Първи бейсджъмп от Фицрой, Патагония

Трима руснаци са осъществили първия скок с парашут от емблематичния връх Фицрой (3405м) в Патагония. Така нареченият бейсджъмп (BASE jump) е направен на 7 януари, след като те са се изкачили по маршрута “Royal Flush” и след три нощи на стената са скочили (не от върха).

Като при всяко подобно, добре планирано, приключение в планината, не всичко минало по план, става ясно от разказа на единия от скачачите – Борис Егоров, пред БНР.  

Интервю на Таня Иванова

Колко души бяхте, защото на снимките, които публикувахте в Инстаграм, се виждат петима или шестима, а при скока – трима?

Егоров: Първоначално планирахме да се катерим трима – Владимир Мурзаев, Константин Яемурд и аз, а после да скочим. Преди да тръгнем нагоре обаче, към нас се присъедини нашият приятел Иля. Единственият недостатък беше, че той трябваше да слиза сам. Имаше вариант да слезе от средата на маршрута, след първия бивак, а ние да продължим.

Първия ден се катерихме като екип от четирима, което е много по-удобно, когато имате отделна раница с екипировката си и всеки има своята роля. На първия бивак срещнахме двама американци, Уил и Зак. Те бяха планирали да изкачат целия маршрут за един ден, но се объркаха, а нямаха достатъчно храна за няколко дни. Първоначално това ни изнерви, когато се присъединиха към нас, защото нямаше достатъчно място за шестима души да спим на стената, но след това осъзнахме, че това е нашият шанс да си помогнем, и се обединихме.  

Колко багаж носихте нагоре?  

Егоров: Взехме си допълнително храна и гориво, спални чували, топли дрехи, парашути и уингсюти (костюм – крило). Добре, че в планината има сняг, който можехме да разтопим, така че не ни се наложи да носим вода. Нашият сак тежеше около 20 кг, а всеки от нас имаше и раница на гърба си, която тежеше около 10 кг. Имахме палатки, много храна и гориво. Споделихме ги с американците и продължихме като екип от шестима.  

И шестимата ли стигнахте върха? Откъде скочихте?  

Егоров: След третата нощ на стената, след като бяхме преминали целия труден вертикален участък, времето беше идеално за скок. Тримата скачачи решихме, че върхът е второстепенен. Екипирахме се и отлетяхме. Иля и американците успешно достигнаха върха и слязоха същата нощ.  

Колко време продължи скокът?  

Егоров: Скокът е разделен на две части: свободно падане и полет с парашут. Вова и Костя скочиха първи, заедно – това се нарича 2-way. Първо летяха с уингсюти 2,5 минути, след което отвориха парашутите и летяха още няколко минути. Аз имам различен костюм – отделен трекинг костюм, който не позволява толкова продължителен полет. Падах 12 секунди, после отворих парашута и се приземих след около две минути.  

Къде? Някой чакаше ли Ви долу?  

Егоров: Никой не ни чакаше. Кацнах на ледника, до малка купчина от екипировката ни, точно под началото на маршрута, а момчетата кацнаха в гората, далече долу.  

Имате ли нещо общо с Борис Борисович Егоров – бившия съветски космонавт и първи лекар в космоса, или е съвпадение на имената?  

Егоров: Съвпадение е. Произхождам от семейство на инженери и нямам връзка с космоса.  

В Патагония обаче е забранено летенето и скачането. Ще има ли някакви последствия за вашето трио?

Егоров: Официално парапланеризмът и парашутизмът са забранени в парка, но няма последствия. А метеорологичните условия там са толкова предизвикателни и непредсказуеми, че това се случва много рядко.  

Вие сте част от групата Dirty Climbers – с какво се занимава тя?

Егоров: Това е екип от хора със сходни интереси. Практикуваме бейс катерене, което означава бейс скокове от планини и скали, недостъпни за туристи. Съчетаваме двете дисциплини – катерене със скокове. Миналото лято изследвахме планините на Киргизстан, в Каравшин. Открихме няколко пешеходни и полупешеходни изхода (exit, места, подходящи за скок) и планираме да проведем лагер там за бейс джъмпъри, катерачи и трекери. Искаме всички да се свържат и опознаят. Това ще бъде първото ни комерсиално начинание.  

А за този сезон имате ли други планове в Патагония?

Егоров: Нямаме за тази година. Прекарахме месец и половина там и се възползвахме максимално от времето. След това всеки тръгна по своя собствен път.