148 години от освобождението на Сливен от турско робство

На 17 януари се навършват 148 години от освобождението на Сливен от турско робство. Годишнината беше отбелязана с тържествена церемония и концерт, а днес , в 9:30 ч., ще започне поход до местността "Карандила".

Участниците ще се запознаят с колектива на Планинската спасителна служба.  Това е само една от инициативите, в която участва Анастас Кънев, основател на сдружение "Ти си Сливен" преди три години.

На фона на това, че областните градове се обезлюдяват, какво може да се прави в град като Сливен — бивш стохиляден град, сега с  намаляло население? 

"Надявам се и това да бъде една добра възможност за размисъл и за аудиторията ви, и за нас като Сдружение "Ти си Сливен". Хвалене е силна дума. Вероятно колкото граждани, близки и неблизки хора, виждайки дейността, я харесват, други, вероятно, са малко по-критични. И ми се струва, че промените под една или друга форма те изкарват извън комфортна зона, но пък това е и естествен процес за прогрес, за развитие. Един областен град в България... има своята специфика.

Да, случва се обезлюдяване, защото миграцията към по-големия град е процес, който е търсене на възможности, търсене на щастие, търсене на личностно израстване, на семейство и така... Всеки има своите лични причини, за да направи един такъв избор...

Град Сливен има своите възможности. Аз се старая да бъда положителен човек, но не оптимист, който бяга от реалността. Самият аз трябва да призная, че всъщност съм с цялото си семейство в Сливен и се радвам на града, на възможностите, които дава, и на спокойствието, което дава.

Да, всъщност имам една лична история назад, в която съм бил също в по-големия град, успял съм вероятно да организирам своите взаимоотношения, своите връзки, своя бизнес и това да ми позволи да се изтегля в една по-спокойна среда и да продължа да развивам съществуването си в личния стремеж, който имам, и със семейството си."

Аз мисля, че нашите областни градове са много хубави. Целият проблем е в липсата на препитание, нали?

"Определено това е ключов фактор при този избор, който правят в повечето случаи по-младите хора, по-склонни към промяна, към трансформации."

Но сдружение като твоето "Ти си Сливен" дава пък, според мен, мотиви хората да не се отказват, нали?

"То всъщност стартира преди последните местни избори в нашия град, в нашия областен център, в Сливен, като естествено се потърсихме различни хора, в които да коментираме, да дебатираме, да обсъждаме, да разговаряме всъщност за следващото управление, за следващия мандат, който предстои. Какво да очакваме от местната управа, какво ние можем да направим като граждани? Местната управа ли трябва да бъде активна или гражданите извън управлението трябва да бъдат активните? Как да се случат тези мостове между партии, институции, организации, неправителствени организации, отделни граждански личности и така нататък? 

Сливен има своите специфики: природата е близо, лесното придвижване... Личният опит всъщност е най-голямото богатство. И ако нещо бих могъл да кажа сега (аз не съм кой знае колко възрастен, но не съм и от най-младите, смятам, че на 43 години един човек горе-долу вече е и със семейство, и с дете) — може да се даде някой и друг съвет.

Всеки има своя личен контекст, който трябва да прецени. Но следва да се опитва и следва да се търсят нови възможности. Всяка промяна всъщност е стъпка към някаква по-добра възможност, по-добра версия на самия себе си, на близката ти околна среда. Израствайки тук, „камъкът си тежи на мястото“ — това оказва влияние емоционално у мен. Ако в началото на това сдружение преди около три години се срещахме два пъти месечно и нашите срещи започваха от 7 часа вечерта в понеделник и често първите ни срещи приключваха до след полунощ (в тези срещи участваха по 30-40 души и нагоре, тази интензивност беше два пъти месечно), в днешно време след три години всъщност това е още по-интензивно, още по-стегнато, още по-работещо.

В момента всъщност ние се срещаме всяка седмица, всеки понеделник. И в срещите ни, да, не са по 40 души, но реално са едни десетина души постоянно присъствие - оперативни групи, които мислят, организират едни обществени казуси, ангажименти, инициативи и така нататък. Всеки първи понеделник нашето направление е "Култура" и всичко, което се отнася за града относно културни дейности, се обсъжда в понеделник.

Всеки вторник е "Инфраструктура и градска среда" - най-различни казуси. Третият понеделник е за биоразнообразие и за екология. Четвъртият понеделник всъщност е за младежките дейности, образованието и спорта. Да организираме събития, които са с уважение към града, с уважение към гражданите, с уважение те да получат качествено преживяване в нашия град.

Нужно е да почнем да си говорим. Когато си говорим, някъде там със сигурност ще намерим нещо, което е общо. Щом сме тръгнали да си говорим, намирайки нещо общо, това реално почва да ни сближава. Тръгвайки да ни сближава, това на практика — ние търсим новата версия на следващото наше развитие като приятелство, като малка мини общност. И това вероятно  води до нови проекти."

Още в интервюто на Маргарита Дойчинова с Анастас Кънев в "По първи петли".