АФП: Пречките пред избори по време на война в Украйна

През четирите години на руската инвазия в Украйна Кремъл, а по-късно и Белият дом, заявиха, че Украйна трябва да проведе избори като част от всяко мирно споразумение. 

Позовавайки се на анонимни източници, вестник „Файненшъл таймс“ съобщи днес, че Киев обмисля възможността да проведе президентски избори в рамките на следващите 3месеца. 

Какви според АФП са препятствията, които трябва да бъдат преодолени, за да може Украйна да проведе избори по време на война. 

Военно положение 

Украйна наложи военно положение, когато руските сили преминаха границата през февруари 2022 г., а това забранява провеждането на избори. 

Президентът Володимир Зеленски многократно е заявявал, че Украйна може да проведе избори след подписването на мирно споразумение с Русия, а наскоро даде знак, че е готов за бързи избори като част от плана на САЩ за прекратяване на войната. 

Миналата година Киев създаде работна група от политици и военни, която да проучи как могат да се проведат избори след отмяната на военното положение. 

„Не искам Украйна да бъде в каквато и да е слаба позиция – никой да не може да използва липсата на избори като аргумент срещу Украйна“, заяви Зеленски пред репортери през декември. 

„Именно затова аз определено съм за провеждането на избори“, добави той. 

Той също така заяви, че всяко споразумение, което включва отстъпване на територия на Москва, трябва да бъде подложено на референдум. 

Висш законодател от партията на Зеленски заяви днес пред АФП, че въпреки тези стъпки, политическият консенсус в Украйна е, че “нито референдум, нито избори могат да се проведат при военно положение”. 

Гласуване под обстрел 

Украинските власти редовно посочват продължаващите боеве като огромна пречка за провеждането на каквито и да било избори. 

Градовете и селата в близост до разширяващата се фронтова линия са бомбардирани ежедневно от руските сили, като загиват цивилни граждани. 

Милиони украинци са избягали в чужбина откакто Русия нахлу, а още милиони живеят под руска окупация. 

Не е ясно и как стотици хиляди войници биха могли да гласуват от фронта. 

„Избори в окупираните територии са напълно невъзможни“, заяви политическият анализатор Володимир Фесенко. 

„Дори след края на войната те са невъзможни“, добави той, като отбеляза, че провеждането на гласуване в контролираните от Москва райони би било в противоречие с украинското законодателство. 

Само 10% от украинците подкрепят провеждането на избори преди прекратяване на огъня, сочи проучване, проведено в края на миналата година от Киевския международен институт по социология. 

Какво казват САЩ и Русия  

Кремъл, който се зае да свали Зеленски и неговото правителство в началото на 2022 г., заяви, че 48-годишният украински лидер е нелегитимен, тъй като петгодишният му мандат изтече през 2024 г. 

Москва заяви, че може да прекрати огъня по време на гласуването в Украйна, но само ако украинците, живеещи в Русия и в контролираните от Русия райони, имат право да гласуват. 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп посочи, че изборите в Украйна трябва да се проведат като част от сделката, която се опитва да сключи. 

През декември Тръмп – най-важният, но и най-непредсказуемият съюзник на Украйна – обвини Киев, че използва продължаващите боеве, за да избегне провеждането на избори. 

Кандидати 

Анализаторите считат, че Зеленски има шансове за втори мандат, въпреки че миналата година той заяви, че е готов да се оттегли след сключването на мирно споразумение. 

„Ако приключим войната с руснаците, да, готов съм“ да не се кандидатирам на следващите избори, заяви той в видео интервю за медията „Аксиос”, добавяйки: „Изборите не са моя цел“. 

Одобрението за украинския лидер постепенно спада от безпрецедентно високите нива в началото на инвазията преди почти 4 години. 

Около 59% от украинците заявяват, че имат доверие в 48-годишния бивш комедиант, сочи проучването на Киевския международен институт по социология от края на 2025 г. 

Но друго проучване за нагласите на избирателите показа, че Зеленски е наравно с популярния бивш шеф на армията Валерий Залужни, когото уволни през 2024 г., и може да загуби от него във втория тур. 

Зеленски също така е бил обвиняван, че заедно с вече уволнения си главен съветник Андрий Ермак е централизирал прекалено много власт по време на войната и е отстранил опоненти като Залужни, който сега е посланик на Украйна във Великобритания. 

Фесенко заяви, че няколко други лица биха могли да се кандидатират, включително бившият президент Петро Порошенко и бившият министър-председател Юлия Тимошенко – въпреки че шансовете им изглеждат малки – както и популярни военни.