Йотова: Институциите да работят така, че да увеличат доверието в еврото

Институциите трябва да работят така, че да увеличат доверието в еврото и да не позволяват различни странични фактори да го ерозират. Това каза президентът Илияна Йотова, която откри конферентната част на събитието The World Ahead 2026 Sofia Gala Dinner, организирано от списание "Икономист" (The Economist) в София.

Президентът Йотова беше почетен гост и лектор на събитието, като изказването ѝ беше посветено на влизането на България в еврозоната и значението му за бъдещето на Европа:

"Основна задача е гражданите да бъдат преведени възможно най-леко в първите месеци с единната европейска валута. Ще настоявам пред служебното правителство за постоянен мониторинг на цените с цел откриване на аномалии, които не са предизвикани от самото въвеждане на еврото. Нужен е и засилен контрол от страна на държавни органи над търговците срещу "закръгляне нагоре" на цените с цел формиране на скрита инфлация“.

Илияна Йотова посочи, че еврото е само инструмент за постигането на много по-големи цели и най-вече за повишаването на стандарта на българските граждани. Държавният глава напомни също позицията си, че българите можеха да бъдат по-добре подготвени за въвеждането на единната европейска валута:

"Много от проблемите, с които днес се сблъскваме, можеха да бъдат избегнати с по-структурирана разяснителна кампания от властите и по-дълбока подготовка на икономиката и бизнеса", подчерта Йотова.

"Необходима е политическа стабилизация на страната, за да отстояваме приоритетите си във вътрешен план, както и в Европа“, посочи още тя.

"България вече е пълноправен член на Шенген и на еврозоната и трябва да използваме пълноценно това" , заяви Илияна Йотова.

В изказването си президентът постави акцент и върху сериозните предизвикателства пред еврозоната и европейските икономики. Сред тях тя посочи бавния икономически растеж на целия Европейски съюз в сравнение с други световни сили, високата задлъжнялост на редица европейски държави, правила, които на моменти задушават работата на бизнеса, демографската криза и изоставането в изграждането на единния европейски пазар:

"Аз съм поддръжник на идеята за по-дълбока икономическа интеграция в ЕС, включително задълбочаването и укрепването на единния пазар и  превръщането му в ефективна система, а не просто механичен сбор от пазарите на държавите членки", заяви Йотова. По думите ѝ има още много какво да се желае в основни области като  енергетика, свързаност и финансови пазари, както и организиране на съвместни производства с висока добавена стойност, за да се засили конкурентоспособността.

Президентът коментира, че е против Европа да се разделя на "скорости". По думите ѝ, идеята в този опасен свят да се разделим на оси, може да коства много и да е началото на разпада на европейската конструкция. Това не означава, че нямаме нужда от дебат как да се развива Европа, отбеляза държавният глава.

Тя коментира, че като част от Европейския съюз България може да даде принос за развитието на иновативна и пълноценна икономика. Българските производители имат потенциал да участват в предстоящите трансформации, да произвеждат необходимите критични и стратегически материали, което ще направи европейската икономика независима от доставките на суровини от трети страни, каза Илияна Йотова.

Президентът коментира също постиженията на България в областта на иновациите, високотехнологичните и дигиталните сфери. Тя изрази надежда скоро страната ни да стане член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).