Баритонът Михай Дамиан: Трябва да се наслаждаваме на сцената

Баритонът Михай Дамиан е победителят в "Опералия 2025" в София, където получи и Награда на публиката Ролекс. А заместник-министърът на културата и оперен певец Георги Султанов му връчи Голямата награда на Министерството на културата в размер на 20 000 лева. Дамиан е възпитаник на Националната музикална академия "Георге Дима" и е част от трупата на Румънската национална опера в Клуж. Репертоарът му вече включва роли като Фигаро, Марчело и Белкоре, а отличията от София насочиха вниманието на международни театри и агенции към него.

Антония Барулова: Спечелихте първа награда на "Опералия" 2025 в София, заедно с наградата на публиката и голяматанаграда от Министерството на културата.
Какво означава този троен триумф за вас - като музикант и като човек?

Михай Дамиан: "Опералия" е еквивалентът на Олимпийските игри. Да спечелиш там е като да вземеш златния медал. Това ще остане велик спомен през целия ми живот и кариера.

Антония: На финала изпълнихте "Dagli immortali vertici" от "Атила" - смело решение. Как стигнахте до тази ария и защо беше правилната за такъв решаващ момент?

Михай: Харесва ми да се изправям пред предизвикателства в конкурси или концерти, и да избирам неща, които не се правят често. В баритонов конкурс всички пеят арии като "Nemico della patria" от Андре Шение или други по-популярни. Помислих, че трябва да изпея нещо впечатляващо, което рядко се пее на конкурси. Същото беше в Будапеща, когато изпях ария от "Джани Скики" - също рядък избор. Мисля, че подобни рискове ми помогнаха да спечеля и впечатлиха публиката и журито.

Антония: "Опералия" стартира международни кариери. Какви конкретни предложения или покани получихте след конкурса?

Михай: Вече имах отлични договори за следващите сезони още преди "Опералия". В моя случай конкурсът действа повече като потвърждение - знак за театрите, че са взели правилното решение, когато са ме поканили. Това е като гаранционна карта, че водиш на сцената певец с качествен глас и художествена цялост.

Антония: Учили сте дирижиране и пеене в Националната музикална академия "Георге Дима". Как тези две специалности влияят на вашето сценично присъствие и музикално мислене?

Михай: Певците трябва да научават много роли, понякога за кратко време. Този сезон имам три дебюта за три месеца - по една нова роля на месец. Дирижирането ми помага да уча по-бързо и да разбирам партитурата по-добре. Прекарвам по-малко време в анализ на музиката и мога да се съсредоточа върху текста и интерпретацията. Насърчавам и други певци да учат нещо друго - инструмент, дирижиране, композиция – не само пеене. Това те подготвя много по-добре.

Антония: Преди "Опералия" спечелихте впечатляваща поредица конкурси. Кой от тях ви промени най-много като артист?

Михай: Първият ми международен конкурс беше в Портофино. Бях финалист и получих само специална награда. Това ме научи, че красивият глас не е достатъчен; трябва да работиш върху интерпретацията и художественото качество. Затова много практикувах, научих много арии и се научих да бъда по-спокоен и гъвкав на сцената. С това мислене отидох в Будапеща, където спечелих втора награда на конкурса "Ева Мартон". Там срещнах агента си и много хора, които по-късно ми помогнаха. После в Барселона отново спечелих втора награда плюс шест специални - на практика по-добре от първа награда. Дотогава много директори и диригенти вече бяха чули за мен. Всичко това ме подготви за "Опералия".

Антония: Големите награди водят и до големи очаквания. Кои са най-сериозните професионални предизвикателства за вас в момента?

Михай: Когато си на върха или близо до него, много лесно можеш да паднеш. Всички те гледат и слушат. След "Опералия" започнах да получавам предложения за много трудни, зрели роли, но аз все още съм млад певец. Най-трудното е да казваш "не" и да правиш това, което е най-добро за гласа и здравето ти. След победа се чувстваш непобедим - но не си. Да се научиш да казваш "не" е ключово, а отказът не означава драма или че няма да те поканят отново.

Антония: Репертоарът ви вече включва Марчело и Фигаро. Коя роля ви "отвори очите"?

Михай: За баритоните най-богатият и взискателен репертоар е на Верди, но и най-трудният за пеене. Фигаро в "Севилският бръснар" ми помогна да пея "leggiero” - леко, пъргаво, с повече блясък. Марчело в "Бохеми" ми помогна да развия по-дълбоко усещане за гласа и емоцията. От всяка роля научаваш нещо.

Антония: Ако можете да избирате, с кой диригент или режисьор мечтаете да работите?

Михай: Нямам конкретен сценичен режисьор предвид, но мечтая да пея в "Бохеми" на Франко Дзефирели - една от най-легендарните продукции, създавани някога. А сред диригентите се надявам един ден да работя с маестро Рикардо Мути.

Антония: Какво научихте за себе си след "Опералия" - не като певец, а като човек?

Михай: Научих се да не приемам всичко толкова сериозно. Ако не бях спечелил, нямаше да е краят на света. Аз съм един човек сред осем милиарда - всеки има своя радост, тъга, проблеми, постижения. Светът не се върти около мен. На финала си казах: "Просто се забавлявай на сцената. Стигна дотук - страхотно е! Не си слагай толкова напрежение."

Антония: Помните ли първото си излизане на сцена и как се почувствахте?

Михай: Сравнително нов певец съм - започнах да пея преди пет години, което е необичайно за това колко съм постигнал бързо. След три години имах първата си роля на сцена: граф Алмавива в "Сватбата на Фигаро". Това беше дебютът ми. Бях малко безразсъден да го приема толкова леко. Мислех, че ще го изпея няколко пъти и толкова. Но после театрите в Румъния започнаха да се обаждат – Клуж, Яш, Букурещ и други. Нещата станаха по-сериозни, аз просто се "пуснах по вълната". Всичко се случи много бързо и скоро дойде "Опералия".

Слушайте цялото интервю на Антония Барулова с Михай Дамиан за "Метроном" в звуковия файл.

Снимки: Георги Петков / Sofia Philharmonic