Възможно ли е да има стандарт за болничната храна?

Филия с розов салам върху салфетка или опакован кроасан, супа с предварително надробен хляб, яхния от зелен боб в пластмасова кутия, кренвирш с шепа зеле за обяд – за такава храна, предлагана в българските болници, споделят хора, лекували се и в държавни, и в общински, и в частни болници. На някои места сутрешният чай се сервира на масичка в коридора и който може, стига до тази напитка. Има обаче и лечебни заведения, в които тристепенното обедно меню се поднася в добре опаковани кутии.

Каква е ситуацията с качеството и количеството на храната за пациенти в две софийски болници и областната болница в Ловеч?

Болничната храна не е особено богата, но причината не е само финансова, а и лечебна, твърди д-р Константин Гърневски, който е част от ръководството на многопрофилната болница "Проф. Параскев Стоянов" в Ловеч. Лечебното заведение обслужва пациенти от цялата област и разполага с 15 отделения, сред които хирургия, АГ и педиатрично, инфекциозни болести, хематология:

"Не може да натоварваме пациентите и през храната с нещо, което би ги увредило още повече към този момент. На някой може да му изглежда малко постно, но така или иначе е правилно, що се отнася за диетите, защото те се основават на много дълъг период от време, в които са се изграждали, като са влезли по съответните рецептурници".

А рецептурите, по които се приготвя болнична храна на място или чрез фирма за кетеринг, са разработени въз основа на 15 вида диети за лечебно хранене, създадени от руския диетолог Мануил Певзнер. В ловешката болница основните диети са за обща храна, диета за диабетици и течно-кашава храна, като менюто за всеки пациент се съобразява с неговото заболяване, твърди главната медицинска сестра Снежана Станчева. И дава следните примери:

"Дете от една до тригодишна възраст - макарони с обезсолено сирене 200 грама за закуска, за обяд - картофена яхния 180 грама, хляб 90 грама, в 15 часа следобедна закуска - кисел 150 грама, за вечеря - картофен огретен 200 грама. За възрастни 15-та диета е за общо заболяване с обезсолено сирене, за обяд - постна мусака, пиле фрикасе, за вечеря - зелен фасул яхния, супа от пилешко месо, яхния от картофи, картофи с ориз на фурна. Това е обща диета. Достатъчна е тази храна за пациентите. Скоро не е имало оплаквания от пациентите относно храната".

В средно голяма многопрофилна частна болница в София, работеща със Здравната каса, храната за всеки пациент се определя от лекуващия лекар, според здравословното му състояние и заболяването. Не се допуска внасяне на храна, приготвена вкъщи, обясни Вергиния Клисурска, главна медицинска сестра на университетската болница Аджибадем Сити Клиник Витоша

Съдържанието на менютата се подготвя от екип с участието на диетолог, инструктори по лечебно хранене и на главната медицинска сестра, а ястията се приготвят от фирма за кетеринг.  

И докато Вергиния Клисурска твърди, че разходът за храната на пациент влиза в стойността на клиничната пътека, директорът на болницата в Ловеч Виктор Таслаков не смята така. Там храната се доставя от фирма, избрана чрез обществена поръчка.

В частната болница доставчикът на храна не се избира с обществена поръчка.

В специализираната болница по ендокринология в София, където се лекуват и проследяват пациенти от цялата страна, се предлага обща диета, в която се допускат тестени закуски, но сред най-често използваните е диета 9 – за хора с диабет. Пример за такова дневно меню даде главната медицинска сестра Емилия Митова:

"Закуската включва варено яйце, сирене, хляб и масло. За обяд - пиле с ориз, през лятото - таратор, през зимата - супа със спанак, вечерята е огретен, хляб и някакъв сезонен плод".

Рецептурникът, по който се приготвя храната за специализираната болница, е във фирмата-доставчик. Оттам изпращат примерни менюта по диети, които се обсъждат от медицински екип и ако има неподходяща за дадено заболяване храна, тя се замества с друга, обясни Емилия Митова. Колкото до стойността на един храноден, през миналата година тя се удвоява спрямо година по-рано – от 5 на 10 лева.

"Комплексното лечение в болница включва не само лекарствената терапия, която е на първи план, защото когато човек се хоспитализира, се касае за остри състояния, обострени такива при хроничните заболявания, но заедно с медикаментозната терапия е много важно и диетичното хранене, което се прилага, а когато е нужно, хирургична или пък физиотерапевтична намеса". Това каза пред БНР доц. Даниела Попова, началник на Клиниката по ендокринология в университетската болница Царица Йоанна ИСУЛ. Тя е специалист по хранене и диететика, като е част от работната група, сформирана от здравното министерство, за да подготви минимални изисквания към вида и качеството на храната в болниците, както и основни организационни практики:

"Всичко това като елементи изгражда цялостното лечение на пациента. Не можем да не отбележим, че сега хоспитализациите в болниците са главно подчинени на клиничните пътеки, с които работим с Националната здравноосигурителна каса и алгоритъмът на тези пътеки определя срок за хоспитализация, изисквания, с които трябва да се съобразим. Като лекар, който много отдавна работи в лечебната мрежа, не мога да не направя сравнение и разлика с по-предишни периоди, когато сме се занимавали по-дълго с хронично болните, а сега това време е доста скъсено".

Храненето на всеки пациент трябва да бъде преди всичко индивидуализирано, защото има пациенти, които имат наднормено тегло, има пациенти със силно ограничено хранене по причина на техни заболявания, има и пациенти с поднормено тегло, добави още в интервю за предаването "Хоризонт до обед" специалистът по хранене и диететика.

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Елена Бейкова и интервю на Валерия Николова и Елена Бейкова с доц. Даниела Попова.