Арх. Славова: В XXI век нямаме успешна среда в културните сгради у нас

Голямата ни идея, която искаме да предложим на обществото за сградите на читалищата и тя трябва да се оцени и да се предлага, е на напредналите общества,  е новият смисъл за ползване на тези сгради. Защото ние живеем във времето на децата ни, а не те в нашето, каза арх. Анета Славова от Фондация Archplay Academy в интервю пред БНР.

Заедно с арх. Стиляна Варсанова, фондация Archplay Academy, работи за облагородяването на културната среда. А двете архитектки са движеща сила по проекти свързани театри, училища, библиотеки, младежки центрове и читалища

"Основно нашата концепцията се завърта около централен фокус "общо пространство" - свързващо пространство и кое е то? Дневната! Публична дневна, защото това има привкус на интегритет и дом, хората го припознават като нещо тяхно, на малката квартална общност. И там ще пият чай и кафе. Какво значи да няма чай и кафе? Защо да не позволим тези малки удоволствия, които имат огромен резултат, сплотяват общността и да се получи един социален хъб", каза арх. Славова, която е преподавател и инициатор за създаването на Archplay Academy през август 2025 г.

Двете архитектки създават нов път за трансформация на културното наследство в устойчива среда, отваря и превръщат всяко пространство в място със смисъл и характер, хората го припознават за свое.

"Трудностите са огромни и когато направихме пилотен проект за новото българско читалище, видяхме цялото състояние в системата на читалищата, в политически план и управленчески проблеми. Трудности има, но затова сме заедно, да ги решаваме. Мисията на архитектурата е да създава качествена среда за хората и нов смисъл. В XXI век и липсва тази успешна среда в образователните и културните сгради в България", коментира арх. Славова.

"И след като направихме пилотен проекти  и получи публичност, столичният район Триадица е основният възложител и координатор, решихме да подпомогнем процеса и да създадем фондацията за културни и образователни сгради", обясни тя.

 "Тези сгради на читалищата трябва да принадлежат на хората и децата. И това искаме да променим, затова направихме пилотен проект за читалище "Светлина за 1940" за Столична община и вторият проект го направихме в Кресна, читалището "Култура". Няма стратегия как ще се развиват сегашните сгради, а всички те са стари. За мен еталон е библиотеката във Финландия, която е съвършена и феномен за културата на една нация", сподели арх. Славова.

А арх. Варсанова признава, че вижда големия смисъл в трансформацията чрез техните проекти за тези сгради за новото поколение  и по възрастното, "за да са симбиоза в едно пространство, заобиколени от книги и разговори":

"Просто това е един социален хъб, който да се "разпръсне" из цялата страна и да вдигне нивото на културата у нас. Първо сградата трябва да е отворена за обществото и да я приема като втори дом. Място за сядане, разговори. Това са малки неща, които дават добавената стойност на обществените сгради – да са отворени."

Относно финансирането на тези архитектурни проекти арх. Славова посочи, че трябва да "предизвикаме гражданите, да се загрижим за съдбата на тези обществени сгради":

"Те не са сгради, а среда. Пари има много и програми има, и начин, а част от пътя за финансиране е промяната, която предлагаме на институционално ниво – МРРБ и МК, да се направи архитектурна стратегия за всяка културна сграда и етапно да се реализира спрямо парите. Този модел сме го приложили в Кресна с детски център в планината. Ние гражданите можем да си направим един Фонд за читалищата."

Цялото интервю на Юлияна Корнажева с арх. Славова и арх. Варсанова чуйте от звуковия файл.