Николай Кръстев: В олимпийските игри няма "сигурни" фаворити

От 6 до 22 февруари светът отново ще се събуди в ритъма на зимния спорт. Четири години чакане се събират в две седмици – бялата Олимпиада, в която всяка секунда носи история, а всяка грешка тежи колкото цял цикъл подготовка.

За България тези игри винаги са били повече от статистика – те са разказ за надежда, за търпение и за редките мигове, в които възможното става реалност.

В олимпийския „Нощен Хоризонт“ погледът е насочен към голямата картина – какво означават Олимпийските игри днес и къде се намира България в този глобален спортен пъзел.

Гост в студиото е спортният журналист Николай Кръстев – свидетел на шест летни и една зимна Олимпиада.

„Олимпиадата няма нищо общо с другите състезания. Тя е психологически тест на най-високо ниво“, казва Кръстев.

Според него именно това прави прогнозите толкова несигурни – фаворити отпадат, а непознати имена изведнъж влизат в историята.

„Тук не печели задължително най-силният, а този, който издържи напрежението.“

Очакванията към българските състезатели, по думите му, трябва да бъдат разумни.

„Ние не сме спортна сила, но имаме хора, които са там с право. Самото класиране за Олимпиада вече е елит“, подчертава журналистът.

Един чист старт, едно смело каране или един точен момент могат да променят всичко.

Разговорът минава и през личните му олимпийски спомени – от басейните, където Майкъл Фелпс поставя основите на легендата си, до трибуните, от които се усеща пулсът на световния спорт.

„Олимпийските игри са мястото, където разбираш колко малка е разликата между величие и забрава“, казва Кръстев.

Темата за алтернативните "подсилени" състезания също намира място в разговора. Според него нито едно комерсиално събитие не може да замени стойността на олимпийския медал.

„Олимпиадата не е просто състезание. Тя е памет.“

Като част от Националната спортна академия "Васил Левски" Кръстев отбелязва и ролята на образованието в българския спорт.

„Голяма част от нашите олимпийци са минали през НСА. Това е гръбнакът на българския спорт, дори когато резултатите не са на първите страници.“

А когато става дума за незабравими моменти, изборът остава труден. Олимпийската титла на Румяна Нейкова и паметният гол на Емил Костадинов срещу Франция са примери за онези мигове, в които спортът спира да бъде игра.

В навечерието на новата бяла Олимпиада надеждата остава сдържана, но жива.

„Олимпийското чудо рядко се планира. То просто се случва“, обобщава Кръстев.

В края на разговора Николай Кръстев насочи вниманието и към своята научна работа – дисертация, която вече е завършена, а публичната ѝ защита ще се състои на 11 март в НСА.

Темата, по думите му, е не просто спортна, а с ясно изразено обществено и културно значение. Изследването разглежда социално-културните промени и развитието на плувните спортове в България до 1944 година – период, за който „почти нищо не се знае“, както подчертава Кръстев.

„Това са времена, в които спортът се развива чрез обществени организации, а не чрез държавата“, обяснява той.

В дисертацията си Кръстев проследява ролята на Съюза на българските гимнастически дружества Юнак и най-вече на мащабната културно-просветна организация Български народен морски сговор, създадена през 1920 г. във Варна от бивши морски офицери след разформироването на флота по Ньойския договор.

„Това не е спортна организация, а национална идея – за морето, реките, пристанищата, риболова, транспорта. И точно оттам водният спорт става естествена част от дейността ѝ“, посочва Кръстев.

Един факт обаче според него говори сам за мащаба на тази дейност:

„Към 9 септември 1944 г. България разполага с около 50 басейна, 10 от които са 50-метрови. 25 от тях са построени или инициирани именно от Българския народен морски сговор – без държавно финансиране, чрез местни структури и дарители.“

Данни, които, както отбелязва Кръстев, в последствие са заличени или подценени, но разкриват една почти забравена страница от историята на българския спорт.