Автор:
Ангел Григоров
Интервю
събота 7 февруари 2026 10:02
събота, 7 февруари 2026, 10:02
проф. Игор Липсиц
СНИМКА: Личен архив
Размер на шрифта
Една от надеждите на Киев и съюзниците е, че задъхващата се икономика на Русия ще принуди Путин да се съгласи на мир. Но това засега остават само надежди.
Има ли резултат от преговорите за прекратяване на войната в Украйна?
През седмицата руският президент проведе първото за тази година съвещание с икономическия блок на правителството. Путин отчете ръст на икономиката от един процент за миналата година и призна, че през януари инфлацията се е увеличила до 6.4% на годишна база, но изрази увереност, че до края на годината ще бъде намалена до около 5 на сто. Путин разпореди ускоряване на икономическия растеж и овладяване на инфлацията.
Ще могат ли министрите и управителят на Централната банка да изпълнят разпореждането на президента на фона на продължаващата четвърта година война в Украйна?
Руския икономист, доктор на икономическите науки и един от основателите на престижната Висша школа по икономика в Москва проф. Игор Липсиц, обявен в родината си за чуждестранен агент и живее в изгнание, коментира икономиката на Русия пред журналист на БНР.
"Ако гледаме данните на официалната статистика, която може да ги манипулира както си иска, ще могат. Ако гледаме реалния живот, разбира се, че няма да успеят. Русия е в състояние на класическа стагфлация. Ние, руските икономисти, предупреждавахме за това и прогнозите ни се сбъднаха. Стагфлацията е налице, когато от една страна икономиката е в стагнация и производството не расте, а от друга страна има висока инфлация. Проблемът е, че не е ясно как се излиза от тази ситуация. Ако искаш да се справиш със стагнацията, трябва да налееш повече пари в икономиката. Тогава бизнесът ще се активизира и ще стимулира икономически растеж. Това обаче води до увеличение на и без това високата инфлация. Ако се бориш с инфлацията, трябва да намалиш паричната маса, за да не растат цените. Намаляването на паричната маса на фона на стагнация обаче води до спад на производството", казва проф. Липсиц.
И обяснява:
"Началото на тази година ще се запомни в Русия със своеобразен флашмоб. Хората започнаха да снимат и да качват в социалните мрежи видеоклипове за това с какви ужасни цени се сблъскват в магазините и аптеките. Путин може да разказва каквито си иска приказки, но никой вече не му вярва. Много е характерно това, че руснаците се втурнаха да теглят кредити. Въпреки че лихвите са много високи, те бързат да купуват стоки, докато цените не са станали съвсем непоносими. Това означава, че хората усещат високата инфлация и очакват тя още да се повиши. "
Той посочва:
"Икономиката не расте по заповед. За да расте икономиката са нужни инвестиции. Даже официалната статистика отчита спад на инвестициите. Никой не иска да инвестира дългосрочно в руската икономика. Нещо повече, няма откъде да се вземат пари. В Русия основният източник на пари за инвестиции винаги са били печалбите. А печалбите на руските компании са намалели с една четвърт през последните две години. Русия има недостиг на квалифицирана работна ръка. С неквалифицираната няма проблем. В момента внасят работници от Индия, планират да внасят и от Афганистан. В Русия няма достатъчно инженери, което също е голям проблем. Няма откъде да се внесе оборудване за новите заводи. Затова разговорите за икономически подем няма да доведат до нищо. Това са празни приказки и пропаганда, за да видят хората, че президентът денонощно мисли, че е загрижен и обезпокоен и че дава указания на правителството спешно да ускори икономическия растеж."
- Проф. Липсиц, защо наливането на държавни пари във военнопромишления комплекс вече не води до ръст на икономиката?
- В началото на войната имаше много военни заводи, някои от които останали от съветско време. Те не работеха на пълна мощност - на една или максимум на две смени. След като започна войната търсенето се увеличи, наляха се пари и всички заводи преминаха на трисменен режим на работа. През първите две години от началото на войната бяха задействани изцяло съществуващите производствени мощности. Те вече достигнаха максималния си производствен капацитет и не могат да го надхвърлят. Русия не е в състояние да строи нови заводи и факторът за растежа приключи.
- Как ще се отрази на руската икономика намаляването на цената на петрола на международните пазари?
- Русия може да съществува единствено
благодарение на приходите от продажбата на петрол. Поевтиняването на петрола на
международните пазари рязко намалява приходите в бюджета. За да разберете
значението на думата "рязко" ще ви кажа, че в сравнение с миналата
година приходите от продажбата на петрол са намалели с 50%. Страната се намира
в състояние на остра криза, на ръба на оцеляването. Как ще оцелява не е
ясно. Доходите от петрола ще останат ниски,
защото Русия бива изтласквана от международните пазари и не може да увеличи
износа си. Тези дни се развива интересна интрига около това дали Индия ще
престане да купува руски петрол. От около половин година американците се
опитват да принудят Индия да се откаже от руските доставки. Индия купуваше
руски петрол с големи отстъпки в цената и успя да спечели милиарди долари. Сега
изглежда американците притиснаха индийците, защото трябва да продават някъде
венецуелския петрол. Индийският пазар е подходящ за целта. Там има мощности,
които могат да преработват венецуелски петрол и затова американците оказват
натиск над премиера Нарендра Моди да подпише съответното споразумение. По
различни данни Индия купува между 35 и 40% от руския петрол. Евентуалната
загуба на индийския пазар ще бъде финансова катастрофа, която не зная как Русия
може да преодолее. След като доходите от петрол намаляват,
правителството трескаво измисля нови данъци, с които да обложи руската
икономика. Данъците в Русия постоянно се вдигат през последните три години. От
първи януари беше увеличен ДДС и бяха премахни данъчните облекчения за малкия и
средния бизнес, който вероятно ще унищожат още тази година. Това обаче не е
достатъчно и сега искат да въведат някакви допълнителни екологични такси за
черната металургия и химическата промишленост. Ако въпросните такси бъдат
въведени, ще се стигне до затваряне на предприятия в тези отрасли, които и без
това са в трудно положение.
Правителството обаче не мисли за това. Единственото нещо, което го интересува е всяка допълнителна рубла да бъде похарчена за войната. Това, че утре тази рубла ще се превърне в загуба на три рубли заради фалитите на компаниите, които са плащали данъци не ги интересува. Те живеят ден за ден и мислят само как да финансират войната този месец, това тримесечие и тази година. В момента Русия изгаря собственото си бъдеще в пламъците на украинската война.
- В предишното си интервю за БНР казахте, че Русия уверено върви по стъпките на Съветския съюз, който знаем как приключи на фона на срива на цената на петрола. Поправете ме ако греша, но има една съществена разлика. В Съветския съюз имаше планова икономиката, докато в днешна Русия все още се запазват някакви остатъци от пазарна икономика?
- Няма да ви поправям, защото правилно казахте "остатъци". Ако бяхте казали само "пазарна икономика", щях да ви възразя. Какво всъщност е пазарната икономика? Основният елемент на пазарната икономика е частната собственост върху средствата на производство. По различни данни даже преди войната делът на държавния сектор в руската икономика е бил между 50 и 70%. Това не е пазарна, а бюджетна икономика, която е получавала държавни пари и някак е оцелявала. В Русия има някакви остатъци от пазарна икономика, които ще се запазят още известно време, но това не променя цялостната картина. Формално остатъци от пазарна икономика имаше и в Съветския съюз. Колхозите не бяха държавни предприятия, а кооперативна собственост. Потребителските и промишлените кооперация съществуваха в Съветския съюз достатъчно дълго време. Като цяло обаче икономиката беше планова, неефективна и в крайна сметка разори страната.
Русия упорито иска да се върне в Съветския съюз. Сериозно се обсъжда връщането на планирането в руската икономка. Не се шегувам! Има решение на правителството за създаване на Център за изкуствен интелект, който ще планира икономиката. Остатъците от пазарна икономика отмират, защото, обърнете внимание, в Русия тече процес на изземане на частната собственост. Регулярно се одържавяват големи частни компании. Обикновено това става под предлог, че собствениците имат чуждестранен паспорт и финансират украинската армия. Не се представят никакви доказателства, защото руският съд работи по следния начин: прокурорът казва, че по негови данни те финансират украинските въоръжени сили, а съдията отговаря, че няма основания да не вярва на обвинението.
- Завършвам с един банален въпрос, който задавам на всички мои руски събеседници, но за мен е важно да чуя и вашето мнение. Могат ли икономическите проблеми, които изглежда ще се задълбочават да принудят Владимир Путин да прекрати войната в Украйна?
- Не. Това никога няма да стане. Може да възникне друга ситуация. В някакъв момент хората около него могат да преценят, че вече не им е изгодно да обичат президента Путин и някоя сутрин той може просто да не се събуди. Иначе не вярвам, че отчетите на министерството на финансите ще убедят Путин, че не може да се живее с такъв дефицит и че войната трябва да бъде прекратена.
Цялото интервю на Ангел Григоров с проф. Игор Липсиц в "Сюбота 150" чуйте от звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!