След Covid-19 психичните разстройства при децата и юношите са повече

Проблемите с психичното здраве при децата и младежите все по-често излизат на преден план - суицидни мисли, депресивни състояния, хранителни разстройства. Данните и клиничната практика показват тревожна тенденция към по ранна поява и по-тежко протичане на тези състояния, на фона на ограничен достъп до специализирана помощ у нас. 

В България има три стационарни звена по детско юношеска психиатрия с общо 29 легла за хоспитализация – в София, Варна и Пловдив – като често капацитетът е недостатъчен спрямо нуждите на младите пациенти. Дневни психиатрични звена за деца има в София, Варна и Пловдив, като те работят в подкрепа на деца и младежи с по леки или продължителни нужди от грижа. 

На фона на това какво стои зад психичните проблеми при децата – социалният натиск, семейната среда, училището, социалните мрежи и последиците от кризите и какви са възможностите за навременна помощ и превенция - Катя Василева разговаря с д-р Дора Симеонова – началник на Стационарното отделение на Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ към УМБАЛ „Александровска“ в София - национален специализиран център за лечение на деца и юноши с психични разстройства, разполагащ с 12 стационарни легла за денонощна хоспитализация и 29 места за дневни грижи, при значително по-големи потребности в страната.

Д-р Сименова потвърди, че в практиката си детските психиатри отчитат повишение на честотата и заявките за консултиране на деца - предимно в юношеска възраст, с оплаквания от такива разстройства. След пандемията от Covid-19 тази тенденция се установява и в международен план. 

"Психичните разстройства имат така наречената мултифакторна генеза - отбелязва д-р Симеонова. - За тяхната поява роля имат и биологичните фактори - като генетичната предразположеност, и психичната структура на индивида, както и много социални фактори - например семейното функциониране, взаимоотношенията с връстниците, справяне в училище, значими събития с негативен ефект върху живота и ежедневието."

Д-р Дора Симеонова изтъква, че децата днес са поставени пред множество предизвикателства и изисквания. И предупреди, че клиничната картина на депресивното разстройство при по-малките може да не се появи с обичайните симптоми, които се наблюдават при възрастните.

Ролята на семейството, приятели и учители е съществена. Лечението обикновено продължава дългосрочно.

Чуйте повече по темата в разговора на Катя Василева.