Перендибазова: Изкуственият интелект не може да замени музикалния педагог

Какво е да си музикален педагог във време, в което Изкуственият интелект действа като 24 - часов композитор, който никога не губи вдъхновение, а децата искат да станат звезди за една нощ? За тези и други предизвикателства в работата на съвременния учител по музика, за способността да отваряш нови хоризонти пред децата, разговаряме с дългогодишната преподавателка по пиано Гергана Перендибазова.

От 25 години ,заедно със своето семейството, Перендибазова живее в Брюксел. За разлика от съпруга й, известният български джаз пианист Събин Тодоров, концертната дейност никога не я е привличала. Нейната мисия е да предава знания.

Гергана Перендибазова е от онези педагози, за които работата с деца е не просто професия, а призвание. Учениците я обожават. Тя пък влага цялата си душа и сърце докато ги учи да свирят на пиано.

"Винаги, когато са ме питали каква искаш да станеш, отговорът беше - учителка по пиано. Не знам защо. Като малка едва ли съм знаела. А като голяма просто разбрах, че мога да правя това, да го правя добре, имам търпението. Имах прекрасни педагози, които срещнах по пътя си. Натрупах много опит, много знания. Когато имаш един ученик, когато започнеш да работиш с него, процесът е много дълъг. Ти започваш да го опознаваш. Работата е индивидуална. Ти го виждаш един или два пъти в седмицата. С всеки урок и всяко виждане ти го следиш,виждаш къде са неговите слабости, какво да му дадеш, къде да пипнеш. Същевремнно, ако преподаваш нещо, което е непозната материя, трябва да поговориш за стила. Трябва да обясниш за импресионисти къде може да види или барок, къде може да види. Много неща вървят заедно. И на мен това ми прави удоволствие - да дадеш обща култура, познание, да отвориш една врата, която то може само да търси, да отиде да види нещо. Този процес, да изградиш един музикант, да отвориш един свят, който е необятен за изкуство, не само за музика - изобразително изкуство, архитектура, кино... Това мен ме прави изключително щастлива", признава учителката по пиано.

Гергана Перендибазова е възпитаничка на Музикалното училище в Бургас. Завръшила е и Националната музикална академия в София. Специализирала е в Италия, след което е учила музикална педагогика в Каралската консерватория в Брюксел. Преди да се установи в Белгия, няколко години е преподавала в музика в родния си град Бургас. Като педагог с 30 годишен опит, сравнявайки двете образователни системи - българската и белгийската, казва, че има само разлики.

"Прилики няма. Българското музикално образование е много добро. Това трябва да се знае. Така е структурирано музикалното училище, че да излязат деца, които да продължат с тази насоченост в консерватория. Убедена съм, че все още в България има прекрасни педагози, защото излизат музиканти, има таланти. Тук обучението е много различно. Когато отидох в Кралската консерватория, за да уча музикална педагогика, още на първата лекция направих разликата и не исках да продължа. Защото това, което бях учила вече в София и в Италия, нямаше нищо общо с това, което се учеше в Кралската консерватория. Това бяха хора аматьори, не музиканти. Това беше фрапиращо", спомня си Перендибазова.

От 20 години Перендибазова преподава уроци по пиано на деца в Брюксел. В момента работи в две училища и има 30 ученици.

"Това са много интересни деца и много различни от децата през 80 - те и 90 - те години. Това са деца, които искат всичко да стане бързо, защото са гледали някакви формати, в които за една нощ се става звезда. Има такива деца, които смятат, че нещата стават бързо. Но те са умни деца, те са различни. Трябва страшно търпение, да обясниш, че пианото, музиката, правенето на една пиеса, е страшно дълъг процес. Това не става за пет, за десет минути или за един - два урока. И трябва много спокойно да го поведеш по този път и да му обясниш, че няма да се получи бързо, че се изискват усилия", обяснява учителката.

В днешно време да си учител е предизвикателство и изпитание, казва Гергана Перендибазова. Учителят трябва да бъде не само педагог, но и много добър психолог, а понякога и изповедник.

"Има моменти, в които ти не си преподавател по пиано, ти си психолог. Имат някакъв проблем, искат да споделят и ти казваш, днес няма да се свири, ще си говорим. Има и такива моменти. Ти виждаш, че душата му е неспокойна, от вратата го виждаш", разказва преподавателката.

С болка учителката споделя, че малка част от нейните ученици продължават професионално да се занимават с музика, по - често избират други професии, а музиката остава като хоби.

"Избират други професии. Имам вече четирима лекари, които учиха пиано с мен до 12 клас и после кандидатстваха медицина. Някои продължават да свирят на пиано. Имам един ученик, който завърши вътрешен дизайн в Оксфорд и навсякъде, където прави къщи, винаги има по един роял... Не избират музиката, защото виждат, че това е един много дълъг процес, много труд и мислят, че не могат да печелят толкова, колкото ще спечелят с друга професия. И все по - малко белгийци стават професионални музиканти. Повечето са в джаза, но класика - не...Имам и ученици от България. Родителите им ги подкрепят, отнасят се много сериозно. Имат отношение, което е много хубаво", казва Гергана Перендибазова.

В разговора стигаме до темата за Изкуствения интелект и може ли той да бъде помощник в работата на съвременния музикалния педагог.

"Това може да помогне донякъде, за нещо - да зададеш въпрос, да ти отговори. Чувала съм, виждала съм произведения написани от Изкуствен интелект. Няма нищо човешко вътре. Това е като музиката, която звучи в някакъв асансьор. Човешката душа я няма. Божественото го няма. Да замени преподавател, да замени музиката - не", категорична е учителката по музика.

Гергана Перендибазова мечтае, колкото се може по - скоро, задено с нейния съпруг известният джаз пианист Събин Тодоров, да се завърнат в България, за да предадат на младите хора опита и знанията, които са натрупали през годините.

"Много ще се радвам, един ден, дано да е колкото може по скоро..ние ще се върнем в България и това, което аз мога, това, което аз знам, да го предам на учениците в Бургас. Ние няма да спрем да работим. Това, което моят съпруг може, умее и е учил, да може да обучи, да запали ученици да го правят - пиано, джаз пиано. Предпочитаме и двамата да се приберем в Бургас и там да можем да работим. Бих искала това, което знам, това, което съм видяла, целият този опит, който е натрупан - бързина, опит, мисъл, да го дам. Имам нужда да го дам. Дано да има кой да го поиска", казва в края на разговора Гергана Перендибазова.

Репортаж на Даниела Големинова за "Закуска на тревата".