"Трима насаме" - въпросникът на Макс Фриш, според българския културен елит

Като част от своите "Дневници" швейцарският белетрист и драматург Макс Фриш публикува своя “Въпросник“, в който педантично формулира стотици провокативни въпроси.  Журналистката Роси Михова задава тези въпроси на изявени наши съвременници. Така, тези задочни разговори са винаги в присъствието на трима души – в размисъл за всичко важно в живота и след него.

"Жанрът с въпроси и отговори е една много дълга културна традиция, която в исторически план започва още от Сократ и древноиндийския епос “Махабхарата”, а в географски план може да се проследи от Чили и въпросите на Пабло Неруда до Ясна поляна и въпросите, които поставя Лев Толстой в края на живота си", казва Роси Михова.

Роси Михова разказа, че Макс Фриш много лесно може да се свърже с ученическите лексикони, защото привидно въпросите са насочени, за да опознаят събеседника, но в действителност всеки автор на ученически лексикон знае, това, което услужливо ни напомня и Георги Господинов - че най важният въпрос във всеки лексикон е: "Какво мислите за собственика на този лексикон?", т.е. всички въпроси ни водят до там, да научим нещо за самите себе си.   Въпросите на Макс Фриш не правят изключение в това отношение, те са много провокативни, а по думите на Роси Михова, някои са дори на ръба на нахалството. Има и такива, които зададени в упор, са просто безмилостни, но тези въпроси Фриш формулира в своите дневници, които води в продължение на десетилетия и затова "този скалпел е насочен навътре, към самия него" и по-важното е, че тези въпроси не могат да получат отговор в един ден, а трябва да живеят в нас "като отворена рана".

Авторката на книгата казва за себе си, че не се възприема като репортер или фотографски портретист, като показва обаче "хубавият профил на своите събеседници", без да се вторачвам в неща, които са банални или не толкова лицеприятни. "Когато знаеш какво търсиш в един разговор, ти искаш наистина да избереш хора, които харесваш. Така че, мога да кажа, че основният признак по-който съм избирала (събеседниците си) е да са хора, които харесвам не просто професионално или като събеседници, но ако щете и като интегритет", обяснява тя.

"Много ми се иска в тези разговори хората да видят и нюансите в характера на моя събеседник. Другото, което научих, е че независимо колко успели са хората, в крайна сметка всички споделят някои общи неща с нас - всички имат своите дребни житейски битки, своите детските обиди, своите малки суети - в това не се различаваме. В това, по което се различаваме обаче е, че тези хора като цяло успяват да излязат извън ринга на ежедневието, на борбата по оценяването и успяват смело да експериментират, да си позволят да танцуват по собствена хореография, да провокират сами общоприетите схващания4, допълва Роси Михова.

Чуйте целия разговор на Даниел Ненчев в звуковия файл.