Проф. Боян Добрев: Окото вижда пиксели, а образи вижда културата

“Окото вижда пиксели, а образи вижда културата. В този смисъл публичното изкуство осмисля важни теми, а ние съобразно това осмисляне намираме себе си по-добре или по-зле”, казва проф. Боян Добрев, който е автор на много проекти, свързани с градската среда.

На метростанция НДК 2 може да бъде видян негов портрет на Ботев, който проф. Добрев е кръстил “2 юни”, защото е посветен на цялата чета на Ботев, както и хората, загинали за свободата на България. Другата негова творба се намира на станция “Красно село” и е на Цар Борис III. На Централна гара пък може да бъде разгледана творбата “Колелото на времето”, която е с размери 24/7 метра.
Новият му проект е “Сърцето на София”. “София има една планина, която реално е “зеленото сърце на София”, защото е най-голямата екосистема около нас, която е не само уникална, а е близка и неделима част от нас - тя е нашето здраве”, обяснява той и допълва, че използва за този проект една необикновена карта на Витоша, която в центъра си има едно излъчване на зелено (необикновен зелен камък), и е важно човек да осъзнае ролята на Витоша и на природата в живота ни.

Първоначалната идея е била да се създаде подова мозайка за кръстовището на бул. “Витоша” и “Парчевич”. С времето обаче се появяват вероятни заплахи (като това, че с тежка техника се чисти през зимата настилката, както и вандализъм) и проф. Добрев намира ново място - подът на ОКИ “Красно село”, където мозайката се вписва в интериора, а от балкона на културния институт пък се вижда по съвсем различен начин.
За камъните, които използва в мозайката проф. Добрев разказва, че например централният камък е в ирландско зелено и го е търсил в движение, освен това не е очаквал и че така ще искрят всички камъни в красивата творба, но това се дължи на факта, че са добре полирани и представляват много качествени кварцит, гранит, мрамор и др.

“Основното е Витоша, но това е една симетрична композиция, която излъчва и за мен е Витоша, но на по-високо ниво, това е природата - как контактува с нас”, казва той и описва природата в творбата като слънце или като едно голямо зелено сърце.

“Тази мозайка е уникална в посоката на това, че тя е невъзможна да бъде изпълнена по класически начин (чрез рязане на скални късове наречени тесари, които са основата на гръко-римските мозайки).
В търсене на възможност да реализира замисъла на проекта си, проф. Добрев прибягва до водното рязане (техника, която се използва в каменоделството, която дава възможност да изрежеш каквото си искаш и в какъвто си искаш формат в рамките на един дигитален файл, който се предоставя), обяснява той и допълва, че така получава над 1000 каменни парчета, които си пасват до 2 мм. и които заедно правят квадрат с размери 7.50 на 7.50 метра.

Боян Добрев е професор по стенопис в НХА, после преподава и мултимедия там (след като два пъти пътува по програмата Фулбрайт в САЩ - Чикаго и Лос Анджелис).
По думите му съвременното значение на понятието стенопис е публично изкуство. “Публичното изкуство има много важни социални измерения, от една страна. От друга страна, дава възможност за друг тип контакт със зрителя. Сиреч, произведението е неделима част от архитектура или място и използването на силата на мястото и на архитектурата, би могла да направи произведенията в този план много силни като въздействие - множество гледни точки при преминаване, не е като кавалетните работи, които просто са закачени на едно табло и ти го гледаш, а участието, живота в това място.

В този смисъл,като начало,  имам реализации в съвсем класически техники, постепенно започнах да използвам аерограф, други материали и накрая много сериозно започнах да се занимавам с дигиталното и с мултимедия. Като цяло, новите възможности на дигиталното, дават и нови възможности за проектиране”, обяснява той и не крие, че за него ИИ дава страхотна възможност.          

Чуйте повече в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.