

Независимо от крайния резултат в Брюксел, сделката с Меркосур бележи повратен момент – Европа влиза в епохата на регионалната силова политика. А в нея пазарите не са просто място за бизнес, а инструмент за геополитическо надмощие.