Автор:
Гергана Хрисчева
Интервю
"Преди 8 години спасихме родилка, просреляна случайно в корема, като бебето беше засегнато вътреутробно"
Д-р Хитрова: Е-регистърът за новородените е ключов липсващ елемент
Началникът на Интензивното отделение по Неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" е гост на подкаста на БНР "В центъра на системата" в третата последна част по темата за бъдещето на неонатологията
вторник 3 февруари 2026 08:00
вторник, 3 февруари 2026, 08:00
Д-р Станислава Хитрова
СНИМКА: Ани Петрова
Размер на шрифта
Бъдещето на Неонатологията - това е третата последна част по темата "Неонатологията в България - перспективи и развитие" на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.
Темата е продължение на епизодите:
Неонатологията в България - между дефицитите и успехите
"Кенгуру грижата" и обучение на родители на недоносено бебе
Гост по темата е:
✔️ Д-р Станислава Хитрова - началник на Интензивното отделение към Клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом"
Росица Павлова, Румяна Савова и Силвия Павлова
СНИМКА: СБАЛАГ "Майчин дом"
"Патронажна грижа, национален електронен регистър на новородените и по-справедливо разпределение на кадри и апаратура - това са част от ключовите реформи, които биха подобрили неонаталната грижа у нас. Това заяви д-р Станислава Хитрова, началник на интензивното отделение към Клиниката по неонатология в УСБАЛАГ „Майчин дом“, в подкаста на БНР "В центъра на системата".
Патронажна грижа за недоносените – подкрепа за семействата у дома
Според д-р Хитрова патронажната грижа е изключително важна, особено за недоносените бебета след изписването им от болница.
"Патронажната грижа е изключително полезна - особено в първите месеци и до първата година след изписването на недоносените деца. Тя дава сигурност на родителите в един много притеснителен период."
Тази грижа може да бъде осъществявана от акушерки и медицински сестри и следва да бъде финансирана от държавата, подчерта тя.
Дисбаланс в кадрите и апаратурата
По думите ѝ в последните години в България е навлязла модерна неонатална апаратура, но има сериозен дисбаланс в разпределението ѝ.
"Има апаратура в региони с ниска раждаемост и без специалисти, които да работят с нея, докато в други звена, където нуждата е по-голяма, тя липсва."
Д-р Хитрова подчерта още, че апаратурата без обучен персонал може дори да бъде опасна, а не полезна, и призова за по-гъвкава национална политика и механизъм за пренасочване на неизползваното оборудване.
Национален електронен регистър на новородените - ключов липсващ елемент
Една от най-важните теми, според нея, е липсата на национален електронен регистър на недоносените и рисковите новородени.
"Такъв регистър от години съществува само като добро намерение. Той е изключително необходим - за проследяване, анализи, планиране и по-добра медицинска грижа.“
Подобна система би дала възможност всяко дете да бъде проследявано до 18-годишна възраст, независимо къде живее семейството - в България или в чужбина.
"С един национален регистър всеки педиатър, във всяка част на страната, ще има достъп до цялата медицинска история на детето - от раждането нататък."
Проследяването след изписване - често за сметка на родителите
Д-р Хитрова обърна внимание, че в момента голяма част от дейностите по проследяване на недоносените деца не се финансират от Здравната каса.
"В момента много от прегледите и изследванията се заплащат от родителите. Нямаме ясна и унифицирана национална програма за късно проследяване."
Такава програма, обвързана с електронен регистър, би уеднаквила грижата в цялата страна и би облекчила семействата.
"Неонатологията е между радостта и сълзите"
С над 20 години опит като неонатолог, д-р Хитрова определи специалността като изключително емоционална и динамична:
"Това е работа с много адреналин. Решенията трябва да се взимат бързо, без паника - секундите буквално спасяват живот.
Имахме случай преди 7 - 8 години, когато на един Гергьовден по спешност постъпи от провинцията бременна жена, простреляна в корема, в 8- ия месец. Спешно цезаров сечение спаси жената, но куршумът беше засегнал вътреутробно бебето. То беше изродено и след свикването на мултидисциплинарен екип от няколко болници, огромен екип и след стабилизация на бебето, то беше приведено за оперативно лечение в Детската хирургия на "Пирогов", където беше спасено...Колаборацията между няколко болници и действията по спешност в този странен и тежък случай, спасиха и майката, и бебето, но се надявам скоро да не ни се случва, разказа още д-р Хитрова.
Най-голямото удовлетворение за нея и екипа ѝ остава моментът, когато тежкоболните и екстремно недоносени бебета се връщат години по-късно като здрави деца.
"Да видиш дете, което си спасил, как идва при теб ходещо, говорещо и усмихнато - това е най-голямата награда. Работя като неонатолог от 20 години, но аз имам и специалност Педиатрия, и там съм работила 7 години, моята майка е също лекар, аз от малка исках да бъда детски лекар".
Неонаталната грижа у нас - с потенциал за още развитие
Въпреки нуждата от реформи, д-р Хитрова е категорична, че клиничната неонатология в България не отстъпва на европейската.
"Имаме стандарти, болнични звена, мотивирани специалисти и добра апаратура. Чисто медицински ние сме на много добро ниво."
Тя подчерта и значението на благотворителните инициативи като "Българската Коледа", фондациите "Нашите недоносени деца" и "Капачки за бъдеще", които през годините са били ключови партньори на неонаталните отделения.
Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify, YouTube
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!