Новините

Автор:

Весела Владкова

Мнения

Интервю

"Тръмп е онази преходна фигура, която стои между стария и новия световен ред, която ще ни отведе към света след Запада"

Даниел Марвецки: Европа може да си върне влиянието само чрез обединение

Програма Хоризонт
Събота 150

Този Съвет за мир много ми прилича на голф клуб, много мирише на олигархия, смята политологът

Интервю с Даниел Марвецки

събота, 7 февруари 2026, 11:55

Европейски съюз

Европейски съюз

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

Размер на шрифта

Много сме говорили в "Събота 150" за зараждащия се нов световен ред, чули сте различни възгледи и теории - за нова Студена война, за настъпването на един многополюсен свят, за подялбата на света между тримата президенти на световните сили Америка, Русия и Китай. И че Европа изглежда като зрител на този глобален спектакъл. Както и Организацията на обединените нации, особено след появилата се конкуренция в лицето на тръмповия Съвет за мир, където постоянното място струва пари. Много пари. Неведнъж сме говорили за отиващия си свят, основан на правила - дори не на международното право, и за налагащото се право на силния.

"От гледна точка на малките държави правото винаги е било на страната на силния", твърди политологът Даниел Марвецки, преподавател по международни отношения в университета в Хонконг. Повод да потърсим неговото мнение за разместването на пластовете в световната политика е негова статия, озаглавена "Светът след Запада".

"Малките държави имат различен поглед върху световния ред от големите сили. За тях силните винаги са диктували събитията и така наречения световен ред, основан на правила. Правилата никога не са били валидни за всички еднакво. Така че въпросът е какво е новото сега. Новото е, че либералният свят, какъвто го познаваме, си отива и американският президент Доналд Тръмп не е негов носител, а нещо като преходна фигура към нова ера, която ще бъде доминирана от Азия.

Наскоро видяхме пример за начина, по който се разбира политиката в новия свят - в Давос беше създаден така нареченият "Съвет за мир", който се оказа, че няма да е само за ивицата Газа, а ще действа с размах в целия свят. Срещу членски внос от един милиард долара. Този съвет много ми прилича на голф клуб, много мирише на олигархия. Но всъщност не би трябвало да ни изненадва - на официалната церемония по встъпване в длъжност на Тръмп на първия ред видяхме американските тек-милиардери. Какво, ако не олигархичен модел е това?".

Европа познава добре олигархичния модел на управление и категорично го отрича. Къде виждате мястото на Европа тогава в този нов свят, за който говорите?

"Европа е в своя заник и то не от вчера. Европа е била на върха на своята световна сила преди Първата световна война. От тогава тя върви надолу. Днес, повече от 100 години по-късно, Европа може да си върне влиянието само чрез обединение. Френският президент Еманюел Макрон отдавна говори за стратегическа автономия. Така че ако не искаме да сме част от менюто, както казва Иван Кръстев, трябва да задълбочим интеграцията и да говорим с един глас във външната политика.

Канадският премиер Марк Карни даде добър пример в Давос - трябва да можем да говорим с всички, а с онези държави, с които споделяме демократичните ценности - да задълбочаваме отношенията. Речта на Карни беше наистина впечатляваща - като представител на Запада той първо го погреба, а след това описа какво ще го замести - коалиции на желаещите, на споделящите общи ценности".

Нека поговорим още малко за света, който си отива, както казвате, или най-малкото който се променя, за света, основан на правила. Ако правилно Ви разбирам, Вие не харесвате този термин: свят, основан на правила. Защо?

Защото, според мен, това понятие прикрива истинското име: доминиран от Запада световен ред. Той имаше своите силни, но и своите слаби страни. Най-разочароващото обаче е, че той не спази редица обещания. Например обещанието за прогрес. Колко държави, които възприеха правилата на Запада, са постигнали прогрес? Само шепа държави, които наричахме "развиващи се", днес са икономически проспериращи.

А когато говорим за правила, войната срещу Украйна и войната в ивицата Газа нагледно показаха, че правилата не са еднакви за всички. Редица европейски държави си затвориха очите за престъпления срещу човечеството в Газа. Това е дълга тема, но като цяло силните могат да си позволят думите и действията им да се разминават.

Много е трудно да призоваваш за подкрепа за Украйна, докато си затваряш очите за прегазването на ивицата Газа. Двете войни показват нагледно как се видоизменя световната власт. Путин се опитва да ни пробута империалистическите си амбиции като защита на мултиполярността, като война срещу "колективния Запад". На много държави тази идеологическа опаковка не допада. Но в същото време те не са склонни да прегърнат западните призиви за подкрепа за Украйна. Резултатът е, че Русия не е толкова изолирана, както ни се иска.

В много държави, особено в Близкия изток, поведението и действията на Запада в ивицата Газа се разглеждат като поредния пирон в ковчега на либералния Запад, който има претенциите да е пазител на световния ред, основан на правила. Много държави отчитат като слабост двойния аршин, с който Запада мери в Украйна и в Газа".

Как конкретно двете войни в Украйна и Газа отразяват разместването на властовите пластове? И къде са пропуските на Запада в Глобалния юг, ако се придържаме към тези понятия?

"Вижте позиционирането на Китай във войната в Газа. Пекин застана категорично на страната на палестинците, като не пропусна да подчертае непоследователното отношение на западните държави. Китайската роля в света е материална, ако мога така да се изразя. Вижте какво прави Пекин в Африка. Той е основният инвеститор в тамошната инфраструктура и се възприема като голям приятел, за разлика от европейците или американците. Светът, който възниква в Африка, не е прозападен.

Китай не възхвалява някакъв свой модел, който икономически по-слаби държави да следват. Вместо това предлага търговски отношения, инвестиции и инфраструктура, и от там - шанс за прогрес. Това върви, разбира се, ръка за ръка с изпадане в зависимост от Китай. Въпреки това в Африка възприемат Китай като надежден и желан партньор, за разлика от Съединените щати и ЕС. А Африка е нашият съседен континент! Дали е в наш интерес Китай да е най-желаният партньор там?".

Като заговорихте за Европа, нека пак да се върнем към ролята на Стария континент в световните дела. ЕС прилича повече на наблюдател край терена, отколкото на активен участник в мача. Визирам преговорите за прекратяването на войната в Украйна, договарянето на примирието в Газа, сега и конфликта с Иран. Основните фигури, които се опитват да си разделят света, са Тръмп, Путин и Си. Какви са обаче разликите между тримата президенти, г-н Марвецки? И когато говорите за новия световен ред, който Ви напомня на олигархичен модел на управление, национализмът, военната агресия и технологичната мощ ли са инструментите на новата власт?

"Първото, което прави впечатление е, че новата власт е силно персонализирана. Последни към това се присъединиха Съединените щати с президента Тръмп, който на практика управлява без министерствата и без Конгреса. Но не бих сложил тримата президенти Тръмп, Путин и Си под общ знаменател. Още по-малко трите държави.

Взети заедно американската и китайската икономика представляват 40 процента от световния брутен продукт. Русия е много далеч от тях и дължи влиянието си единствено на ядрените оръжия, които притежава - най-големият ядрен арсенал в света. Само заради това Русия се състезава в най-високата класа.

Американската хипердоминираща роля в света приключва. Въпросът е как? И какъв ще е преходът? Дали това ще е през войната в Украйна, или може би през война за Тайван? Според мен американският президент Доналд Тръмп не иска нова голяма война. Той иска сделки, иска да печели пари, както и неговата олигархична клика. Тръмп няма никакви грандиозни планове за поддържане на западния либерален ред.

Затова смятам, че Доналд Тръмп е онази преходна фигура, която стои между стария и новия световен ред, която ще ни отведе към света след Запада. Ще бъда ироничен, или може би дори циничен, като кажа, че Тръмп неосъзнато извършва този преход мирно, избягвайки нова война. Но това е моята цинична оценка за фигурата Доналд Тръмп.

За всичко това за Европа има идеалистичен прочит - тя е пред избора кой път да избере, за да се превърне в световен играч. Или ще следва милитаризирана геополитика, или ще следва Тръмп, или ще припознае посланията на канадския премиер Марк Карни да следва съюзи, основани на споделени ценности и интереси. Ако искаме да видим позитивното в днешната ситуация, Европа има шанс да се възроди".

В статията, озаглавена "Светът след Запада" описвате преходния период, в който се намира светът. Всички осъзнават, че настъпват сериозни размествания на властовите пластове, които носят със себе си безпокойство, хората трудно се ориентират в обстановката. Именно това безпокойство обаче използват крайнодесните популисти в Европа и трупат подкрепа, заигравайки се със страховете на хората. Колко опасно е това, г-н Марвецки?

"Преходният период, в който живеем, е най-добрата хранителна среда за десните популисти. Този преходен период се характеризира с отслабването на Европа - икономически, политически и до известна степен културно. Това е факт и няма смисъл да се борим срещу това, а трябва да търсим начин да превъзмогнем тази слабост и да намерим мястото на Европа в задаващия се нов свят.

Според мен залитането към военна мощ не е правилният път. Не само Германия залита в тази посока. Европа развърза кесията, така да се каже, инвестира в танкове и дронове вместо в инфраструктура и образование. А точно това е най-доброто лекарство срещу десните популисти! Инвестиции в бъдещето! А във външната политика Европа трябва да търси съмишленици, водена от нашите интереси.

Питам се, каква вяра в бъдещето ми дава милитаризирането на Европа? На по-дълбоко ниво не спирам да се чудя, как е възможно в Европа да не можем да изваяме визия за нашия континент за следващите 50 години, така че да искаш да живееш бъдещето? Защо трябва да четем бъдещето единствено през заплаха и опасност? Така само даваме основание за съществуването на радикалната десница".

Крайната десница обича да се заиграва с историята и един от любимите ѝ разкази е този за залеза на Римската империя, като го сравнява с ЕС.

"О, да, това е разказ за декаденството, за варварите, които са сринали Рим. Прехвърлено върху днес разказът е за мигрантите, за които ако Европа не беше отворила границите си, сега нямаше да е на ръба на пропастта. Привържениците на този разказ услужливо забравят, че благодарение на разширяването на Римската империя новите територии са успели да натрупат ресурси и да се превърнат в конкуренция на Рим. Прехвърлено върху днешните времена това е същото развитие, което наблюдаваме в Китай - Китай израстна до икономическа сила благодарение на доминираната от Америка глобализация.

Затова смятам, че е в интерес на Китай и други азиатски държави да запазят икономическата част от отиващия си либерален ред. Това води до иронията, че бизнесменът Тръмп размахва мита, а в своя защита комунистически Пекин цитира яростни неолиберали, че митата вредят на свободната търговия".

Защо, според Вас, водещите европейски политици не събират смелост да признаят допуснати грешки, в това число и страховете си от загубата на влияние в световната политика? И след това да формират визия за бъдещето, както настоявате?

"Защото с признаване на грешки не се печелят избори. Освен това да си признаеш грешките е трудна работа. Но политиците демократи трябва да се научат да бъдат искрени с хората, защото иначе ще бъдат изметени от онези, които вече рушат демокрацията.

Психотерапевтите също препоръчват човек да се изправи срещу страховете си. А ние имаме много страхове - от война, от климатичната катастрофа, от разпада на познатия ни световен ред. Следващата стъпка е да надвием страховете си и да намерим път напред. Защото страхът е лош съветник".


Цялото интервю на Весела Владкова с Даниел Марвецки в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!