Лагард, ЕЦБ: Еврозоната е изправена пред нестабилна световна политическа среда

Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви на пресконференция след днешното заседание на централната банка, че еврозоната продължава да е изправена пред нестабилна световна политическа среда и че поради това перспективите за инфлацията продължават да бъдат по-несигурни от обичайното.

Тя започне пресконференцията с думите:

"Бихме искали да започнем с поздравления за присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. Също така сърдечно приветстваме Димитър Радев, управител на Българска народна банка, в Управителния съвет. Членството в еврозоната почти се е удвоило от 1999 г. насам и е доказателство за привлекателността на единната валута и трайните ползи от европейската интеграция".

След като сърдечно приветства Димитър Радев, управител на Българска народна банка, в Управителния съвет на ЕЦБ, Лагард коментира и днешното решение на централната банка да запази лихвените ставки непроменени.

Тя цитира предварителната експресна оценка на Евростат, според която икономиката на еврозоната е нарасна с 0,3% през четвъртото тримесечие на 2025 г., отбелязвайки, че растежът се дължи главно на услугите, особено в сектора на информацията и комуникациите.

"Производството е устойчиво въпреки насрещните ветрове, причинени от световната търговия и геополитическата несигурност. Инерцията в строителството се ускорява, подкрепена и от публичните инвестиции. Пазарът на труда продължава да подкрепя доходите, въпреки че търсенето на работна ръка се е охладило допълнително. Безработицата е била 6,2% през декември, след 6,3% през ноември. Нарастващите доходи от труд, заедно с по-ниската норма на спестяване на домакинствата, би трябвало да стимулират частното потребление. Правителствените разходи за отбрана и инфраструктура също би трябвало да допринесат за вътрешното търсене. Бизнес инвестициите би трябвало да се увеличат допълнително, а проучванията показват, че фирмите инвестират все повече в нови цифрови технологии. В същото време външната среда остава предизвикателна поради по-високите тарифи и по-силното евро през последната година", отбеляза тя и посочи:

"Управителният съвет подчертава неотложната необходимост от укрепване на еврозоната и нейната икономика в настоящия геополитически контекст. Правителствата следва да дадат приоритет на устойчивите публични финанси, стратегическите инвестиции и структурните реформи, стимулиращи растежа. Отключването на пълния потенциал на единния пазар остава от решаващо значение. Жизненоважно е също така да се насърчи по-голяма интеграция на капиталовите пазари чрез завършване на съюза на спестяванията и инвестициите и банковия съюз в амбициозен срок, както и бързо да се приеме Регламентът за създаване на цифрово евро".

Лагард отбеляза и спада на инфлацията в еврозоната до 1,7% през януари от 2,0% през декември и посочи, че показателите за базисната инфлация не са се променили почти през последните месеци и остават в съответствие със средносрочна цел от 2%.

Според нея договореният ръст на заплатите и прогнозните показатели, като например системата за проследяване на заплатите на ЕЦБ и проучванията на очакванията за заплатите, сочат продължаващо умерено нарастване на разходите за труд. Приносът към общия ръст на заплатите от плащанията над договорения компонент на заплатата обаче остава несигурен.

"Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания продължават да са около 2%, което подкрепя стабилизирането на инфлацията около нашата цел", каза шефът на ЕЦБ.

В същото време обаче Кристин Лагард отбеляза за рисковете пред еврозоната, които са свързани с нестабилната световна политическа среда и предупреди, че подновено нарастване на несигурността би могло да окаже влияние върху търсенето.

"Влошаването на настроенията на световните финансови пазари също би могло да ограничи търсенето. По-нататъшни "търкания" в международната търговия биха могли да нарушат веригите за доставки, да намалят износа и да отслабят потреблението и инвестициите", каза тя и подчерта, че "геополитическото напрежение, по-специално неоправданата война на Русия срещу Украйна, остава основен източник на несигурност".

"За разлика от това, планираните разходи за отбрана и инфраструктура, заедно с приемането на реформи за повишаване на производителността и внедряването на нови технологии от фирмите в еврозоната, могат да увеличат растежа повече от очакваното, включително чрез положителни ефекти върху доверието на бизнеса и потребителите. Нови търговски споразумения и по-дълбоката интеграция на нашия европейски единен пазар също биха могли да стимулират растежа отвъд настоящите очаквания".

Управителят на ЕЦБ отбеляза, че перспективите за инфлацията продължават да бъдат по-несигурни от обичайното поради нестабилната световна политическа среда, коментирайки инфлационните рискове и в двете посоки:

"Инфлацията може да се окаже по-ниска, ако тарифите намалят експортното търсене от еврозоната повече от очакваното и ако страните със свръхкапацитет увеличат допълнително износа си към еврозоната. Освен това, по-силното евро може да понижи инфлацията над настоящите очаквания. По-нестабилните и избягващите рискови инвестиции финансови пазари биха могли да окажат натиск върху търсенето и по този начин да понижат инфлацията".

Относно рисковете за инфлацията във възходяща посока, Лагард каза:

"Инфлацията може да се окаже по-висока, ако има трайно покачване на цените на енергията или ако по-фрагментираните глобални вериги за доставки повишат цените на вноса, ограничат доставките на критични суровини и доведат до ограничения на капацитета в икономиката на еврозоната. Ако ръстът на заплатите се забави по-бавно, инфлацията при услугите може да намалее по-късно от очакваното. Планираното увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура също може да доведе до ускоряване на инфлацията в средносрочен план. Екстремните метеорологични явления и разгръщащите се климатични и природни кризи в по-широк план биха могли да повишат цените на храните повече от очакваното".

Управителят на ЕЦБ също така отбеляза, че пазарните лихвени проценти са се понижили от последната среща на централната банка, "докато световната търговия и геополитическото напрежение временно увеличиха волатилността на финансовите пазари". Лихвените проценти по банковите кредити за фирми се повишиха до 3,6% през декември от 3,5% през ноември, както и цената на емитирането на пазарен дълг. Средният лихвен процент по новите ипотеки отново се запази стабилен на ниво от 3,3% през декември.

Лагард посочи, че банковото кредитиране на фирмите нарасна с 3% на годишна база през декември, след 3,1% през ноември, докато емитирането на корпоративни облигации се увеличи с 3,4% през декември. Ипотечното кредитиране нарасна с 3,0%, след 2,9% през ноември и 2,8% през октомври, в отговор на все още нарастващото търсене на кредити и облекчаването на кредитните стандарти.

"Според последното ни проучване за банковото кредитиране в еврозоната, търсенето на кредити от страна на фирмите се е увеличило леко през четвъртото тримесечие, особено за финансиране на запаси и оборотен капитал. В същото време кредитните стандарти за бизнес заеми отново се затегнаха", посочи тя.

Кристин Лагард отново подчерта, че УС на ЕЦБ е "решен да гарантира стабилизиране на инфлацията на нашата целева стойност от 2% в средносрочен план":

"Ще следваме подход, основан на данните и разглеждан на всяка среща поотделно, за да определим подходящата позиция по паричната политика. Решенията ни относно лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективите за инфлацията и рисковете, свързани с нея, в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, както и на динамиката на базовата инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Не се ангажираме предварително с конкретна траектория на лихвените проценти".

"Ние сме готови да коригираме всички наши инструменти в рамките на нашия мандат, за да гарантираме устойчиво стабилизиране на инфлацията на нивото на нашата средносрочна цел и да запазим безпроблемното функциониране на трансмисията на паричната политика", посочи тя в края на своето изказване след днешното решение на ЕЦБ да запази отново непроменени основните си лихвени ставки.