Премиера на “Залезът на боговете“ в Миланската Скала

Февруарският афиш на Миланската скала се откри с финалната глава от най-голямата оперна сага на XIX век: “Залезът на боговете“, последна част на цикъла “Пръстенът на нибелунга“, на Рихард Вагнер. Новата продукция, с продължителност 5 часа и 20 минути, е подписана от режисьора и сценограф Дейвид МакВикар, с диригент на пулта Александър Соди. Костюмите бяха дело на Емма Кингсбъри.

Независимо от критиките към режисьорския избор и костюми, усещането в залата бе невероятно, с постоянно преплитане на теми: власт, пропаганда, манипулация, клетви, измяна. А Дейвид МакВикар сподели: “За да се решат проблемите, поставени от Вагнер, буквалният подход със сигурност не е най-добрият избор, ако човек остане привързан към сценичните указания такива, каквито са написани. Символичното сърце на всичко, което се случва, се губи... в крайна сметка цялата история се превръща в пантомима”.

Аплодисменти за маестро Соди: динамични вариации, финес и богатство на нюанси, контрол върху оркестровия обем и умело подчертаване на бурните емоции отличиха дирижирането на маестрото.

Овациите на присъстващите бяха изцяло за изпълнителите в произведението на Вагнер. В ролята на Зигфрид имахме удоволствието да видим германския тенор Клаус Флориан Вогт. Брилянтно изпълнение, ясен и деликатен тембър на гласа отличиха представянето му. Аплодисменти за изпълнението на Камила Нюлунд, която след префектно представяне във “Валкюра” и “Зигфрид“, бе една впечатляваща Брунхилда: меланхолична и същевременно вълнуваща и драматична. Отделни критики получиха австрийският бас Гюнтер Гройсбок, в ролята на Хаген, и Ръсел Браун, когото видияхме в ролята на Гюнтер. Ясна дикция и завиден вокален диапазон бяха водещи в изпълнението на Олга Безсмертна, която бе Гутрун. И отново аплодисменти за едно завръщане- на баритона Мартин Кранзъл, в ролята на Алберих. Той ни въодушеви с впечатляващо сценично присъствие. Нина Стеме бе великолепна в ролята на Валтрауте. Шведският сопран ни очарова с прецизност в изпълнението. Ефектно бе преплитането на гласовете на Трите Норни: Криста Майер, Силия Вьорьос и Олга Безсмертна. Лее Ан Дунбар, Виргини Верез и една великолепна Светлина Стоянова ни очароваха като дъщерите на Рейн. Чувство в изпълнението, силно сценично присъствие и перфектен тембър на гласа отличиха изпълнението на българскoтo музикално дарование Светлина Стоянова!

Аплодисментите бяха и за хора на Миланската скала- главно действащо лице във второ и трето действие, с диригент маестро Алберто Малаци.

Премиерата остави усещане за “затваряне на кръг“, пречистване и обещание за ново начало. А ние оставаме в трепетно очакване на месец март, когато по случай 150-годишнината от първото ѝ изпълнение през 1876 г. тетралогията ще бъде възобновена за два пълни цикъла, всеки от които в рамките на една седмица, както е пожелал нейният композитор Рихард Вагнер.