Култура

Новина

Бенджамин Франклин и Българското възраждане: Нова изложба в НБКМ

петък, 16 януари 2026, 18:47

Експозицията е посветена на влиянието и идеите на Франклин върху българската културна среда през XIX век.

Експозицията е посветена на влиянието и идеите на Франклин върху българската културна среда през XIX век.

СНИМКА: https://www.nationallibrary.bg/

Размер на шрифта

Изложба "Бенджамин Франклин и Българското възраждане" беше открита днес в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Експозицията е посветена на влиянието и идеите на Франклин върху българската културна среда през XIX век. Изложбата включва старопечатни книги, голям брой публикации във възрожденската преса, както и оригинални административни документи.

Как се е формирала идеята за тази експозиция, разказва доц. Християн Атанасов, куратор на изложбата:

"Малко случайно ми хрумна. Просто докато четях за едно изследване за лихвата в Османската империя, преглеждах възрожденска преса и старопечатни книги и ми направи впечатление колко много неща, свързани с Бенджамин Франклин, са публикувани."

Един от първите текстове, свидетелстващи за влиянието на Бенджамин Франклин върху българската култура, е "Мъдростта на добрия Ричард" – дело на българския общественик Гаврил Кръстевич. Писателят Петко Славейков също създава свое произведение – "Сиромах Богдан и неговите мъдри мисли", провокирано от популярността на Франклин.

Какво обаче диктува родният интерес към един американски политик, общественик, учен и издател, доц. Атанасов обяснява: "Темата наистина не е позната на широката публика. Между 1733 и 1758 година той издава един много известен алманах на "Бедния Ричард". Алманах означава нещо като календар, описание на месеца и между тях доста афоризми от рода на "Работи здраво, ще успееш". И това, което Франклин прави, става много известно. Близо 100 години по-късно българите по османско време започват да ги публикуват... адаптации, преводи."

Експозицията може да бъде разгледана в Централното преддверие на Националната библиотека до 12 февруари.

По публикацията работи: Зоя Димитрова