Ремонтите на емблематични сгради: Започват с ентусиазъм и завършват с компромис!

Това, което липсва при проекта за саниране на сградата на Държавна агенция "Архиви", е анализ на онова, което прави тази сграда ценна и специфична такава, каквато е.

Това заяви пред БНР архитект Анета Василева, председател на Фондация "Ново архитектурно наследство" и преподавател по история на архитектурата.

В предаването "Хоризонт до обед" тя коментира два проекта за обновяването на две емблематични сгради - проектът за саниране на сградата на Държавна агенция "Архиви" на ул. "Московска" 5 в София, и този за сградата на Културния център във Враца, която е изградена между 1967 и 1976 г. Тя е пример за следвоенния модернизъм в България.

"И двата примера попадат в голямата тема - как обновяваме за нуждите на XXI век емблематичните сгради, които оформят градската среда около нас. Двете сгради са ключови сгради за два града в България. Темата за това по какъв начин ние въвеждаме мерки за енергоефективност, реконструираме, променяме, реновираме архитектурата около нас е голямата тема, която трябва да обсъждаме".

Тя изтъкна липсващия първоначален подход. По думите ѝ за случая във Враца той е наличен, но за проекта в София - не. Това е ценностен анализ, обясни арх. Василева и уточни:

"Подхождаш към градската среда, анализираш нейните ценностни характеристики, начина, по който сградите работят заедно в един контекст и решаваш по какъв най-щадящ начин, чрез който да изявиш тези характеристики, да правиш своите съвременни намеси, така че тези сгради да живеят в настоящето, да живеят и в бъдещето, да се променят".

Според нея е добре този подход да се прилага не само към сгради, които имат статут като културно наследство, а към всички сгради, които по някакъв начин са емблематични за средата около нас - културни центрове, театри, опери, площадни ансамбли. По думите ѝ малка част от тях, построени през XX век, имат реален статут като културно наследство.

"Има много сгради, за които дори не подозираме, че нямат статут, въпреки че са около нас. НДК също няма статут, дори сградите на държавната власт нямат статут като културно наследство. Това е резултат от един разговор - по какъв начин ние разширяваме и увеличаваме регистъра на културните ценности у нас, който до голяма степен е бил попълван именно през периода на социализма. Сега е наш ред да се опитаме да анализираме периода на модернизма, целия XX век, не само втората му половина, от който имаме липси в регистрите".

Арх. Василева посочи, че голяма част от сградите, които имат статут и са в регистрите на Националния институт за недвижимо културно наследство, нямат режими за опазване и техните картони са изготвени в години и десетилетия преди и не са достатъчно пълни. Когато съгласуваме намеси там, няма достатъчно информация как да се направи експертната оценка - кое е важно да се запази и кое може да променим, уточни тя. В тази връзка напомни и за случая с ремонта на театър "София", където проектът също не е бил предшестван от такъв анализ.

Според нея всичко започва с ентусиазъм и завършва с компромис. В случая с театър "София" става дума за немарливост, смята арх. Василева и подчерта:

"Когато е изпусната логичната последователност - как ремонтираме емблематични сгради в средата около нас, стигаме до тези компромиси".

Цялото интервю на Юлияна Корнажева с Анета Василева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.